PROFESSORES AB INITIO AD DIEM PRAESENTEM

Роден в Клисура. Учи в Богословското училище на о. Халки (1855-1862). Следва право в Атина (1862-1864) и в Юридическия отдел на Сорбоната, Париж. Лисансие по право (1866). Продължава следването си в Мюнхен (1867) и в Хайделберг (1868). Завършва правни науки в Ecole de droit, Париж (1870). Преподавател по гръцки език и гръцка литература в Историко-филологическия факултет на СУ (1889-1898) и един от първите преподаватели в ЮФ – преподавател по римското право и византийско право (1892-1899, 1900-1902). Извънреден преподавател, частен доцент по римско, византийско и каноническо право (1892). Първи декан на ЮФ (1896-1897). Дописен член на БКД (1881). Редовен член на БКД (1884). Председател на Клона за държавни науки (1884-1898) и на Философско-обществения клон на БКД и на БАН (1898-1902, 1904-1905, 1907-1920). Адвокат и журналист в Цариград (1870). Секретар на Привременния екзархийски съвет при Църковно-народния събор (1871). Заедно с Драган Цанков играят ролята на официални представители на българския народ пред европейските правителства след потушаването на Априлското въстание (1876). Първият назначен член на Върховния съд (1879). Вицегубернатор на Търново, Свищов и Русе (1878-1879). Народен представител от Свищовски окръг в Учредителното събрание (1879). Председател на ХІ (1901) ОНС и V (1911) ВНС. Министър на външните работи и на изповеданията в първото българско правителство на Тодор Бурмов (1879) и в правителството на Драган Цанков (1883-1884). Дипломатически агент в Цариград (1880-1881), Букурещ (1902-1905) и Атина (1905-1906). Адвокат в София. Редактор на сп. „Читалище“ (1870-1875), в-к „Век“ (1874-1876), в-к „Витоша“ (1879-1880), в-к „Братство“ (1881-1884) и в-к „Светлина“ (1882-1886). Четени курсове: СУ, Историко-филологически факултет – Гръцки език, История на гръцката литература, Гръцка археология (1889-1898); СУ, ЮФ – Византийско право (догма на римското право), Каноническо (черковно) право и Държавно (конституционно) право (1892-1902).

Области на основните научни интереси: Българско възраждане, правни проблеми на новоосвободената държава.

Роден в Сливен. Завършва класическа гимназия в Hradec Kralove (Koniggratz), Чехословакия (1878). Следва правни науки в университета в Прага (1878-1879) и в университета в Йена, Германия, където и завършва (1881). Доктор на същия университет (1881). Един от първите преподаватели в ЮФ – извънреден преподавател по римско право (1892). Доцент (1895). Частен хоноруван доцент (1897). Декан (1899-1900) и зам.-декан (1900-1901) на ЮФ. Дописен член на БКД (1898). Действителен член на БКД (1900). Почетен доктор на Женевския университет (1909). Адвокат в Сливен (1881-1882). Член на Върховното съдилище на Източна Румелия (1882-1884). Началник на Гражданския отдел на Министерство на правосъдието (1885-1886). Председател на Пловдивския апелативен съд. Член на Върховния касационен съд (1886). Главен прокурор при Върховния касационен съд (1887-1900, 1901-1907). Председател на Върховния касационен съд (1907-1913). Министър на правосъдието в правителството на Тодор Иванчов (1900-1901).
Министър на правосъдието (1901) и управляващ Министерството на търговията и земеделието (1901) в правителството на ген. Рачо Петров. Редактор на в-к „Съветник“ (1881-1890), в-к „Южна България“ (1883-1885), на първото българско юридическо списание „Юридическо списание“ (1888-1899). Четени курсове: Гражданско право (1892-1893), История на римското право, Догма на римското право и Система на римското право (1892-1907).

Област на основните научни интереси: гражданско съдоустройство и съдопроизводство.

Роден във Велико Търново. Завършва Тюбингенския университет, право (1902). Доктор на същия университет (1903). Специализации – по Философия на правото в Хале (1903-1904) и Берлин (1904-1905); по Гражданско право в Париж и Рим (1909-1910). Редовен доцент в ЮФ (1909). Извънреден професор (1914). Частен хоноруван доцент в Катедрата по римско право (1915). Хоноруван професор в същата катедра (1924). Член на Кодификационната комисия при Министерството на правосъдието (1915-1925). Четени курсове: Гражданско право и Римско право (1909-1925).

Области на основните научни интереси: гражданско право, римско право.

