IURISDICTIO

БРОЙ II/2015

След  успешното начало на новото списание IUS ROMANUM с първия му брой, посветен на император Октавиан Август по повод две хилядолетия от неговата смърт, имаме  удоволствието да представим новия брой за 2015 г., посветен на римското правораздаване. IURISDICTIO е термин от римското право, който е възприет и в съвременните езици за означаване на дейността на съдебните органи по граждански, наказателни и административни дела.  В Древния Рим той има по-различна употреба, особено в периода на Републиката, когато гражданската юрисдикция е организирана на арбитрарен принцип и ius dicere се отнася само до дейността на претора по организирането на процеса. В близък до съвременния смисъл терминът се употребява за cognitio extra ordinem в следкласическия период.

Интересът към темата е продиктуван от няколко съображения. На първо място е обвързаността на правораздаването с развитието на правото във всички исторически периоди от съществуването на римската държава и нейната правна система. Според една от основните теории в романистиката самият термин IUS произхожда от религиозно-ритуалните формули, с които страните полагат клетви и поставят за разрешаване своя спор от компетентните органи.

Наред с това в областта на правораздаването се наблюдава значителна приемственост на процесуалните институти, което определя римскоправната традиция в съвременното право. Потвърждение за това е значителния интерес на авторите, предоставили свои статии за втория брой на нашето списание, в което наред с римскоправните проблеми са представени и много актуални теми на българското правораздаване.

Авторите в този брой са почти двойно повече от тези в брой първи. Отново имаме участието на едни от най- видните романисти, които със своите съчинения поставят едни от най- интересните въпроси по темата за IURISDICTIO. Наред с тях публикуваме и голям брой статии от колегите от Юридическия факултет на Софийския университет, които с искрен интерес и научна прецизност се отзоваха на поканата да участват в проекта по представяне на романистичната традиция в съвременното процесуално право.

Темите, на които са посветени статиите, са твърде разнородни, поради което сме ги включили в две основни групи: специфични за римското право и посветени на римскоправната традиция в съвременното право. Те са подредени по реда на постъпването им в редакцията, тъй като трудно би могло да се приложи друг систематичен критерий.

Надяваме се, че с този брой на списанието IUS ROMANUM ще провокираме още по- голям интерес към римското право и неговата приемственост в правото на съвременна Европа и в България.

РЕЗЮМЕ

  • Акад. проф. д-р Антонио Фернандес де Бухан

    Проф. д.ю.н. Леонид Кофанов
    В статията се отбелязва, че според Помпоний, след 280 г. пр.н.е. благодарение на Тиберий Корунканий римските юристи започнали да дават отговори публично на римския форум. Същият Помпоний разказва за обичая на юристите да обсъждат въпроси в областта правото на форума, който е съществувал още през V век пр.н.е. Тези публични обсъждания на законопроекти, кандидат-магистрати и съдебни казуси са организирани на три contiones в периода на trinundinum – три пазарни дни или „30 дни по закон“ (XXX iusti dies), специално отделяни за такова обсъждане.

    На тези contiones римските юристи давали своите съгласувани отговори, които имали силата на закон. През архаичния период това са били отговорите на жреците – понтифиците, авгурите и фециалите, в чиито ръце се намирала цялата юриспруденция. През II-I векове пр.н.е. във връзка с развитието на светската юриспруденция нараства ролята на плебейските трибуни в ръководството на обсъжданията на contiones и, съответно, плебейските юристи – римските конници. Авторът също така отбелязва, че най-важните сведения за disputatio forensis се съдържат в трактатите на Цицерон и Квинтилиан за ораторското изкуство. В заключение се прави изводът, че римското право се е развивало не в тишината на библиотеките и кабинетите на учените, а в бурни обсъждания на римския форум.

    Ключови думи:
    responsa, jurisprudentia, res publica, contiones, disputatio forensis

  • Проф. д-р Луиш Фабиано Кореа

    Акад. проф. д-р Антонио Фернандес де Бухан
    Правната техника на арбитража като извънсъдебен начин за решаване на конфликти не е новосъздаден институт. Той е бил широко разпространен още в Древния свят и по- специално в в римските и гръцките територии. Там от най- древни времена, както свидетелстват най-старите източници, се е прибягвало до арбитраж първоначално в областта на вътрешната и международната търговия, а по-късно и според правната уредба на определени специфични области на човешката дейност.

    Арбитражът в публичното, международното, федералното и административното право възниква след появата на арбитража в частното право. Рим взема за модел опита, натрупан в тази област в елинистичния свят и в Азия. Стъпвайки на тази основа, както и на частния арбитраж, основан на компромиса между спорещите страни, той изгражда своя собствена уредба.

    В статията авторът анализира казусите, свързани с административния арбитраж при спорове за водоползване, публични реки, определяне на граници, конфликти между общини, отчуждаване на публични земи, фискални имунитети и данъчно облагане.

    Ключови думи: арбитраж, римско право, административно право, римски правен опит

  • Проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова

    Проф. д-р Габор Хамза
    Според автора при изследването на законите (decreta) на първия унгарски крал Ищван І се наблюдава реализацията на принципа „ubi civitas, ibi ius“ по следния начин: поставяйки основите на държавата (civitas) първият унгарски суверен, надарен с широки възгледи и висока европейска култура, отчита изискваинята за универсалния характер на правото, но и взема предвид необходимостта от запазване на националните традиции. Европейският облик на първия унгарски крал, който съумява да обедини в органично ius Romanum или по- точно ius Graeco-Romanum (ius Byzantinum) с обичайното право на своята страна, съдейства в значителна степен за интеграцията на Унгария в тази епоха към Европа.

    Ключови думи: consuetudo, De institutione morum ad Emericum ducem, imperium (basileia), ius Byzantinum, ius Graeco-Romanum, ius Romanum, NJ.VI, NJ VIII, quasi sacerdos, regnum Hungariae, Responsa papae Nicolai I ad consulta Bulgarorum, sacerdotium (hierosyne), Sacra Corona, symphonia

  • Проф. д-р Хуан Антонио Буено Делгадо

    Проф. д-р Антонино Метро
    Във формуларния процес различни действия на претора, обикновено осъществявани под формата на постановяване на декрети, никога не са имали функция да разрешават съдебен спор. По тази причина те никога не са назовавани решения (sententiae), нито пък са създавали последиците на пресъдено нещо.Това обаче се наблюдава в екстраординарния процес с унифицирането и сливането на двете фази на процеса, който се развива пред един единствен магистрат или императорски служител. Изразът „sententia praetoris“, който се среща в някои пасажи в източниците, се отнася или за екстраординарния процес, или, ако все пак се свързва с формуларния процес, има основното значение на „второ мнение на претора, бележка, становище на претора“ и т. под.

