COMMERCIUM

БРОЙ I/2016

Електронното списание на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започва втората година от създаването си с една важна, но и провокативна тема – за римското и съвременното търговско право. Избраното заглавие на броя – COMMERCIUM, е многозначна лексема, която служи както за означаване на  стокооборота, на търговската дейност във всичките й аспекти, така и на дееспособността на пълноправните римски субекти да сключват сделки и да участват в гражданския обмен,  правото на чужденците да търгуват на територията на римската империя, а също и самите търговски  центрове, търговските преговори, обмяната на мнения, услуги и дори тайните пазарлъци и съглашения както в частен, така и в публичен аспект. Самата етимология на термина насочва към съвместна дейност, а римското понятие за merx е толкова широко, че обхвяща всякакви ценности, в материален и нематериален смисъл.

Изборът на темата на брой №1 за 2016 г. не е случаен. Водени от желанието да представим едни от най- значимите аспекти на древното римско право и неговата приемственост в съвременните правни системи, се спряхме на проблематиката, чието реално приложение е в основата на създаването на Римската империя като едно от най-значимите за Древността обединение на територии, хора, дейности и капитали. Именно римският правен опит в стоковия обмен е основание и за възраждането на интереса към римското право в средновековна Западна Европа, довело до рецепцията на римското право, до неговото задълбочено изучаване и включване в кодификациите на Новото време. Наред с това не на втори план е правната уредба на търговските отношения във Византия, оказала съществено влияние върху стопанския живот в Източната част на Средиземноморието и прилежащите територии и средновековни държави. Но това което считаме за най- провокативно, е да отгърнем пред заинтересованите читатели част от дискусията за съществуването на римско търговско и банково право, за влиянието на римското право върху lex mercatoria, за използването на римските модели при уреждане на съвременните търговски отношения.

Изборът на темата има и едно персонално измерение, изпълнение на един колегиален дълг към нашия колега доц. д-р Румен Чолов. През 2014 година се навършиха 65 години от неговото рождение, а през 2005 г. той ни напусна завинаги, оставяйки недовършена една идея за преподаване и развитие на римското право, свързана със съвременните интереси и изисквания. В края на 90-те години на миналия век доц. Чолов за първи път постави в академичните среди и в публичното пространство темата за приемствеността на римскоправните институти в съвременното търговско и банково право- години преди в България да се създаде новата правна уредба на тези отношения. Неговите лекции по програмите на Българското национално радио привлякоха голям интерес към тази проблематика. Значителна част от изследванията му, макар и в една адаптирана за дидактични цели форма, са включени в книгата „Римското частно право“, издание на СИЕЛА от 2000 г.

В негова памет екипът на проекта – създател на сайта IUS ROMANUM и редакционната колегия на списанието, с подкрепата на Катедра „Теория и история на държавата и правото“ и Катедра „Гражданскоправни науки“ на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Издателство СИЕЛА, организираха на 10 март 2016 г. научен колоквиум с международно участие на тема: „Римско и съвременно търговско право“.

В настоящия брой на списанието IUS ROMANUM са включени статии на участниците в колоквиума, както и на много други колеги от България и от чужбина, които ги изпратиха заедно със своето уважение към паметта на доц. Чолов и към продължението на неговите идеи, които се опитваме да реализираме сега. Представени са основните концепции по въпросите за съществуването на римско търговско право и връзката му с банковото право на Древния Рим, за влиянието му върху различни съвременни институти на търговското право, за процесуалната защита на търговците и пр. Не е излишно е да отбележим, че за нас е особена чест, че на поканата ни за участие в колокниума и в списанието се отзоваха едни от най- значимите съвременни учени, развиващи тази проблематика. С превода на български език на статиите на чуждестранните колеги сме се опитали да дадем възможност на всеки, който се вълнува от нея, да се докосне до реалните измерения на римскоправната и съвременната доктрина за COMMERCIUM.

По установената вече традиция авторите са подредени по реда на постъпването на статиите в редакцията. Съдържанието е разделено на две основни части, посветени на римскоправните отношения и на романистичната традиция в съвременното законодателство и доктрина. Включена е и една трета (и първа по поредност в съдържанието) част с емоционалните спомени на близките приятели и колеги на доц. Чолов, които имаха възможност да присъстват на конференцията, и които го представят пред тези, които нямаха възможност да го познават, да чуят лекциите му, да общуват с него.

