Монографичното изследване представлява нов прочит на класическото за юристите съчинение на Цицерон „De re publica“. Авторката доказва своето тълкуване на превода на определението на Цицерон за държава „Res publica est res populi“ като превежда „res populi“ не като „дело на народа“, а като „народен интерес“. Тезата е доказана с правни, филологически, философски и исторически аргументи.

Монографията е посветена на един типичен за римското право институт, свързан с ограничената имуществена дееспособност на подвластните лица и робите. Пекулият е разгледан в неговото историческо развитие, като е направен пълен анализ на етимологията, източниците и становищата на римските юристи. В самосотятелни раздели са представени обектите на пекулия и субектите. Поотделно са характеризирани четирите вида пекулии- предоставеният на подвластни синове и внуци (peculium profectitium),предоставеният на рои (peculium servi),лагерният и квазилатерният пекулии (peculium castrense peculium quasicastrense).

Авторката представя пекулия като първообраз на идеята за ограничената отговорност на лицата, участващи в гражданския оборот, а също и обособяването на имуществото, с окето да се гарантира осъществяването на тази отговорност. Тя проследява пътя на развитието на теорията за пекулия от обособено имущество до стойностен еквивалент на това имущество и оформянето му като своеобразен капитал на подвластните лица, стапонисващи фамилното имущество и участващи в търговията в Рим от ІІІ в. пр. Хр. насетне.

Книгата представлява монографично изследване на различните видове поземлени концесии в римското право.Последователно е разгледана правната уредба в цивилното право (концесиите на публични земи, асигнациите и дедукциите на колонии и наемът на вектигален имот), в провинциалното право (концесиите и арендите в римските провинции Ахая и Северна Африка),  ius collendi , ius perpetuum и емфитевзата. Направени са изводи за общите черти и спецификата  на отделните видове концесии, както и относно римската аграрна политика по време на Републиката и Империята.

Книгата е посветена на правната уредба на емфитевзата в римското право- един институт с продължително и противоречиво развитие, който продължава да съществува и в наши дни и е определян като дългосрочна инвестиционна поземлена аренда. Представено е състоянието на изследването на проблема и основните съчинения по него. Отделни глави са посветени на термина и понятието и на развитието на правната уредба на емфитевзата последователно през ІІІ в., в периода 364-438 г., 438-528 г. и в Юстиниановото право. Проследена е еволюцията на емфитевзата като поземлена концесия на императорски и публични земи и като договор за аренда между частни лица, както и църковната емфитевза. Приложена е значителна библиография по римско поземлено право.

Книгата е учебно помагало за семинарните занятия по римско частно право в юридическите факултети. Тя включва обща част, в която е разгледана методологията за провеждане на семинарни занятия чрез решаване на казуси, тестове, самостоятелни работи и пр. Във ІІ-та част по материи- история на римското право, лично, семейно, вещно, облигационно, наследствено право и граждански процес, са включени учебни казуси, тестови въпроси, теми за самостоятелни работи, основна лексика, текстове за превод. Накрая е включена Библиография на източници, речници, енциклопедии и други учебни помагала, които са достъпни за ползване от студентите.

Книгата е учебно помагало, съобразено с основния лекционен курс, който авторката представя в юридическия факултет на университета. По материи- история на римското право, лично, семейно, вещно, облигационно, наследствено право и граждански процес, са включени схеми, графики и таблици, които да подпомагат студентите при изучаването на материята. Като приложение са включени таблици и списъци на изворите и  източниците на римското право,  провинциите, рексовете, диктаторите и  императорите, римските юристи и  техните произведения, цитирани в Дигестите, основната литература по римско право и някои от най- добрите сайтове в Интернет.

Книгата представлява монографично изследване за римския прекарий- една изключително устойчива правна конструкция, наложила се в практиката и съществуваща и  някои съвременни законодателства. След встъпителната част, посветена на проблема, методологията и основните изследвания от древността до наши дни последователно са разгледани терминът и понятието, сведенията за правната уредба на прекария от юридическите и неюридическите източници. Част ІІ в 5глави е посветена на възникването и развитието на прекария, като се проследява цялостно уредбата му в архаичния, предкласическия, класическия и следкласическия период от развитието на римското право. В приложение е даден превод на основните текстове в източниците относно прекария, както и обширна библиография по въпроса.

