Правото се изучава и във връзка с практическата дейност на римските юристи, наричани iurisprudentes и считани за негови задълбочени и изкусни познавачи. Около тях и около ораторите, които защитават правата на римските граждани по съдебни дела, се формират кръгове от слушатели и помощници, Те усвояват правните знания от консултациите, които техните патрони дават по правни казуси, и от Responsa, които те съставят в писмен вид и изпращат на съдиите или дават на всеки, който се е допитал до тях по правен проблем.

Римската правна наука възниква към края на Републиката. Съставянето на коментари и трактати по цивилното право, по правото на народите и към преторския едикт не е самоцелна научна изява. В Рим всяка дейност на юристите, вкл. и тълкувателната, е насочена към правоприлагането- с цел да го подпомогне, да уточни или изясни нормите и ако е необходимо, да предложи коригирането им. Споменаваните школи на Сабинианците и Прокулеанците от началото на Принципата са кръгове от юристи- съмишленици, които отстояват традиционните правни позиции или се стремят към рехормиране на правото с оглед на новата политическа, икономическа и социална реалност, създадена от епохата на император Октавиан Август насетне. Но около всеки виден юрист винаги има значителен брой млади и не толкова млади люде, които черпят от неговите знания, постепенно усвояват „изкуството на доброто и справедливото“, помагат при даването на консултации, преписват и разпространяват становищата му и в крайна сметка започват и самостоятелна практика на юристи.

Не може да се определи еднозначно моментът на създаването на правни школи като институции за обучение на юристи. Със сигурност обаче началото им е вече поставено към ІІ в., тъй като почти всички от класическите юристи съставят и съчинения, предназначени да дадат основните познания по право на бъдещите юристи ( Institutiones). Гай (130-180 г. от н.е.) е един от най- известните съставители на такива съчинения, вероятно изцяло отдаден на преподавателска дейност, с такъв авторитет и толкова известен, че колегите му го наричат Gaius noster.

Това е вече вековна практика към VІ в., когато император Юстиниан нарежда създаването на кодификация на императорските конституции и на становищата на юристите с ius publicum respondendi, а също и на елементарен учебник по право, наречен по традиция Institutiones. В конституцията OMNEM, издадена на 16 декември 533 г. той определя учебния план, по който следва да се обучават юристите в цялата империя. Със специална конституция, издадена на 21 ноември 533 г., той одобрява и Институциите. Конституцията е адресирана към отдадената на изучаване на правото младеж- CUPIDAE LEGUM IUVENTUTI и завършва: