СТУДЕНТИТЕ ЗА КРЪЖОКА И СЪСТЕЗАНИЕТО
НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ
Римското право, по думите на един от уважаваните преподаватели по гражданскоправни науки, е онази дисциплина, която още в първи курс като лакмус показва дали и доколко един студент е годен да стане бъдещ юрист. Макар да не мисля, че това твърдение трябва да се свежда до абсолютност, лично аз съм склонен да се съглася с него. За мен римското право беше онази дисциплина, която същински открехна вратата на необятния юридически свят и за първи път ме убеди, че съм направил правилния избор относно следването си. Нещо повече. Събуждайки наново интереса ми към Античния свят и предизвиквайки ме с елегантността на своите формулировки, то ме подтикна да направя своите първи квазинаучни опити под формата на разработки на римскоправна тематика.
В началото, разбира се, подходих доста колебливо – бях просто един студент, едва завършил I курс, и далеч не бях уверен, че мога да се справя с подобно предизвикателство. Тъкмо в този момент своята роля изигра Кръжокът по римско право. Първите ми посещения бяха изцяло като наблюдател – седейки в дъното на залата, слушах как колеги от горните курсове представят свои разработки на тема владение, презумпции, фикции и др. Особено впечатление ми заправи спокойната, неформална обстановка на сбирките, отвореността на водещите ги преподаватели към дискусии, стремежът им да подтикнат студентите да създадат и аргументират собствени тези в докладите си. Всичко това ме подтикна да се престраша и да представя – първо в рамките на Кръжока, а после и на организираната с негово съдействие конференция – първите си научни опити. Наред с това, покрай участието си в Кръжока имах възможността да се запозная, да общувам и да се сприятеля с редица колеги, както и да участвам в едно уникално учебно събитие – възстановката на римски съдебен процес, проведена през май 2016 г. Не на последно място, трябва да отбележа, че особеният чар на римското право като учебна дисциплина и на Кръжока се дължи и на ерудираността и отношението на преподавателите, които ги водят и които са безспорно сред най-способните и приятелски настроени преподаватели в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“.
ЗИЯ ЧОБАН
Изучаването на Римското право е първата крачка, която трябва да направибъдещият юрист, за да може да вникне в смисъла на правната наука. Кръжокът по Римско право е безценен източник на знания, без които достигането до тази цел е много по – трудно. Римското право не е просто учебник, който трябва да бъде прочетен, защото има изпит по този предмет. Римското право е синтез между мъдрост, философия и ерудиция. То поставя основите на модерната правна наука, такава, каквато я познаваме днес. Бъдеще се гради с поука от историята. Чрез вникването в смисъла на латинските максими се създава предпоставка за усъвършенстване и на действащото законодателство.
Кръжокът ми предостави възможност да вникна в материя, която не е част от задължителната литература. Чрез посещенията на спирките, аз осъзнах какъв трябва да бъде един юрист и какви нравствени качества той трябва да притежава. Освен това в кръжока аз имах възможност да се запозная с много преподаватели и колеги, с които да дискутирам по различни теми, свръзани както с Римското право, така и със съвременното право. Съвместно успяхме да организираме учебен римски съдебен процес – нещо, което за пръв път се случва в България, и което ми донесе изключително ценен опит. Препоръчвам на всеки първокурсник да посещава Кръжока по Римско право, защото определено си заслужава.
СВЕТОЗАР ГАЙДАРСКИ
Първото ми посещение на Кръжока по Римско право беше съвсем спонтанно – Моя приятелка беше изявила желание да участва в предстоящия римски съдебен процес, който за пръв път се организираше в България. Заедно с нея аз също реших да се включа. На студенти от 1-ви курс беше представен казус, като всеки от нас имаше възможност да избере в каква роля да участва ( ищец, ответник, претор, адвокат и др.). Целта беше да се поставим в ситуация, максимално доближаваща се до съдебния процес в Древния Рим. Процесът се проведе в традиционите две фази – In iure ( производство пред претора) и Apud iudicem ( съдебно производство пред заклет съдия). Моята роля беше именно на заклет съдия. Получих казуса и необходимите указания от страна на асистентите по Римско частно право, които активно работеха по подготовката на студентите, участващи в процеса. Всички участници се отнесохме отговорно и сериозно към учебния римски съдебен процес и смятам, че се получи един страхотен резултат, като това ни донесе ценни знания и опит. По този начин Кръжокът по Римско право ми даде възможността да вникна още по дълбоко в Римското право.
В заключение бих казал, че всеки студент по право в бъдеще би могъл един ден да стане съдия, но само в Кръжока по Римско право един студент би могъл да да се пренесе назад във времето, за да изпита усещането да си в ролята на квиритски заклет съдия.
ТАНЯ МИРЧЕВА
Кръжокът по Римско право за мен е точно това, от което се нуждаят не само първокурсниците, но и всички студенти, които изучават правото и си задават въпроси. Въпроси, най-често свързани с това защо правото днес е такова, каквото е и най-вече може ли там, където не е, да бъде по-съвършено и по-справедливо.
Кръжокът по Римско право още в първи курс ме насърчи да не се ограничавам само с онова, което мога да прочета в учебника, а винаги да се опитам да надникна по-дълбоко ,търсейки същината на всеки въпрос. Най-важното обаче – насърчи ме да се осмелявам да поставям и дискутирам това с моите преподаватели и с моите колеги.
Още от самото начало на първи курс сбирките ни дадоха възможността да пишем и представяме пред аудитория нашите разработки, посветени на стремежа ни да търсим и изразим онова, което най-силно ни е привлякло към правната наука.