    Ключови думи: формуларен процес, претор, sententia, decretum

  • Проф. д-р Франческо Амарелли

    Проф. д-р Салво Рандацо

    Статията е посветена на произхода на двустепенната юрисдикция в Древния Рим, възприемана като начало на двуинстанционно производство. Темата в нейната сложност представлява за автора една отправна точка за разсъждения за отношението между императорската власт, процесът  extra ordinem и средствата за обжалване в първия век на империята. Констатацията, че Август и неговите наследници, занимавайки се усърдно с управление на  правораздаването,  не са уредили по законодателен ред новата процедура, е основна историко-реконструктивна аномалия, която е провокира настоящото изследване. Анализът на текстовете от Светоний и Дион Касий води до тезата на автора, че  концепцията за обжалването, приемано от  доктрината като   „средство срещу едно формално валидно решение“  към този исторически  все още не е напълно изяснена.

    Тази дефиниция би могла всъщност да бъде уместна там, където се разглежда институтът в своята най-зряла фаза, съвпадаща с епохата на Северите и с научната работа на юристите, която го коментират в техните   libri de appellationibus . Но тя изглежда незадоволителна за произхода и за първите  проявни форми на института, при което „appellare“  представлява една несигурна конотация, макар че още в началото на изграждането на института е поставено изискването за окончателния характер на решението на императора, постановено по спора в резултат на обжалването.

    В опита да се реконструира фазата по раждането на института статията показва как властта на императора  да правораздава  на втора инстанция има един силна политическа окраска, докато технико-процесуалната характеристика на обжалването е разводнена,  понеже все още не са назрели процесуалните предпоставки в своята съвкупност,  за да се конфигурира абсолютно ясно една такава власт.  Впечатлението на автора е, че става въпрос за едно определено в изворите като  „процесуално“ нововъведение, което е  с несигурен характер, тъй като в  политически план е обвързано с  упражнявано му от един нов орган- princeps-ът, чиято конституционна фигура е била тя самата в процес на формиране и се е определяла в резултат на конкретната фактическа обстановка.

    Трудните политически условия, в които се намирали императорите от Юлиево-Клавдиевата династия, а също и психическата нестабилност на някои от тях, наличието на един сенаторски елит с неотлабващо влияние именно поради слабостта на императорите, определено пречели за провеждането на една  цялостна процесуална реформа, която можела да обхване и средствата за обжалване. При това положение обжалването се появявало като „таен агент“ в един  политически конфликт, чийто главни действащи лица били императорът и Сенатът.

    С обжалването Август осъществява в сферата на своята политическа и конституционна реформа  една истинска революция  в гражданския процес, поставяйки на преден план нова концепция за окончателността на решението по съдебния спор . Така обжалването се превръща в един ефикасен инструмент, за да бъде започната сложната операция на „изолация“  на формуларния процес и  достигане на две последователни и взаимно застъпващи се цели. От една страна   princeps-ът поставя основите за едно прогресивно преливане на съществуващия преди това апарат за управление на правораздаването, който има съдбата да премине постепенно в ръцете на императорски служители, и превръщането на управлението на правосъдието в сфера на намеса и политически контрол с безспорна важност. На второ място той има възможността да въведе самия себе си в първо лице в осъществяването на процеса с тежестта на своето решение, за което никой не може да му държи сметка.  С обжалването Август затваря кръга на своята съдебна политика, поставяйки по безспорен и ясен начин основите на това, което един икономист  би определил като „дългосрочно програмиране“ : осъществяването на съдебната власт от императора.

    Ключови думи: Обжалване, Август, Сенат, Cognitio extra ordinem, Юлиево-Клавдиева династия, Дион Касий, Светоний

  • Проф. д-р Марко Петрак
    Целта на тази статия е да анализира най-важните съвременни опити да се установи възникването и развитието на гражданския процес – най-вече в древното римско право – и да се даде отговор на въпроса дали най-ранният римски граждански процес е вид частно правораздаване или притежава характерните черти на публичното правораздаване от самото си възникване. Съвременни изследвания на гражданското процесуално право все още следват теорията за частното правораздаване (Schiedsgerichtstheorie) под формата на арбитраж като обяснителна парадигма за произхода и развитието на гражданския процес. Първоначално обаче, Schiedsgerichtstheorie не се появява и развива в областта на гражданското процесуално право, а в трудовете на романистите през първата половина на 20 век. По-новите романистични проучвания, напротив, отхвърлят Schiedsgerichtstheorie и защитават с убедителни аргументи идеята, че древните римляни, подобно на всички други народи, разрешавали споровете в общността по публичноправен ред, обръщайки се към връхестествените сили на своите божества. Авторът е на мнение, че е крайно време съвременната наука за гражданския процес да изостави тази остаряла теория за частно правораздаване и да вземе предвид по-новите изследвания за произхода и развитието на римския граждански процес, започвайки от това, че религиозно-базираните ритуали на публично правораздаване, всъщност представляват възникването на гражданския процес.

    Ключови думи: римско право, граждански процес, публично правораздаване, частно правораздаване, арбитраж

  • Проф. д-р Паоло Гарбарино

     В сферата на римския граждански процес някои конституции на император Константин (CTh. 2,18,1; CTh. 2,26,1; CTh. 11,39,1; CTh. 9,19,2) свидетелстват за установяването на една ориентация, въз основа на която задачата на съдията е да установи каква е истината, независимо от исканията на страните в процеса и на представените от тях доказателства. Става въпрос за една значителна новост  в сравнение с формуларния процес,в който решението на съдията е стриктно обвързано със съставената от претора формула и приета от страните.