Надяваме се, че с този брой на списанието IUS ROMANUM отново ще провокираме не само научния и исторически интерес към римското право и римскоправната традиция, а ще дадем основание и за някои размисли за приложението на институтите на търговското право в наши дни.

В ПАМЕТ НА
ДОЦ. Д-Р РУМЕН ЧОЛОВ

1949 – 2005


РЕЗЮМЕ


В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р РУМЕН ЧОЛОВ

  • Акад. проф. д-р Антонио Фернандес де Бухан

    Проф. дюн Екатерина Матеева

    Личността на доц. Румен Чолов не може да бъде безразлична за никого. Със своята впечатляваща харизма и интелектуално богатство, доцент Чолов впечатлява не само като човек, посветен на науката и в частност на римското правo, не само като лектор и колега, който остави сериозна следа със своите научни работи в областта на римското право, но също така и като човек с голямо сърце, добра душа и борбен дух. Той остави дълбок спомен у всеки, който го  е  срещнал, с когото е общувал, и у всички, които е учил.

    Ключови думи: Румен Чолов, личност, харизма;
  • Проф. д-р Луиш Фабиано Кореа

    Доц. д-р Павел Сарафов

    Доц. д-р Румен Чолов поема дисциплината римско частно право в много труден период за катедрата  по  теория и история на правото. След смъртта на проф. Михаил Андреев той е единственият, който наследява  проф. Михаил Андреев. Въпреки голямата отговорност, която поема, това не го забавя, а му помага да покаже пълния си потенциал. Неговото богато интелектуално знание, съчетано със способността да представи материята по разбираем начин, направи доц.  Румен Чолов, един от най-обичаните хора, които Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е имал и винаги ще има.

    Ключови думи: Румен Чолов, интелект, харизма;
  • Проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова

    адв. Валентин Брайков

    Паметта на доц. Румен Чолов продължава да живее в хора, които са се свързали с него. И как да бъде забравена, когато със свободния си дух и бохемски нрав той успя да се открои в трудно академично време. Хората, които са станали свидетели на характера и очарованието му, с носталгия, си спомнят неговата дързост да изказва неудобни истини и да бъде лидер на новото поколение интелектуалци. С голямата си ерудиция и такт, добра воля и чистота, доц. Румен Чолов остава жив в спомените на всички, които се докоснаха до неговия високо интелектуален и морален образ на добрия учител, колега и човек.

    Ключови думи: Румен Чолов, човек, харизма, памет;


РИМСКО ПРАВО

  • Акад. проф. д-р Антонио Фернандес де Бухан

    Акад. проф. д-р Габор Хамза

    Авторът на тази статия подчертава, че няма за цел да анализира в цялост посочената тема. Източниците на античното право показват, че е съществувала връзка между развитието на „античното търговско право“ и робството. Също така, робството е повлияло на търговскоправните институти, допринасяйки за тяхното създаване и усъвършенстване.

    Ключови думиримско право, робство, търговия, Античност

  • Проф. д-р Луиш Фабиано Кореа

    Проф. д.ю.н. Ханс Анкум

    Темата за отговорността на продавача в случай на евикция, с която се занимавам от 1979 , в настоящата статия е свързана с нови размишления за някои аспекти, които все още не съм разглеждал и които могат да доведат до нови резултати.

    В това изследване ще представя следния казус, коментиран в класическото римско право: А продава една вещ на В и му предава владението, а В отчуждава вещта в полза на С. Без съмнение, най-често се случва В (първият купувач и втори продавач) продава вещта на С и му предава владението. Ще се концентрирам върху казуса, при който двете продажби са последователни. Ще добавя само някои бележки  и за случаите, при които отчуждаването, извършено от В е било във формата на дарение или на учредяване на зестра (datio dotis) .

    В този казус в ъпросите, които се поставят пред класическите римски юристи, са следните: Може ли В да насочи иск срещу А и ако да, какъв, при какви условия и какво може да иска? Юридическата обвързаност между А и В тук е без съмнение. Възможни са били три иска, actio de auctoritate , на основание на извършената манципация, actio ex stipulatu, основан на stipulatio evictionis, и накрая actio empti, основан на договора emptio venditio . Отговорите на зададените въпроси до голяма степен се различават за възможните три иска.