Роден в Русия. Завършва Московския университет, право (1891). Магистър по гражданско право на същия университет (1900). Специализации – Москва, Берлин, Лайпциг, Хайделберг, Виена и Париж (1897-1898). Частен доцент по гражданско право в Московския университет (1896-1898). И. д. редовен професор в Томския университет (1900). Декан на ЮФ на същия университет (1903-1909). Ректор на същия университет (1909-1913). Редовен професор в Петербургския университет (1913). Частен доцент в Киевския университет (1917). Редовен професор в същия университет (1919). Декан на ЮФ на Киевския университет (1919). Професор в ЮФ на СУ (1920). Професор в Балканския близкоизточен институт за политически науки (Свободен университет) (1922-1937). Председател на Руската академична организация в София (1921). Четени курсове: СУ, ЮФ – Гражданско право, История на римското право, Система на римското право (1925-1943); Балкански близкоизточен институт за политически науки (Свободен университет) – Римско право (1927-1937).

Области на основните научни интереси: римско право – история и система, гражданско право.

Роден в София. Завършва СУ, Юридическия факултет, правни и държавни науки (1928). Доброволен асистент в ЮФ (1928). Асистент (1930). Доцент (1932). Извънреден професор (1935). Професор (1941). Ръководител на Катедрата по римско право (1937-1950). Декан (1940-1941, 1943-1944) и зам.-декан на ЮФ (1941-1942). Член-секретар на кодификационния съвет при Министерство на правосъдието (1935). Член на Съюза на юристите в България (1966). Носител на Кирилометодиевската награда на Академията на науките (1937). Четени курсове: Римско право: история и система (1933-1950), Българско гражданско право: Обща част, Вещно право, Облигационно право, Семейно право и Наследствено право (1934-1950), Увод в правната наука, Българско горско право (за студенти лесовъди).

Области на основните научни интереси: гражданско право, римско право.

Роден в София. Завършва СУ, Юридическия факултет, право (1934). Доцент в ЮФ (1946). Извънреден професор (1949). Професор (1950). Ръководител на Катедрата по Теория и история на държавата и правото (1952-1977). Зам.-декан на ЮФ (1948-1951). Завеждащ секция История на държавата и правото в Правния институт при БАН. Член на Съюза на учените в България (1947), на Съюза на юристите в България (1966). Член на Френското общество по история на правото (1958), на Италианското общество на романистите „Бартоло Сасоферато“ (1961), на Белгийското дружество по история на правото „Жан Боден“ (1965). Четени курсове: СУ, ЮФ – Римско право (1946-1977), История на българската
държава и право (1952-1977); в Сорбоната, Институт по римско право, Париж (1958, 1964).

Области на основните научни интереси: римско право, история на държавата и правото.

Роден в Червен бряг. Завършва СУ, Юридическия факултет, право (1972). Асистент в ЮФ (1975). Старши асистент (1978). Главен асистент (1982). Доцент (1986). Професор (…). Доктор по право (1980). Специализации – по Римско право в Рим (1978-1979); по Византийско и каноническо право в Рим и Неапол (1983). Зам.- декан на ЮФ (1987-1991) и на Деканата за чуждестранни студенти (1987). Зам.-ръководител на Научноизследователския сектор при СУ (1980-1983). Член на Съюза на юристите в България (1976). Член на Обществото за история на правото, Брюксел (1987), на Обществото за история на античното средиземноморско право, Париж (1989). Носител на втора награда от Международния конкурс за научни изследвания по история на правото на Университета в Рим (1982) и от Международния конкурс за премията „Жерар Булвер“ на университета в Неапол (1990). Четени курсове: СУ, ЮФ – Римско частно право (1979-2005), История на европейското право (1992-2005); Висш институт при МВР – Римско право (1985-1991);
БСУ – Римско право (1991-2005); ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – Римско частно право (…).

Области на основните научни интереси: римско право, византийско право, каноническо право, обща история на държавата и правото.

Роден в София. Завършва СУ, Юридическия факултет, право (1984). Асистент в ЮФ (1986). Старши асистент (1992). Главен асистент (1999). Специализация – Хамбургски университет (1990-1991). Член на Дружеството за германо-българско правно сътрудничество (1992). Зам.-директор на Института по германско право към ЮФ на СУ „Св. Климент
Охридски” (1992). Четени курсове: Римско право – отделни лекции в СУ, ЮФ (…) и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (…).

Области на основните научни интереси: римско право, всеобща история на държавата и правото.