    Ключови думи: граждански процес, късноантичен cognitio extra ordinem, правомоищя на съдията, изследване на истината

  • Проф. д-р Бернардо Санталучия

    В Рим в началото на императорския период са известни доста пожари – някои със сериозни последици. В действителност не ставало дума за безпочвени страхове. Пожарите представлявали една постоянна опасност за обществената сигурност и дори развитието и облагородяването на града през Августовата епоха не намалили честотата и сериозността на този проблем. Бързото нарастване на броя на населението на столицата и последвалата го необходимост от нови жилища са причина за изграждане на много постройки от вертикален тип, които ставали все повече и повече благодарение на тласъка на финансовата спекулация, от който били водени техните строители и собственици. Тези огромни здания с многобройни етажи, характерни за интензивното строителство през императорския период, се превърнали в един непрекъснат източник на беди. Но през 6 г., когато множество огньове унищожили в един и същ ден различни квартали на града, станало ясно че взетите мерки са неадекватни и, че запазването на града от пожари изисква работата на специализиран персонал, снабден с удобни средства и действащ под вещото ръководство на добър началник. Решението било създаване на един корпус от vigiles, организиран като военна структура, състоящ се от 7 000 мъже, всички освобожденци, разделени в 7 кохорти, всяка от които трябвало да наблюдава два съседни района. Начело на всяка кохорта бил поставен по един трибун, който бил избиран сред центурионите на легионите, най-често primipilares, докато висшето командване на корпуса било поверено на един служител ad hoc, който бил номиниран от самия император и се наричал praefectus vigilum. За командването на корпуса на вигилите бил назначaван пряко от императора53, както вече се спомена, един praefectus vigilum. Не е много лесно да бъдат напълно възстановени неговите функции, които се увеличавали съответно от началото на Принципата до края на III век. Всъщност сме достатъчно добре информирани за задълженията и правомощията на този държавен служител по времето на Северите, тъй като Дигестите ни предоставят един немалък брой свидетелства (5 фрагмента, един от които достатъчно дълъг за liber singularis de officio praefecti vigilum – на Паул, и един със същото име liber singularis – на Улпиан.  По-пълна правораздавателна компетентност, относима към гражданските и административните спорове, е била със сигурност призната на praefectus vigilum по един необичаен път, и то само за ограничен кръг от спорещи страни, само към края на разглеждания период, що се отнася до реорганизацията на професионалните колегии от Александър Север. Тази реорганизация, научаваме от Historia Augusta, изисквала назначаването за всяка отделна колегия на един съдия, компетентен да познава отнасящите се до нея спорове.

    Ключови думи: ключови думи – пожар, praefectus vigilum, furtum, insula, Август, Александър Север, iurisdictio

  • Проф. д-р Луиджи Гарофало

    В центъра на статията е iustitium-ът , от който са изследвани най-важните аспекти и в частност предпоставките, които оправдават неговото прилагане, легитимираните органи за неговата прокламация и ефектите , които се пораждат от  издаването на разпоредбата. Като изключим, че от това би последвала отмяната на действащото право, както в случая на Аusnahmezustand е разгледана тезата, според която той определял временната отмяна на публичните дейности ненужни за посрещане на момента на криза, в която поставял правопорядъка, между което правораздавателната функция в областта на частното право и също така на частните сделки.

    Ключови думи: iustitium и неговите ефекти, компетентни органи, предпоставки, dilectus, decretum tumultus, luctus publicus

  • Проф. д-р Андреа Тришуольо

    Изследвайки в историко- сравнителен план римския правен опит в сферата на гражданската и административната отговорност на ангажираните в публичната администрация лица най- изразителните текстове се отнасят очудващо не за централната, а за муниципалната администрация, т.е. за по- ниското ниво на управление на градовете (муниципии, колонии или общини), в които се отличава длъжността на магистрата ( и по-специално тази на дуумвира). Предпоставките, на които се основава отговорността на този служител и начините за осъществяването й са типизирани и могат да се извлекат от муниципалните статути , датиращи за периода от І в. пр. Хр. до І в. сл. Хр., както и от някои текстове от Дигестите на Юстиниан, режима през ІІ и ІІІ в. По отношение на темата за отговорността на публичния служител  не може да не се отбележат значителните изменения, настъпили в течение на времето в публичната администрация и оформянето на правната уредба на отговорността в публичното право- като се започне от процеса на бюрократизация, чието начало е поставено от Август и се завърши със системата на държавната служба в Късната империя.

    Ключови думи: римско право, municipia, colonia, civitates,  магистрат, гражданска отговорност, административна отговорност

  • Проф. д-р Салваторе Пулиати

    От гледна точка на реконструкцията на ролята и на правомощията на съдията във връзка с фазата на разследването на процеса extra ordinem статията цели да индивидуализира границите на дискрецията и възможностите за намеса на правораздаващия орган относно събирането на доказателствата и полезните инструменти за формирането на неговото убеждение. На тази плоскост първичната тенденция на законодателството по време на империята, потвърдена вече в епохата на Хадриан, да се предоставят на съдията прости ориентировъчни критерии, според които той да насочи собствената си дейност, се замества в Константиновия период с направлението да се установяват конкретни правила на правораздаване, сред които особено значение придобива unus testis nullus testis, считано вече не като прост критерий на надеждност, според който да се оценяват свидетелските показания, а като истински критерий за допустимост.

    Ключови думи: римско право, cognitio extra ordinem, правораздаване въз основа на фактите, свидетелски показания

  • Проф. д-р Джовани Лобрано

    Юристите на Революцията, и по- точно французите от ХVІІІ в.  в търсене на институциите на демокрацията ги откриват в институциите на римската res publica. Юристите на Реставрацията и по- специално тези от ХІХ в. в Германия, се стремят да ограничат институциите на демокрацията, като изтрият паметта за римската res publica. Задачата да се припомнят отново институциите на римската римската res publica, неизпълнена от юристите на ХХ в., е основното занятие  на романистите в наши дни.

    Ключови думиград- държава, граждани, конституция, демокрация, федерация, управление, империя, закон, народ.

  • Проф. д-р Федерико Фернандес де Бухан

    Процесът, с който е осъден на смърт Иисус Христос, се характеризира със серия от въпроси без отговор, които водят до една Голяма загадка. Изследването, което е и историческо, и правно, предоставя детайлизирана панорама на всички фази на процеса и на взетото решение за осъждане- както пред Синедриона, така и пред римския прокуратор Понтий Пилат. Осъждането на Христос е в един срамен наказателен процес – най- несправедливия на всички времена.

    Ключови думи: Христос, процес,  Ius gladii,  съдебно решение, Евангелия

  • проф. д-р Хуан Мигел Албуркерке

    В статията е направен преглед и анализ на най- характерните особености на Іurisdictio Irnitana,традиционните понятия в правораздаването и c по- специално внимание на компетентните органи (duunviri, aediles, praefectus , муниципалният съвет и decuriones). Представени са различните възможности на страните да получат защита в различни съдилища и специалното значение, които има в тази връзка Flavia Muncipalis Lex.

    Ключови думи: Iurisdictio, lex Irnitana, Lex Flavia, adversarii, municipium, magistratus, duunviri, praefectus

  • Проф. д-р Хуан Мануел Бланш Нугèс

    В статията е разгледана римскоправната концепция за данъците, определянето им чрез ценза и чрез обективната оценка на платежоспособността на данъчно задължените лица, както и римскоправните принципи на данъчната справедливост- равенство, пропорционалност и пр. , върху които е основано и съвременното данъчно право. Чрез това догматично и историческо изследване може да се определи римскоправната основа на съвременното данъчно право.