    Ключови думи: покупко-продажба, евикция, последваща продажба, actio de auctoritate, actio ex stipulatu, actio empti

  • Проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова

    Проф. д-р Франтишек Лоншан де Берие

    Адвокатите използват внимателно думите, а особено в публични речи, често използват латински изрази. Те правят това не само зада звучат аргументите им по-изискано, но и да защитят елегантно изложените си твърдения с класически максими и добре изпитани концепции, установени върху практиката на древноримските юристи, които са познавали добре закона и са били част от едно практично общество.

    Латинските сентанции се свързват с правила, максими, определения, предписания или принципи. Невъзможно е ясно да се разграничат тези термини, макар това да е направено в терминологията, използвана в договорното право на континенталия правен кръг.

    Как съвременните юристи най-добре да използват латинските максими и сентенции? Възможен подход е представен във връзка с правилото nemo plus iuris ad alium transferre potest, quam ipse haberet. Трябва да се следват следните шест стъпки: използвайте максимите точно, бъдете наясно с контекста на вашето цитиране, не позволявайте да бъдете изненадани, уверете се, че максимата е добре установена в правото, не пренебрегвайте свързани и попълнителни максими, имайте предвид контекста.

    Ключови думи: Римско право, методология, юридически максими, правни принципи, nemo plus iuris

  • Проф. д-р Алдо Петручи

    Настоящата статия започва с едно ново изследване на понятието за търговско право в неговото историческо развитие от античния до съвременния свят. След като са очертани различните модели, които са следвани в течение на вековете, се излагат становища, които водят до приемането, разбира се с определени ограничения и с нужната предпазливост, на съществуването на едно  ‘римско търговско право’, поне що се отнася до една определена епоха от историческо развитие на римското право.

    По-нататък е разгледана ролята на банкерите,като се уточняват концепциите и присъщите термини на осъществяването на тяхната дейност, за да се изследват веднага след това свидетелствата относно тяхното присъствие в някои части на Източното и Централно Средиземноморие в периода между  III и I век пр.Хр.

    Изследването продължава с анализ на отделните дейности, за които намираме сведения в източниците от този исторически период: заеми, влогове, финансово посредничество в продажби на търг, банкови сметки, счетоводни записи и компенсация. Вниманието се премества по-нататък върху организационните схеми на exercitio mensae.

    Заключава се с две анотации относно формирането на едно първично ядро на  „банково право“, възприемано като свързано специално с банкерите и с банковите дейности, и  преплитането на тези последните с търговския оборот и морския трафик.

    Ключови думи: търговско право, банково право, римско право, античен смят, Средиземноморие

  • Проф. д-р Хуан Мигел Албуркерке Сакристан

    Критичният дух на някои изследователи се почувства ангажиран и принуден да придаде един по-завършен облик на някои доктринални съждения относно правната сделка, приемани доскоро като окончателни и твърдо установени, убедени в стойността на теорията за правната сделка поради полезността й при формирането на начина на мислене както на новите юристи, така и на специалистите по търговско право и цивилистите. В първата си част тази студия прави анализ и критичен преглед на общите доктринални постановки и уточненията, присъщи романистиката, като навлиза в дълбочина в гледните точки на някои учители в нашата наука, и включва някои разсъждения относно новите течения. Към всичко това са добавени едно обобщение и някои бележки за различните научни позиции относно така наречената правна сделка. За целта се прави преглед на  интерпретацията на проблема в съчиненията Emilio Betti. Teoría general del negocio jurídico, Vittorio Scialoja. Negocios jurídicos; Ursicino Álvarez Suárez. El negocio jurídico en Derecho romano. (специално от дидактическа гледна точка), и със съответните резерви се извеждат някои нюанси и съвпадения в мненията, без да се забравя идеята на Бети за усъвършенстване на теорията за правната сделка при използване историко-догматичния метод.

    Ключови думи: Правна сделка, Римско право, Елементи, Пандектистика

  • Проф. д-р Антонио Палма

    Заглавието на тази статия (La negozialità romana: Fenomeno storico e modello metastorico. Note sulla causa contractus) е парадигмата на отражението около Римската negozialità, сложно явление, до което са достигнали съвременните проучвания, позоававйки се на изградения опит и отчитайки спецификата на материята.

    В следващите страници „отново“ ще бъде разгледана темата на negotialità, в опит да се интерпретират конкретно историческите и правните проучвания за нуждите на методическо обновяване, което да изследва в дълбочина древните източници и да създаде начин за характеризиране на нестройната система, в която се откриват калсификации и теории, значими от I век сл. Хр насам и полезни за съвременната интерпретация на договора.