С времето осъзнавам, че полетът на мисълта ни, като първокурсници често напомняше на полета на птичета, които се учат да летят и понякога се приземяват не както трябва. В Кръжока обаче всичко това бе важен урок за развитието ни.
За мен сбирките, посветени на римското право, запълниха именно онова, което липсваше в процеса на обучението ми – възможността да надграждам знанията си с умението да ги анализирам и интерпретирам, да ги осмислям и пречупвам през своята призма. Причината за това до голяма степен се корени в непринудената атмосфера на събиранията, която сама по себе си предразполага към въпроси и размисъл.
Кръжокът обаче всъщност има облика и носи духа на преподавателите и студентите, които са част от него и го съставят. За мен той беше първото място, което посетих извън лекционните курсове. В последствие то стана любимо за моите интереси и търсения.
Оказва се, че с колегите, с които за пръв път посетихме Кръжока, постепенно взехме да
порастваме. Спомням си обаче, че когато дойдох на първата сбирка, вече отдавна бях запленена от историята на Античния свят и предусещах, че също така ще ме грабне и неговото право. Тогава си зададох за пръв път и един може би наивен, но уместен за всеки първокурсник въпрос – не какво трябва да знае, а какъв трябва да бъде добрият юрист?
Несъмнено днес мога да кажа, че в търсенето на отговора ми помогна именно римското право, защото ако правото е изкуството на доброто и справедливото, то според мен, добрият юрист трябва да бъде преди всичко жрец и войн на Iustitia.
ДАНИЕЛА ЧАВДАРОВА
През юни месец 2016 г. се записах на състезание за решаване на казуси по Римско частно право, което се оказа едно добро, макари спонтанно решение.
Вероятно всеки от записалите се над 60 човека споделяше натрапчивата мисъл, че още на първия кръг ще отпадне. Тъй като сесията наближаваше, притеснението около нея растеше и разполагах с оскъдно време за подготовка. В този смисъл нещото, което ме спаси от пълен погром на състезанието, беше чисто и просто посещаването на лекции, подготвянето за упражненията и като цяло системното четене. Подготовката сигурно звучи като тягостен и тежък процес, а фактът, че упражненията се провеждаха мъчно рано, със сигурност допринася за тази представа. В действителност обаче часовете отделени за римско право са представлявали най – голям интерес за нас, студентите. Това може да се определи като поучителния момент в моята история, който е преди всичко призив към бъдещите първокурсници да се готвят редовно не само защото ще им е по – лесно в бъдещ план преди изпита по Римско частно право, но и за да могат подобаващо да оценят колко е увлекателна самата материя. Подготовката ми всъщност представляваше един скоростен преговор в рамките на четири дни с помощта на записки от лекции, систематизирани и поместени в една много стара пред разпадане тетрадка на човек, който е бил студент по право поне преди 30 години. Тя е била съхранена от него не просто за да бъде предадена в помощ на някой първокурсник, но и защото дори сега тя му служи като ориентир, като спомагателно средство, в лицето на което се откриват основите на съвременното ни право. Запазването на тази тетрадка за мен беше сигурен знак, че трябва да положа повече услилия в изучаването на този предмет.
Това беше предисторията, а сега да се върнем към по – интересното – самото състезание. Първият кръг мина най – неусетно, като същевременно беше най – опустошителен, тъй като отпаднаха над 50% от участниците. Последвалите няколко кръга бяха значително по – напрегнати, защото всички се стараеха много и даваха всичко от себе се и респективно все по – бавно участниците отпадаха.
Макар времето за размисъл да е достатъчно, оставаш с усещането, че сякаш преди 10 секунди са ти раздали листа, върху който да отбележиш отговорите. Нетърпелив човек съм и чакането между кръговете, което е изпълненено с противоречиви емоции, ме мотивираше все повече да се съсредоточа и да дам всичко от себе си, за да продължа напред.
Последният кръг на състезанието обаче се оказа най-трудент, защото въпреки, че на пръв поглед отборното решаване на казус изглежда значително по – лесно, всъщност се оказа, че не е точно така. Причината е следната: необходимо е за ограничен период от време да напаснеш своя начин на мислене и тълкуване с този на още петима души, което е истинско предизвикателство. В крайна сметка обаче съумяхме да се приспособим към належащата ситуация и да заработим като екип, което ни донесе победата. След като вече и двата отбора са предали отговорите си, все още не можеш да осъзнаеш, че състезанието е приключило и всеки момент ще разбереш, дали си успял да бъдеш една идея по-съсредоточен, по-точен и по-съобразителен от по нищо неотстъпващите ти противници. Когато обявят резултатите не осъзнаваш, какво точно ти казват, сякаш попадаш в кратка безтегловност. Това недоумение обаче е бързо изместено от радостта от победата и последвалото поздравяване със съотборниците, макар с някои от тях да си се запознал едва преди час. Няма как да не спомена и противниковия отбор, който също се справи блестящо и в никакъв случай не мога да окачествя като „загубил“.
Състезанието беше наистина невероятно преживяване, което не само проверява теоретичното познаване на материала, но и способността да го приложиш практически, както и да мислиш под напрежение и да вземаш решения притиснат от времето. Състезанието по решаване на казуси мотивира участниците, породи у тях огромно желание да продължат да участват в такива организирани конкурси и в бъдеще, което наистина е най – ценното, което можеш да извлечеш от явяването на подобен тип събития.