    Ключови думи: Фискален режим, Фискална етика, Фискални принципи, Ценз, Данък, Данъчна оценка, Освобождаване от данъци, Непреки данъци

  • Проф. д-р Алфонсо Агудо Руис

    Тази студия представлява анализ на терминологията, използвана в римските правни източници, в частност в Юстиниановата компилация, за описание на съдебните разходи, които спорещите страни трябва да платят в римския граждански процес.

    Ключови думи: римски граждански процес, съдебни разходи, правни източници, терминология, Юстинианова компилация,

  • Проф. д-р Сара Кореа Фатори

    В доктрината са били обсъждани някои спорни аспекти, свързани с така наречените римски групови искове (actiones Populares), най-вече по отношение на това, кои искове се считат за такива и какво е тяхното правно естество. Най-бележитите теории са на Брунс и Фадда, преразгледани от Казавола почти половин век по-късно, който изследва техния сблъсък и мненията на няколко други автори. Някои от изводите на Казавола са тежко критикувани от Зимсхеузер.

    В Дигестите (Paul 8 ed ad, D. 47, 23 1) тези искове са определени по следния начин: „eam popularem actionem dicimus, quae suum ius populi tuetur.“ (Наричаме групов иска, който защитава правата на народа).

    Ключови думи: Actiones populares, правна защита на паметниците, Август, имераторска политика и идеология, градоустройствена програма на Август

  • Проф. д-р Хавиер Белда Иниеста

    Нахлуването на християнството в римското общество поражда неизбежен процес на адаптация на двете реалности,        съжителстващи в едно общо културно и политическо пространство. Въпреки първоначалното неразбирателство между едните и другите, кристализирало в появата на групи, които предугаждат настъпването на Божия ден (парузия) и в периодически остри реакции на насилие срещу тази странна група последователи на един осъден галилеец, и едните, и другите са принудени постепенно да се адаптират и да се научат да съжителстват в едно общо жизнено пространство. Постепенно Християните, които са от най-различен социален, географски и религиозен произход, трябва да осъзнаят своята идентичност и с течение на времето да изградят своя вътрешна организация, призвана да даде отговор не само на потребностите на това примитивно религиозно общество в рамките на гигантската структура на Империята, но и на редица обстоятелства, пред които ги изправя тяхната еволюция като особена човешка група, с една ясна мисия – прогласяването на Евангелието, и с много конкретни източници, от които не могат да се отделят.

    Една от организационните потребности на новата общност в този контекст е правораздаването. Такова вече е изградено в света на римляните, но то е абсолютно чуждо на евангелските принципи, от които трябва да се ръководи всяко действие на християнина. Така започва осъществяването на  трудната задача да се изгради организационна система, способна да отговори на потребностите на общността и на мисията, получена от Христос. Първоначално тази задача трябва да осъществявана успоредно на империята, а по-късно – под нейното покровителство. Това обаче не означава да се загърби дължимото на установената политическа власт подчинение. По-скоро става дума за сложно съчетаване на подчинението на властите и прилагане ad intra на едно право, съответно на вярващите в качеството на спасени, опиращо се несъмнено на Евангелието. Ясно е, че когато двете виждания се сблъскат, трябва да има превес породеното от вярата, но стремежът трябва да бъде доколкото е възможно двете да се съчетават.

    Този труд има за цел да покаже отношенията, поддържани от църковната власт в процеса на развитие на тази временна власт от излизането й от нелегалност до падането на Империята и началото на Средновековието. Трябва да сме наясно, че понятията като potestas, iurisdictio o auctoritas все още са в начален стадий на възникване и развитие не само за временната власт, която до известна степен запазва наследството от Империята, но и за църквата, която току-що е излязла от нелегалнос, и трябва да съжителства с една власт, която започва да се осъзнава като такава и става пълнолетна.

    Ключови думи: Iurisdictio episcopalis, Potestas directa, Potestas indirecta, auctoritas episcopalis, отношения Imperio-Iglesia

  • Проф. д-р Паола Ламбрини

    В този труд се разглежда изборът на съдии при водене на формуларен процес, сравнявайки реалностите на римската процедура с предвиденото в lex Irnitana, което хвърля светлина върху някои досега слабо познати характеристики. Що се отнася до iudex unus и arbiter, от една страна намират потвърждение тезите, подчертаващи значението на волеизявлението и свободния избор на страните, а от друга се уточнява системата за искане на отвод на съдията от ищеца и ответника, към която се прибягва в случай на несъгласие. Lex Irnitana разглежда и случая, в който една от страните напълно отказва да участва в процедурата по избор на съдията и възлага избора на желаещата да участва противна страна. Съгласно lex Irnitana, тегленето на жребий намира приложение единствено за назначаването на reciperatores.

    Ключови думи: Формуларен процес – избор на съдии – lex Irnitana

  • Проф. д-р Карло Пелозо

    Статията, мотивирана от един прочут пасаж на Помпоний, разглежда магистратското  ius dicere  в областта на наказателното правораздаване в първите 50 години от Римската Република, индивидуализирайки неговите предели и съдържание в светлината на съществуващите отношения с властта на народното събрание по центурии да налага смъртно наказание.

    Ключови думи: ius dicere по наказателни дела; provocatio ad populum; центуриатни комиции; консули

  • Доц. д-р Роберто Шевола

    С разглеждането на функционирането на европейското гражданско правораздаване се забелязва в принципа на „пропорционалността“, вдъхновен от изискванията на целесъобразността, необходимостта и адекватността, фундаментът на равенството между защитата на индивидуалните интереси в процеса и защитата на ефективността на правораздавателния апарат. Произходът на цитирания принцип се разкриват изначално в някоя институти на римското класическо право, между които изпъква cautio damni infecti, откъдето е изследвана уредбата в класическото право също така във връзка с други фактически състави, имащи за обект бъдещата вреда. В светлината на съществуващите отношения между ius civile и ius honorarium са разкрити също така проблемите отнасящи се до липсата на гаранция за спазване на постигнатото съгласие и динамиката „ред/санкция“, на които се основава изследваното средство за защита:  чрез него преторското право осъществява напълно собствената си функция, спомагателна спрямо ausiliaria ius civile, но същевременно способно да гарантира на собственото си независимо съществуване –на базата на една различна техническа легитимация. Cautio damni infecti представлява определено един режим на връзка между нормативните системи, имаща за цел да създаде инструменти еднакви и функционални, спазвайки в най-голяма степен цивилистичната основа.