    Авторът използва изследователски инструменти, които отчитат диалектиката между лексиката на negozialità и езикова система, разработена в съдебната практика, за да покаже на твърдата динамиката на термини, като каузата. Всъответствие с изследването ще проследим еволюционни етапи на Западната романистична доктрина от XIX век, във връзка с концепция, която макар и в различна светлина, изразява единно ядро. Анализът е направен с чрез изследване на източниците, от които произтича тази концепция (50.16.19 Г. и Д. 2.14.7 PR -. 4), на дебатът в юриспруденцията и на интегрирането на понятията за causa и sunallagma.

    Ключови думи: Causa, sunallagma, negozialità, contractus

  • Проф. д-р Андреа Тришуольо

           Между І и ІІІ в. от н.е. банковата дейност е практикувана и от градските общини, които предоставят лихвени заеми като своеобразна форма на инвестиране. В статията се анализират административните аспекти на договора за заем от гледна точка на муниципията- кредитор.

    Ключови думи: банкова дейност, municipia, civitates, decreta decurionum, curatores rei publicae

  • Проф. д-р Адолфо Антонио Диас Баутиста Кремадeс

    Antonio Díaz Bautista, професор по римско право в Университета в Мурсия, публикува между 1979 и  1987серия трудове върху личните обезпечения на вземанията и банковите сделки в Юстиниановото право. В настоящата  се представят резултатите от тези изследвания , измежду които е и монографията „Изследвания за банките във Византия“ ( Estudios sobre la banca bizantina), публикувана от Университета в Мурсия през 1987. Анализират се отделните банкови договори, уредени в Новелите на Юстиниан и   и нововъведенията, въведени в законодателството по искане на корпорацията на банкерите. Специално внимание е отделено на изводите на автора относно kazara antifonesis и нейната идентификация като receptum argentari, за който се предполага, че е отменен в CJ 4.18.2.

    Ключови думи: Юстиниан, банка, лични обезпечения, Antonio Díaz Bautista, receptum argentarii, kazara antifónesis

  • Проф. д-р Мария Лурдес Мартинес де Морентин

    В древността вероятно не са съществували мерки за защита на длъжника когато неизпълнението на неговото задължение се дължало на кредитора. Практиката да се депозират суми в пари и ценни предмети в храмовете е била разпространена от древни времена в Рим, вероятно с цел длъжникът да се освободи от своята обвързаност, след като е направил всички възможни опити да се издължи и въпреки това не е успял да го стори.

    Ключови думинеизпълнение, забава, oblatio, obsignatio, depositio, consignatio

  • Проф. д-р Джанфранко Пурпура

    Отскоро възобновеният интерес  към морския заем в римското право все още не успява да разсее неяснотите относно неговия произход и структурата на сделката, допускайки възможността за  pecunia traiecticia cum poena ( съчетаване на заем и  основна пенална стипулация за неустойка), както и  по-рядко използваната pecunia traiecticia sine poena (съчетание на заем и стипулация за лихвите и само понякога и за главницата).

    Колебанията,  произлизащи от оскъдността и откъслечността на изворите, с които разполагаме, са преди всичко  свързани с малкото текстове за морския заем  в Дигестите и  в Юстиниановия кодекс (D. 22,2 и C. 4,33), както и в един папирус  (PVindob. Gr. 19792) от 149 сл.Хр.. Те се увеличават, ако проблемът се постави в съотношение с различните антични практики  и най-вече с гръцката, като се има предвид, че гръцкият модел на заем е бил всеобхватно разпространен в Средиземноморието .

    Възможните перспективи на това изследване, както и на други институти на търговското морско право по времето на  Римската империя в неговото единство към края на класичесикя период,  са свързани с определяне на влиянието на гръцкото елинистическо право  върху римското, но и на независимото развитие на двете правни системи, които самостоятелно достигат до идентични правни разрешения, както и за евентуално , макар и по-слабо вероятно преимущество на римската практика спрямо елинистическата.