Книгата е първи том от изследването на тази проблематика. Вторият том (под печат) е посветен на изследването на вещните, облигационните, наследствените и процесуалните аспекти на прекария.

Книгата е сборник от статии и студии по отделни въпроси на римското наказателно право и процес. Последователно са разгледани някои аспекти на превенцията на престъпността в Древния Рим, реформите в римския наказателен  процес  по времето на Републиката, санкционирането на организирана престъпност в Древния Рим. Основното изследване е на корупцията и нейното наказване според римското право, като са обособени 4 раздела- за термина и понятието, за изборната, политическата и съдебната корупция.

В книгата се хпедставя една напълно непозата за широката  аудитория проблематика, свързана с римското публично право. Тя е начало на по- задълбочени изследвания на авторката в тази насока.

Книгата е монографично изследване за древните кодификкации. Последователно е анализиран терминът и кодификационният процес в Античността, както и кодификациите в Древния Изток, Египет, Индия, Китай, Гърция и Рим. В приложение е включена основната литература по въпроса, както и преводи на части от основните антични кодификации- Законите на Хамураби, Законите на Ману, Артхашастра, Законите на Драгон, Гортинския кодекс, Закона на Дванадесетте таблици, Преторския едикт, основните титули и въводните конституции на Теодосиевия кодекс и на Юстиниановия кодекс, както и на варварските кодификации от VІ в.

Книгата е посветена на 200 години от създаването на Code civil de Français,известен и като Наполеонов кодекс през 1804 г. Тя представлява интерес за юристи, историци, политолози и за всички, които се интересуват от проблемите на историята на правото в античния свят. Едно от предназначенията й е да се използва и като учебна литература за преподаването на дисциплините „Антични правни системи“ и „Правна култура на Древността“.

Сборникът е съставен със статии, представени като доклади на научната конференция,  организирана от Юридическия факултет на Софийския университет и издателство „Сиела“ във връзка с 200-годишния юбилей от създаването на Наполеоновия кодекс и последващото развитие на кодификационния процес в Европа. За основен лектор на конференцията е поканен един от най- авторитетните изследователи на тази проблематика – професор Жан-Филип Дюнан, който е доктор по право в Университета в Женева, адвокат н Женева и редовен професор в университетите в Женева и Нюшател (Щвейцария). Преподава римско право и история на правото, автор е на множество публикации за приноса на римското право към европейската правна култура и по история на кодификациите. В сборника е включена неговата статия за съвременното понятие за кодекса, свързана с честването на юбилея на Френския граждански кодекс и издаването на редица сборници в Европа по този повод.
В конференцията участват голяма част от преподавателите от факултета, които представят своите научни позиции по темата като статии за сборника. Неговото издаване е начало на инициативата на деканското ръководство на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да организира дискусии и научни форуми, посветени на българското и европейското право.

Книгата е предназначена за семинарни занятия на студентите от първи курс на юридическите факултети. За разлика от други сходни издания, тук акцентът е върху самостоятелната работа на студентите върху оригинални фрагменти от съчиненията на римските юристи. Дадена е достатъчна допълнителна информация за авторите на фрагментите – римски юристи от класическата епоха, както и кратки встъпления към отделните теми, което позволява да се откроят основните проблеми във всеки текст. Препращанията към съвременните законодателства разкриват приемствеността с институтите на съвременното право, както и някои важни отлики.

Превод на български език – Борис Иванов и Иван Йорданов.

Научен редактор на българския превод е гл.ас. Теодор Пиперков, преподавател по римско право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Книгата е предназначена за семинарни занятия на студентите от първи курс на юридическите факултети. За разлика от други  сходни издания, тук акцентът е върху самостоятелната работа на студентите върху оригинални фрагменти от съчиненията на римските юристи. Дадена е достатъчна допълнителна информация за авторите на фрагментите – римски юристи от класическата епоха, както и кратки встъпления към отделните теми, което позволява да се откроят основните проблеми във всеки текст. Препращанията към съвременните законодателства разкриват приемствеността с институтите на съвременното право, както и някои важни отлики.