    Ключови думи: принцип на пропорционалността, Cautio Damnum infectum, Ius civile, Ius honorarium, Consensus

  • Доц. д-р Силвия Виаро

    Настоящата статия се спира на наличието на една особена клауза, наречена  arbitratus de restituendo,  в различните  actiones poenales на формуларния процес, за да се удостовери коя функция е осъществявана чрез възможността предоставена на ответника да  обезщети ищеца  ante sententiam  тъй като в най-голяма степен това преразпределение било още от ab antiquo признато за някои частни деликти.

    Ключови думи: клауза, деликт, actio poenalis, arbitratus de restituendo, обезщетение

  • Доц. д-р Идо Израелович

    Статията изследва отношението на римското право към душевните болести по време на Принципата, като разглежда ролята на лекарите и на медицината в римските съдилища. Статията разглежда изказаните от самите лекари становища за душевните болести и взема предвид значението на медицинското познание в делата, касаещи душевноболните лица за да установи обхвата на лекарските правомощия – напр.  в случаите,когато  е извършено насилие или се оспорва произход. В заключение, статията търси да обясни неотносимостта на медицината при установяването на душевна болест, приемайки, че по онова време обществото не е приемало лудостта като здравен проблем. Следователно легалното определение на лудостта по времето на Принципата не е било свързано с медицината, а е било по-скоро социално- значимо.

    Ключови думи: римско право, душевни болести, Принципат, лекарски правомощия

  • Доц. д-р Силвия Скиаво

    Статията е посветена на участието на  udices pedanei в наказателните процеси на   cognitio extra ordinem. Авторката разглежда конституции, включени в Юстиниановия кодекс: рескрипт на Диоклециан във връзка с документната измама, разглеждана в рамките на гражданския процес и една самостоятелна конституция за документната измама, реконструирана в Базиликите, въз основа на които приема, че тези съдии имат инцидентно компетентност в наказателните и в гражданските процеси по тези въпроси по силата на специално делегиране от страна на магистраитте.

    Ключови думи: udices pedanei, документна измама, лъжесвидетелство, наказателен процес

  • Проф. д-р Мария Лурдес Мартинес де Морентин

    По отношение на доказването, римският частноправен процес предлага уредба, към която може да се приложат много от постигнатите в наши дни понятия от съвременната процесуална наука. Магистратът и съдията, подпомаган при необходимост от експерти, трябва добре да познават приложимото към всеки конкретен казус право. Обикновено доказването касае фактите, макар че може да се отнася и до така наречените в наши дни „норми или практически принципи“, като например дали е имало или не недобросъвестност, дали лицето е действало с грижата на добър стопанин и др. В следващите страници ще разгледаме косвените доказателствени средства, с които съдията би могъл да си послужи, за да формира своето убеждение – презумпциите. Ораторите ги считали за изкуствени доказателства, а в класическия период те не съставлявали истински доказателствени средства, а по-скоро едно предположение или логическо убеждение на съдията в хода на процеса, поради което били лишени от собствена тежест.

    Ключови думи: процес, ordo iudiciorum privatorum, cognitio extraordinem, praesumptio iuris

  • Проф. д-р Весна Димовска; Проф. д-р Владо Буковски; Проф. д-р Гоце Наумовски; Тимко Муцунски

    Работата изследва надписа на Gentianus по определянето на границата (termini positi) между двете общности в Пелагония, Македония, които биха могли да представляват типичен пример за iurisdictio в по-широк контекст. Надписът е анализиран, преведен и интерпретиран чрез призмата на източниците на епиграфията и римското право, в рамките на правното положение за регулиране на териториалните граници. Заключенията са получени отчитайки значението на правната епиграфика и необходимостта от интердисциплинарен подход в римското право и класическа филология, с цел придобиване на точни данни от основните източници на местните общности за древна история.

    Ключови думи: правна епиграфика, надпис от Витолище, Gentianus Geneates

  • Проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова

    Изследването е посветено на  темата, развита в римското право, за гражданската отговорност на съдията, която има своето значение и в наши дни. Неправомерното поведение на  iudex privatus  се санкционира с actio in factum в класическия период, докато юстиниановите юристи приемат, че това е quasidelictum .  В статията  чрез представяне на основните автори, които са анализирали темата, както и чрез екзегеза  на някои фрагменти от източниците, се прави опит  да се установи съдържанието на термина « Litem suam facere » , както и неговата правна същност и развитие в римското право.

    Ключови думи: Litem suam facere, actio in factum, quasidelictum, iudex, гражданска отговорност

  • Ас. Стоян Иванов

    Настоящата статия е посветена на съпоставката между  юрисдикцията на перегринския и градския претор в Републикански Рим. Особено внимание е отделено на появата на формуларния процес, причините и предпоставките довели до еволюцията на римското гражданско съдопроизводство. През трети век пр. н. е. в Рим е създадена магистратурата на praetor peregrinus,  като му е дадена правораздавателна компетентност между чужденци, както и между чужденци и римски граждани.  От този момент насетне възникват редица въпроси, които са изследвани в този труд, а именно изключителната компетентност на двамата претори и въпросът за ветото между преторите.  Възникнала необходимостта от процедура, различна от тази за civitas, и чиято регламентация не трябва да бъде търсена в нормите на ius civile, за да се разреши един гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо. Имало нужда от една нова система, която не се основава на ius legitimum vetus (древното законно право), а на imperium-а на магистратите, който именно позволявал да бъдат заведени в съда искове, които нямат цивилен произход, но са насочени към защита на права, достойни за защита, независимо от статуса на техните титуляри. Тази потребност определила появата на една нова правораздавателна функция, която се различава от първата поради факта, че се характеризира с един modus agendi, който се намирал извън правопорядъка на civitas. Ясно открояващата се разлика между двете iurisdictiones представлява всъщност един изключително убедителен аргумент в полза на хипотезата, споделяна от голяма част от изследователите, според която формуларният процес намира своя произход в процедурата между римляни и чужденци, предшествала Lex Aebutia.

    Ключови думи: praetor urbanus, praetor peregrinus, intercessio, formula, Lex Aebutia

  • Хон. ас. Методи Тодоров

    Статия е посветена на императорските конституции в Теодосиевия кодекс относно правораздаването на епископите по граждански дела (CTh.1.27.1 и  CTh.1.27.2). Обоснован е задължителният характер на епископската юрисдикция в конституцията на император Константин І от 318 г. (CTh.1.27.1) и автентичността на текста на този императорски акт. Анализирано е и последващото ѝ ограничаване и превръщане в арбитражна юрисдикция между спорещи страни, които са съгласни спора им да се разгледа от епископския, а не от императорския съд, засвидетелствано в конституцията от 408 г. (CTh.1.27.2). Обсъдени са проблемите относно обжалването и изпълнението на епископските решения при действията на двете императорски конституции.