    Ключови думи: римско право, търговско морско право, морски заем, pecunia traiecticia cum poena, pecunia traiecticia sine poena, TABULAE POMPEIANAE 13,34

  • Проф. д-р Хуан Антонио Буено Делгадо

    Смъртта на Александър Север (235 г. сл.н.е.) бележи за Рим началото на продължителен кризисен период. Втората третина на III век сл.Хр. се характеризира със значителна политическа нестабилност, която предизвиква и сериозна икономическа лабилност. Инфлацията се изстрелва нагоре. Икономиката е в рецесия, стойността на парите непрестанно варира, което често води до тяхната девалвация и загуба на покупателна способност. Кредиторите стават все по-предпазливи в стремежа си да избегнат риска. Те използват различни правни средства, за да гарантират ефективно своите кредити и защитят своите лихви. Те искат адекватна правна защита за своите претенции, особено за паричните такива.

    Както показват примерите, приведени в това изследване, законодателната политика на различните императори не остава чужда на състоянието на нестабилност. Те предприемат разнообразни мерки в този контекст и издават разпоредби, касаещи най-вече кредитните отношения, които в края на ІІІ век сл.н.е. довеждат до смекчаване на острата икономическа криза.

    Ключови думи: III век сл.Хр., политическа нестабилност, рискове, правни мерки, кредитни отношения.

  • Проф. д-р Карло Пелозо

    Проблемите, отнасящи се до отговорността по договор се проявяват – независимо от съответната им индивидуална система – върху плоскостта на структурата за решението за отговорността както и върху плоскостта на разпределяне на тежестта на доказването. Приносът, след разглеждане на основните класически източници по темата за  custodia и за receptum, предлага едно актуализиращо препрочитане на критерия издълбан в израза  praestare custodiam, посредством стриктно тълкуване  на чл. 1218 на ГК и на разпоредбите  по отношение на отговорността  така нареченото ex recepto което набляга на общия и обективен характер  на основата на договорната отговорност (тоест считаното нарушение само за себе си, а не вината),  както и повторна интерпретация на знака  ‘причина, която не може да се припише  и на аналогичните езикови описателни изрази  от областта на липсата на отговорност за задължения,  които акцентират върху гъвкавостта на ‘класическия метод’ на класическата римска юриспруденция  и се вливат  в  regula  наutilitas contrahentium.

    Ключови думи: custodiareceptumutilitas contrahentium, договорна отговорност

  • Проф. д-р Мария Антониета Лиджос

    В статията е представено как неограничената отговорност на търговеца-предпримач (institor) в римското право е в зависимост от точното определяне на кръга от неговите права и задължения във връзка с търговската му дейност, както и публичността чрез proscriptio на тези права, определени в  praepositio.

    Ключови думи: неограничена отговорност,  institor,  praepositio,  proscriptio

  • Доц. д-р Марияграция Рици

    Атинският декрет за мерките и теглилките от края на II век преди Христа, IG II² 1013, е често цитиран източник на античнaта правна история, но рядко се разглежда в по-голяма дълбочина. Това е така особено от гледната точка на правните и/или икономическите историци; изследванията, провеждани досега са предимно епиграфски, метрологични и нумизматични. В същото време, анализирането на икономическите аспекти на античната история, особено античната правна история, става все по-разпространено. Теорията на Новата институционална икономика на Дъглас Норт в това отношение има особено влияние.

    Тази статия разглежда § 3 на декрета, който налага използването на нова мярка за обем и по-специално § 4, който реформира пазарната единица за тегло mna, т.е. увеличава я до 8,7%. Статията има за цел да направи опит за изясняване правната цел на декрета, както и възможните икономически последици от него. Досега въвеждането на тези промени е разглеждано и обсъждано от някои историци предимно като въпрос на конфронтационна икономическа политика, т.е. дали декретът е приет след политически натиск от страна на все по-доминиращия Рим или по-скоро като предпазна мярка на Атина срещу вероятна измама на римските бизнесмени.

    След проучването и преизчисляването на съотношението между преобладаващите тогава единици към теглото на римския паунд, атинската mna  и римският и атинският талант преди и след издаването на декрета, се твърди, че този декрет е довел до съвместимост чрез лесна конвертируемост между тези единици и по този начин се е улеснила търговията не само между Рим и Атина, но и между всички територии, използващи тези единици по цялото Средиземноморие, до намаляване на разноските по сделката, както е определено от Норт в теорията на Новата институционална икономика. Имайки предвид изявлението на Норт, че „разноските по измерването […] са причината за създаването на социални, политически и икономически институции“, тълкуването на атинския декрет за мерките и теглилките по протекционистичен начин за Атина срещу Рим, контрастира с твърдението, че декретът може да бъде по-добре разбран като прагматично и разумно бизнес регулиране, постигащо ранна хармонизация чрез стандартизация, от която всички участващи страни могат да се ползват.