Превод на български език – Борис Иванов и Иван Йорданов. Научен редактор на българския превод е гл.ас. Теодор Пиперков, преподавател по римско право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Римското право и неговият терминологичен апарат са в основата на съвременното частно право. Първата цел на този тълковен речник по римско право е да спомогне за бързото разбиране на значението и употребата на основните римски юридически термини, за да се сравнят със съвременните им значения. Речникът е насочен преди всичко към студентите с цел да ги подпомогне в изучаването на основите на римското частно право, но той ще бъде и от изключителна помощ за практикуващите юристи.

Успехът на първото издание и изчерпването на тиража, наложи издаването на второ – преработено и допълнено издание на речника. Множеството уточнения и преработки в съдържанието на второто издание на речника ще бъдат от същата полза за студентите и ще го превърнат в полезен спътник на изучаването на римскоправните основи на съвременното право, което понякога изглежда така трудно.

Книгата е сборник статии на преподаватели на Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ и включва научни изследвания по въпроси на римското и съвременното европейско право и неговото прилагане в България. В нея е включена и статията на проф. Паскал Пишона от Университета във Фрибург, Швейцария за съвременните измерения на римскоправната традиция, както и статията на проф. Малина Новкиришка за римското и съвременното европейско право.

Ръкописите със заглавие „Lex Dei quam praecepit dominus ad Moysen“ („Закон божи, който бог предаде на Мойсей“), открити през ІХ-ХІ в., не престават да бъдат обект на интерес за историци, юристи, филолози, теолози и пр. В допълнение към теориите за неавтентичността на заглавието на текста, в който са представени паралелни норми от Мойсеевите и римските закони, е и назоваването му през ХVІ в. като „Collatio legum Mosaicarum et Romanarum“ (Съпоставка на Мойсеевите и римските закони).

Collatio е нетрадиционен и уникален за епохата си сравнителноправен опус. Древният автор е дал пример за отношение към различните правни култури и народи и за търсене на единството на човешката цивилизация в спазването на универсални закони.

Книгата съдържа латинския текст на този извор на правото с редактиран и анотиран превод на български, изложение по въпроси, свързани с ръкописите, тяхното авторство, период и цели на създаване, предназначение и пр. Представени са основните мнения и хипотези, както и библиография за самия източник, за римското и еврейското право през Късната античност и Ранното средновековие.

Книгата е част от петтомно изследване на история на правораздавателната дейност. В нея са включени методологически въпроси по теория на правораздавателната дейност и е проследено развитието на правораздаването в Антична Гърция, Юдея,Рим, според мюсюлманското и средновековното право. Последният раздел е посветен на истината и историята на правораздаването.

В тази книга, за пръв път у нас, се разглежда темата за правния език и правната култура на един от най-блестящите поети на Древния свят.

Хораций е поет с висока правна култура. Правни термини от различните области на правото и дори някои термини от по-специализирани правни фигури са включени в неговия поетичен език. С това той е придал на своя стил оригинална експресивност и жизненост, а понякога шеговита сериозност. Тези качества на неговия стил създавали най-приятна емоция и почитание към таланта му не само у редовите граждани и негови познати и непознати, но и у най-високопоставените му приятели като Меценат и самия император Август.

Читателят може да проследи механизма и основанието за съвместяване на един специализиран и професионален език с художествения език и стил. Показано е, че този механизъм се изразява в свързването и съпоставянето на дадено обществено явление или индивидуално общожитейско поведение с едно юридическо понятие или действие.

Учебникът „Латински език“ е предназначен за студенти от специалностите право, история, философия, международни отношения, европеистика, политология, които изучават езика във факултативен или задължителен курс. Учебният материал съдържа много думи и термини от посочените области. И днес латинският език непрекъснато се използва в хуманитаристиката, естествените науки, търговските наименования и другаде. Съставят се юбилейни речи, доклади на международни научни форуми, официални писма, дипломи. Ако сега се нуждаем от английски език за обикновеното международно общуване, то както в английския, така и в другите европейски езици думите, носители на идеите за духовните ценности на народите на европейския континент, са изразени с езика на Платон и езика на Цицерон.