    Ключови думиТеодосиев кодекс, episcopalis audientia, правораздаване на епископа по граждански спорове, арбитражна юрисдикция inter nolentes, задължителна юрисдикция inter volentes, Lex Christiana, appellatio.

  • Тихомир Рачев
    Фокусът на статията е върху понятието за справедливост – IUSTITIA – в римското право. Проследява се развитието на значението и употребата на различни латински понятия, свързани с идеята за справедливостта. Статията разглежда текстове от Corpus Iuris Civilis от значение за правната наука в Древен Рим и идеята за справедливостта.

    Ключови думи: справедливост, римско право, Corpus Iuris Civilis, правната наука в Древен Рим

  • Проф. д-р Лауренс Винкел

    В статията са представени  историческите предпоставки за процедурата в Европейския съд въз основа на § 234 от Договора за създаване на Европейската общност (ДСЕО), според  редовен съдия от страна членка на ЕС може, а върховният съдия в съответната страна е длъжен да подаде до Европейския съд молба за преюдициално съдебно решение, когато става въпрос за тълкуване на правни норми на Европейския съюз. Целта на тази процедура е да се гарантира унифицираното тълкуване и прилагане на европейското право във всички страни членки. Авторът я разглежда в контекста на продължението на римскоправната  традиция, свързана с императорскит е конституции, тъй като в съвременното процесуално право в Европа, например във Франция, се говори за „възраждането на рескрипта“ .  Той счита за  примамлива задача  да се сравни рескрипционната практика в Древния Рим с днешната процедура по вземане на преюдициалнодварително решение съгласно § 234 от ДСЕО, тъй и в двата случая унифицираното прилагане на правните норми е било и е целта на всяка съзнателна правна политика. Направено е и  сравнение с  епохата на европейските кодификации (XVIII и XIX в.) и някои забележки относно „référé législatif“ през XVIII и XIX в.

    Ключови думи: Европейски съд, Договора за създаване на Европейската общност, преюдициално тълкуване, императорски конституции, рескрипт

  • Проф. д-р Паскал Пишонà

    Промени в обстоятелствата, настъпили след сключването на даден договор, могат да направят изпълнението на този договор много по-обременяващо за длъжника. Коренно различни са подходите в гражданското и в Общото право (Common law) относно това дали длъжникът може да бъде освободен от задължението или, както е в случая на общите принципи на договорното право, да предоговори условията.

    В гражданското право въпросът за промяната на обстоятелствата и нейното въздействие върху поетото задължение изкристализира около учението за clausula rebus sic stantibus, която първоначално е била разбирана като мълчаливо включена уговорка. В Общото право променените обстоятелства не се отразяват върху изпълнението на задължението, освен ако биха довели до неизпълнение на договора.

    Тази статия представя историческите корени на двата подхода и показва основните разлики между тях.

    Ключови думи: clausula rebus sic stantibus, неизпълнение, променени обстоятелства, гражданско право, Общо право

  • Проф. д-р Франческа Пулитано

    Статията анализира изречението actio aquae pluviae arcendae non in rem sed personalis est, съдържащо се в текст от Улпиан, принадлежащ към титул 39.3 на Дигестите. Подборът на думите е анализиран от две гледни точки, имайки предвид съмненията за интерполация: първата се позовава на реални казуси, с фокус към реални ситуации, описани от юриста, а втората е палингенезисна, която помага да се разберат по-добре логическите стъпки, които водят до определението и характеристиките на самия иск. Статията отправя бърз преглед на т.нар задължение propter rem в контекста на съвременното италианско право. Статията завършва с препратка към миналото, тоест реконструкция на Потие, в съответствие с принципите на персоналността и амбулаторността на иска. Накрая се потвърждава идеята, според която собствените концепции на правната наука не могат да претендират  за непроменлива във времето и мястото валидност.

    Ключови думи: actio aquae pluviae arcendae, obligatio propter rem, палингенезис, съсобственик, италианско право

  • Проф. д-р Огнян Стамболиев

    От епохата на кодификациите имаме свидетелства за съществуването на института на забраната за reformatio in peius, но те са предимно от наказателното процесуално право. Това, естествено, не е пречка статията ми да бъде посветена на тази тема, и то в областта на гражданското съдопроизводство.

    През последните 60 години този институт претърпя определена еволюция в процесуалното ни законодателство. От своя страна институтът на насрещната жалба бе въведен едва през 2007 г. с приемането на действащия и сега ГПК.

    Предмет на тази статия е съдържанието, целта и приложното поле на забраната за reformatio in peius, както и на насрещната жалба, разглеждани през призмата на принципите на гражданския процес, и тяхната взаимна връзка.

    Опасността да се влоши собственото положение чрез подаване на жалба срещу невлязлото в сила съдебно решение представлява психологически въздържащ фактор и би могла да мотивира страните по делото да не обжалват постановеното решение. Ето защо, според някои автори, при обжалването на съдебните решения и производството по проверката им е въведена забрана за reformatio in peius. Но, погледнато от друг зрителен ъгъл, липсата на какъвто и да е риск при обжалване също би могла да доведе, и вероятно довежда на практика, до обжалване на решение дори тогава, когато страната е убедена в несправедливостта на исканията си и в неговата правилност, защото при наличие на забрана за reformatio in peius не може да загуби нищо.

    Обосновава се, включително с примери от теорията и от практиката на ВКС, изводът, че нарушаването на правилото за reformatio in peius при наличие на предпоставките за неговото прилагане би довело до постановяване на недопустимо решение, защото ne eat iudex ultra petita partium, т.е. би се нарушило диспозитивното начало. Разумният коректив на негативите, които забраната за reformatio in peius би могла да донесе, е възможността за предявяване на насрещна жалба.

    Ключови думи:
  • Проф. д-р Анелия Мингова
    Статията разглежда обжалването на разпореждането на първоинстанцинония съд за връщане на подадената молба за отмяна с частна жалба, съобразно чл. 306, ал. 3 от ГПК.
    Ключови думи: обжалване, Гпк, първоинстанционен съд;
  • Проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, Павлина Панова

    В статията авторите анализират основният акт, който регламентира поставения въпрос: Европейската конвенция за международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република България със закон от 1.28.2004, приет с идеята да разработи единни правила за три въпроса: за прилагане на правилото „non bis in idem“, за признаването и изпълнението на чуждестранните съдебни решения и за вземане предвид съдебни решения по наказателни дела, издадени в държавите-членки на Съвета на Европа.

    България си е поставила тези условия, като чл. 8, ал. 1 от Наказателния кодекс – „Влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България“ и по този начин е въведен принципът на равностойност на осъдителните присъди в страните – членки на Съвета на Европа за съдимост на обвиняемия в нови наказателни производства.