    Ключови думи: Мерки и теглилки; IG II2 1013; Метрологична хармонизация, нова институционална икономика; Разноски по сделките; Измерване на разходите; mna emporike; talanton Emporikon; libra; talentum; choinix

  • Проф. д-р Росалѝя Родригес Лопес

    Западната Римска империя е една нова империя, откъснала се от старата единна Римска империя, която губи династическата си легитимност, въпреки че е люлка на цивилизацията и на римската мощ, така че славата на латинското наследство е поета от Източната империя, самопровъзгласила се за „nova Roma“. Нещо повече – различни фактори се преплитат в Късната империя и обединяват в общи черти проблемите, свързани с пазарите и големите търговски оператори. Поради очевидния упадък на пазара, на градовете и на съобщенията, няколко императори предприемат последователно мерки за защита на търговската дейност и за запазване на етичните принципи в предприемаческата дейност.

    КЛЮЧОВИ ДУМИ: Negotiatores, търговия, Късна империя, Западна Римска империя, данъци.

  • Проф. д-р Алфонсо Агудо Руис

    Тази студия анализира законодателството на Римската Империя, което възвежда принципа за неотменимост на продажбата, извършена от данъчните власи, дори когато translatio dominii не се придружава от traditio, при условие, че купувачът е платил продажбената цена  на sub hasta.

    КЛЮЧОВИ ДУМИ: fiscus; dominium perpetuum; sub hasta; solutio pretii; translatio dominio

  • Проф. д-р Мария Игнатович

    Договорът за заем се числи към най-важните договори на съвременното облигационно право. Какво е неговото значение потвърждава и факта, че за него се говори веднага след договора за покупко-продажба, най-значимия договор на имущественото право. Въпреки че ползването на чужди вещи е било известно още в най-старото родово-племенно устройство на обществото, корените на договора за заем са в римското право. С други думи, съвременният договор за заем съдържа в себе си всички характерни черти на римския mutuum, въпреки че почти със сигурност може да се твърди, че договорът за заем не е оригинален институт на римското право. По тази причина винаги, когато се споменава генезиса на съвременния договор за заем, като изходна основа се взима създаването и развитието на този договор в римското право (mutuum).

    КЛЮЧОВИ ДУМИ: римски  mutuum,  договор за заем, създаване, развитие, предкласически, класически, следкласически период на римското право

  • Проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова

    В статията са разгледани някои проблеми и фрагменти от значителната римскоправна уредба в областта на отговорността на предприемачите и превозвачите при морския транспорт в Древния Рим.

    Най-общо се приема, че в областта на морската търговия правоотношенията, възникващи с роби и подвластни са своеобразна форма на пряко търговско представителство, уредено от преторското право и те ангажират отговорността на pater familias , съответно на  dominus. C actio exercitoria се преодолява строгата норма на цивилното право, че с подвластни лица не могат да възникват валидни облигационни отношения.  Все още има дискусия за етапите на създаването на тази правна уредба , както и за защитата на интересите на третите лица с нея.

    В статията се правят уточнения в използваната терминология и по отношение на статуса на exercitor и на другите лица, ангажирани в морската търговия според римското право. В романистиката корабният предприемач е наричан най- общо « exercitor ». Той може да е собственик или наемател на кораб  « ad tempus vel in perpetuum » ( D.14. 1. De exercitoria actione, 1. 15) , който да използва за корабоплаване за своя сметка и на свой риск. Като еxercitor могат да оперират не само свободни, но и жени, подвластни, роби и дори непълнолетни ( с auctoritas tutoris). Magister navis  е лицето, назначено от exercitor като капитан на кораба (роб, подвластен, или свободен), който е  по- скоро мениджър и се занимава с всичко, отнасящо се до морския транспорт като вид търговска дейност: „Magistrum navis accipere debemus, cui totius navis cura mandata est“.

    Статията представя сложните взаимоотношения между exercitor, gubernator navis и magister navis и разделението на функциите им по търговската и навигационна дейност.

    Ключови думи: морска търговия, exercitor, magister navis, personae alieni iuris, servi, actio exercitoria

  • Проф. д-р Мария Костова

    Римската литература е важен извор за римското право. В статията се разглежда началния текст от писмо на поета Хораций до неговия приятел Флор. Писмото е посветено на литературни въпроси, но разисквайки проблемите в поетичното изкуство, авторът използва метафорично различни правни ситуации, както е в случая – покупко-продажба на вещ с недостатъци.