    С оглед приемането в рамките на Европейския съюз на Рамковото решение 2008/675 /ПВР на Съвета от 24.07.2008 за вземане предвид на присъдите в държави – членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, авторите проследяват пътя на транспониране от българската държава чрез правилото на чл. 8, ал.2 от Наказателния кодекс, в сила от 05.27.2011, според която – „Влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.“.

    В статията се разглеждат последователно фактическите предпоставки за отчитане на чужди убеждения, съдържанието на понятието „взема предвид“ и правните последици от това – необходимо ли е присъдата да бъде призната в предходни години, както и възможността за прилагане на чл. 25 от Наказателния кодекс по отношение на такава присъда. В тази връзка авторите разглеждат националната съдебна практика и правят препоръки за еднаквото приложение на закона.

    Практическа насоченост на статията е с оглед националното правоприлагане  и е отразена в раздела за доказване за окончателната присъда в националните наказателни процедури, в който авторите анализират Рамковото решение 2009/315 /ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост между държавите-членки и на Рамково решение 2009/316 / ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS).

    Ключови думи: Европейската конвенция за международно признаване на присъди, наказателно процесуално право, Европейски съюз, Съвет на Европа

  • Проф. д-р Димитър Токушев

    Предмет на статията са някои събития в българската средновековна история от втората половина на ІХ в. Те дават основание да се твърди, че най-старата славянска държава – България, много рано се превръща в част от общата история на Европа. Това са  покръстването на българите и  създаването на Закона за съдене на людете.

    За да се отговори на изискванията, които следват от покръстването на българите, у нас се налага нуждата от създаване на специален законодателен акт. На основата на титул ХVІІ „ За наказанията на престъпленията“ от Византийската Еклога, при ползване на разпоредби и от други титули, както и текстове от Правилата на Василий Велики и от Теодосиевия кодекс, при управлението на княз Борис І или на цар Симеон се създава кратката редакция на Закона за съдене на людете  – най-старият български и славянски правен паметник, който в значителна степен отговаря на императивите, които приемането на християнската религия налага.

    Ключови думи: покръстване, Закон за съдене на людете, Византийска Еклога, княз Борис І, цар Симеон.

  • Проф. д-р Тенчо Колев

    В статията е представена част от големия проблем за дискреционната власт в общ план. Според автора дискреционната власт „est scrire per legem quid sit justum“ – да се знае това, което е справедливо от гледна точка на правото. Читателят  може да установи каква е разликата между дискреционната власт на гражданския съдия и същата власт на наказателния съдия както и разликата между уталитаризма и ретрибутивизма.

    Ключови думи: дискреционна власт, справедливост, утилитаризъм и ретрибутивизъм, граждански процес, наказателен процес

  • Проф. д-р Валентина Попова

    Статията е посветена на прихващането в исторически и сравнителноправен аспект. Последователно е проследена в общ план уредбата в Древния Рим (в класическото и следкласическото право), във Франция, Германия, Англия и САЩ. Представено е и възникването и развитието на института на прихващането в българското право.

    Ключови думи: прихващане, историческо развитие, сравнително право, римско право, френско право, германско право, англо-американско право, българско право

  • Проф. д.ю.н. Георги Митов

    Със ЗИД на НПК, обн. ДВ, бр. 42 от 09 юни 2015 г., се направи промяна в реда за произнасяне по мярката за неотклонение в съдебното производство. Въведе се служебно произнасяне от съда, когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и е налице реална опасност да се укрие. Това важи за първата и въззивната инстанция. С посоченото изменение се въвежда ново съдържание на понятието „реална опасност“ като критерий за определяне на мярката за неотклонение.

    Установената нова схема дава несвойствена роля на съда и води до нарушаване на основни принципи в наказателното производство и е в противоречие с европейските стандарти, установени от ЕКПЧ и практиката на Европейския съд по правата на човека.

    Ключови думи: Мерки за процесуална принуда, мерки за неотклонение, първа инстанция, въззивно производство, реална опасност, привеждане на присъдата в изпълнение.

  • Доц. д-р Камелия Цолова

    След анализ на правната уредба, както и на спецификите на отделните видове определения, е достигнат изводът, че по правило този вид актове не подлежат на отмяна. По изключение отмяната следва да се допусне по отношение на влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от иск/ или жалба – при прекратяване на производството в съответната инстанция/, както и поради сключването на съдебна спогодба. Отново по изключение може да подлежи на отмяна и определение по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно разглеждане, но само когато порокът засяга единствено него, не и влязлото в сила решение.

    Ключови думи: граждански процес, исково производство, отмяна,  определения

  • Доц. д-р Евелина Димитрова

    Статията разглежда въпроси, свързани с компетентността на първоинстанционния административен съд като инстанция по същество в производството по оспорване на ревизионните актове. В обобщение на изследването е направен извод, че като инстанция по съществото на спора  административният съд може: да отмени  изцяло ревизионния акт, когато актът не отговаря едновременно на всички условия за действителност, визирани в чл. 160, ал.2 от ДОПК, но не е нищожен. Това ще формира отменителен диспозитив на съдебното решение. С втора част на диспозитива съдът, като инстанция по същество, ще определи вида, основанието и размера  на данъчното или на осигурителното публично вземане. В тези случаи съдът, по правилото на чл. 160, ал.5 от ДОПК, не може да изменя акта във вреда на жалбоподателя; да отмени частично ревизионния акт в материално незаконосъобразната му част. При тази хипотеза липсва произнасяне на съда по съществото на спора, а публичните вземания се индивидуализират от оставената в сила част на ревизионния акт;  да измени ревизионния акт, което предполага промяна в правното основание или  да отхвърли жалбата, с което ще валидира направеното с ревизионния акт преобразуване на декларирани факти и обстоятелства или ще потвърди въведените по отношение на адресата на обжалвания акт нови данъчни обекти, както и техния размер.

    Ключови думи: ревизионен акт, служебно начало, инстанция по същество,  обща клауза, нищожен ревизионен акт

  • Гл. aс. д-р Венцислав Петров

    В статията са потърсени историческите корени на института на отмяната на отказа от наследство от кредиторите на наследника, установен както в българското гражданско право (чл. 56 от Закона за наследството), така и в редица други европейски законодателства. Направен е анализ на системата на придобиване на наследството в Древния Рим от различните категории наследници в различните исторически периоди. Въз основа на това са направени изводи кои категории наследници въобще е било възможно да извършат отказ от наследство, който теоретично да може да бъде атакуван от техните кредитори. На базата на извършения литературен анализ е аргументирана тезата, че разглежданият институт не е бил познат на Римското частно право. Отказът от наследство не е било допустимо да бъде атакуван и с Павлов иск. Римското право е осигурявало средства за защита на интересите на кредиторите на наследодателя, но не и на кредиторите на наследника. Напротив, съгласно българското законодателство всеки един отказ от наследство може да бъде атакуван при условията на чл. 56 от Закона за наследството. Накратко са посочени предпоставките, при които може да се извърши тази отмяна. Направен е извод, че корените на този институт следва да се търсят в един доста по-късен исторически етап.

    Ключови думи: приемане на наследство, отказ от наследство, отмяна на отказа от наследство, кредитори на наследника

  • Гл. ас. д-р Паунита Петрова

    Международноправната защита на социалните права не е обособена в самостоятелен отрасъл на международното право. Тя се развива в рамките на други два отрасъла – международноправната защита правата на човека и международното трудово право, което изключително много затрудява теоретичното й изследване. Обособяването на международноправната защита на социалните права като самостоятелна подсистема в рамките на цялостната система на международното публично право (дори и само като теоретична конструкция), включваща част от правата на човека и част от международното трудово право, би дало възможност тя да бъде изследвана като относително самостоятелно явление в международноправната действителност със свои специфични особености и характеристики. .

    Социалните права са т. нар. второ поколение права, които започват да се признават и защитават малко по – късно от гражданските и политическите права. Открояват се два етапа в развитието на международноправната защита на социалните права както в рамките на международноправната защита на правата на човека, така и в рамките на международното трудово право. Първият етап е от края на 19 и началото на 20 век до Втората световна война, а вторият етап е след Втората световна война до наши дни. През първия етап може да се твърди съвсем обосновано, че защитата е в своя зародиш, значително по – стеснена по обхват и развита най – вече в рамките на международното трудово право. Вторият етап бележи подем на международната защита на социалните права в рамките и на двата отрасъла на международното право. Тогава са създадени в универсален план основните източници на тази защита.

    На регионална европейска основа международноправна защита на социалните права също получава развитие след Втората световна война. Най напред – тази защита е установена от актовете на Съвета на Европа, а впоследствие защита на социалните права се установява и в рамките на Европейския съюз в неговото първично и вторично право.

    Всички източници на международната защита на социалните права са по своята същност международни договори, съдържащи международноправни норми, които установяват минимално съдържание и обем на конкретни права и свободи. Държавите, веднъж създали тези стандарти по пътя на съгласуване на техните воли и доброволно обвързали се с тях, са задължени впоследствие да ги спазват под страх от реализиране на международноправната им отговорност. Те трябва да предприемат всички необходими законодателни и административни мерки, за да приведат своето законодателство и практика в съответствие с поетите от тях международноправни задължения по съответните договори.

    Ключови думи: Социални права; Международно право; Международноправна защита

  • Гл.ас. д-р Иван Кьосев

    Статията е посветена на анализ на съдебната власт като държавоподдържащ сегмент в правовата и демократична държава. Специално внимание е обърнато на правноисторическото наследство на Древен Рим и неговото значение за развитието на правораздаването. В сравнителноправен план са представени основните правнополитически парадигми на устройството на съдебната власт и правнотехническата постановка за нейното функциониране в правовата държава на ХХІ  век. В аналитичен план се извеждат факторите за повишаване ефективността на съдебната власт. В систематизиран вид са oткроени императивните предпоставки и изисквания за функционирането на независима и ефективна съдебна система с оглед адекватен отговор на проблемите и предизвикателствата на съвременната правна реалност.

    Ключови думи: Древен Рим, правораздаване, съдебна власт, правова държава

  • Ас. Снежана Цекова

    След Освобождението в България се изгражда съдебна система, в чиято  организация и правила за функциониране се съчетават достиженията на европейската законодателна практика и на правната наука от втората половина на XIX век с българските правни традиции. В създадените през 1878г. Временни правила за устройство на съдебната част в България наред с общите, административните, военните и религиозните съдилища, в съдебната система се включват и помирителните съдилища. Чрез тях се продължава традицията в правораздаването от страна на органите на българската община, която не е прекъсната и в периода на османското владичество.

    Помирителните съдилища  се създават в селата за разрешаване на дребни граждански спорове, които могат да приключат със спогодба и за санкциониране на леки престъпления. Те са арбитражни съдилища, които правораздават по елементарна процедура, а решенията им са необжалваеми. Съдиите в тях са непрофесионалисти и се определят чрез избор от населението. Демократичният начин на формиране на тези съдилища гарантира възможността за контрол върху дейността им не само от страна на държавата, но и от страна на избирателите.

    Чрез регламентирането на дейността на тези съдебни учреждения се създава възможност за достъпно и бързо правораздаване, близко до разбиранията и традициите на българите, за участие на населението в процеса на правораздаване, макар и на най-ниско ниво. В тяхната дейност намират израз представите на българите за справедливост и правните концепции, характерни за народното правосъзнание, като се осъществява приемственост между традиционния обичайноправен ред и създадени­ят в България след Освобождението.

    Ключови думи: Временно руско управление, помирителни съдилища,европейска законодателна практика

  • Гл. ас. д-р Симеон Гройсман

    В настоящата статия разглеждам понятието „правен формализъм“, разбирано като негативна практика в правоприлагането – „сляпо“ следване на закона, зачитане на „буквата вместо духа“, неоправдано придържане към стриктното езиково тълкуване. След сравнение на различни употреби на идеята за „формализма“ , задавам въпроса, дали въобще е възможно „автоматично“ субсумиране в рамките на юридическия силогизъм. Въз основа на получения отрицателен отговор, опитвам да намеря по-адекватен начин за описването на формалистичното правоприлагане чрез понятията на позитивистки ориентираната правна теория, разглеждайки в този контекст значението на правните принципи и дискреционната власт.

    Ключови думи: формализъм, правен позитивизъм, правоприлагане, правни принципи, дискреция, механистична юриспруденция.

  • Гл. ас. д-р Дилян Начев

    Злоупотребата с право представлява особен юридически механизъм, който намира приложение както в областта на материалното право, така и в тази на процесуалното право. Настоящата статия има за предмет тъкмо този последен неин аспект. В нея се говори за това, че злоупотребата с процесуални права може да се реализира на всички процесуални етапи – както в гражданския, така и в наказателния процес. Статията прави разграничение между злоупотребата с процесуални права и други сходни на нея ситуации.

    Ключови думи: злоупотреба с право, процесуално право, граждански процес, наказателен процес

СПИСАНИЕТО

КЪМ СПИСАНИЕТО
bg_BGBulgarian