    Ключови думи: договор за покупко-продажба, роб беглец

  • Доц. д-р Константин Танев

    Съотношението между търговския риск и риска от погиването вещите, предмет на задължението, са сред основните въпроси, стоящи както в античността, така и в нашето съвремие пред търговци, икономисти и юристи. Той е пряко зависим от структурата на т.н. двустранни договори, като покупко-продажбата и наема, които попадат в правните интереси на нашия учител Румен Чолов.

    Един от любопитните текстове в Дигеста, D.22.2.5, ни представя риска, periculum, като предмет на сделка, при която едната страна го поема, а другата заплаща цената. Тя се разглежда като парична сума, дължима под формата на едно допълнително плащане над предоставената в началото на парична стойност. Цялото се изплаща при благоприятния изход на определена, посочена в договора цел, представена като суспензивно условие. Това означава, че кредиторът не би могъл да търси нищо, ако това условие не се изпълни. Другото условие за изискуемост е уговорката да не бъде свързана с хазарт, т.е. алеа. Тук разбирането за алеа е свързано с чистата случайност като условие за реализирането на печалбата.

    Разпределението на риска е типичен проблем при развитието на отношенията при контрактите и особено при двустранните, но не следва винаги принципа на синалагматичността. При покупко-продажбата, например, се оказва, че отговорността на продавача за пазене прехвърля риска към купувача, защото първия е свободен от задълженията си само при форсмажор.

    Отново покупко-продажбата и нейната казуистична интерпретация ни отвежда до границите между риска и допустимата по цивилното право алеаторност. Става въпрос за покупката на шанс emptio spei (алеа), Cels. D.19.1.12, при която договорът си влизал в сила безусловно, в момента на постигането на съгласието, но остава неизвестно какво ще се получи срещу платената цена. Според римските юристи от зората на развитата класика за тези случаи е важал примерът, допускащ цивилната регулация на чисто спекулативната продажба, „quasi alea emitur“ (Cels. D.19.1. 12).

    Принципът на алеаторността, който в Римското право и класическата цивилистична теория е сведен до един тесен по обхват казус, регулиращ само една от специфичните форми на предмета на покупко-продажбата, намира изненадваща генерализирана употреба в съвременната ни българска теория.

    Тук имам предвид изследването на Ставру, Недев и Димитров за Алеаторността. В него са изказани три теории за алеаторността: при договора за дарение (с оглед неяснотата на задължението за издръжка), при договора за строителство (с оглед възможност за допълнителни плащания, въпреки уговорената твърда цена) и при договора за гледане и издръжка (с оглед на неизяснеността на задължението за издръжка). И към трите би могла да се противопостави определена критика, която за краткост бихме обособили в недооценяване на алеа като традиционен синоним на допустимостта за чиста спекулация, от една страна, и от друга като функция на синалагматичността. В този дух трябва да припомним нейната генетична връзка с хазарта, но дори и там структурата на облигацията следва виждането, изразено елегантно от Цимерман: може да купим алеа, но не можем купим с алеа. Съвременното българско виждане за твърде генерализираната алеа, на практика ни противопоставя на законовото изискване за определеност на цената при двустранните договори.

    Ключови думи: риск, алеа, синалагма, алеаторност, римско право, гражданско право

  • Гл. ас. д-р Люба Радулова

    Изследването разглежда проблема за данъчните измами в контекста на portorium, косвения данък върху циркулирането на стоки, предназначени за препродажба. Отправна точка са някои правни текстове, достигнали до нас по епиграфски път или като част от кодификацията на Юстиниан, в които се дефинират основните типове измами и злоупотреби, насочени към облекчаването или избягването на бремето на portorium-а. След като върху тази основа се очертава картината на практиките, разпространени сред търговците, се преминава към анализ на известното досие от Тира. Внимателният прочит на текста позволява да се запознаем с други варианти за измами и злоупотреби, пропуснати в нормативните текстове, но в същото време характерни за динамиката на отношенията между римските власти и провинциалните общности.

    Ключови думи: Portorium, данъчни измами, злоупотреби, контрабанда, Тира

  • Ас. Стоян Иванов

    Статията разглежда значението на понятието „публикан“ в светлината на текстовете на Гай и Улпиан, достигнали до нас посредством Дигестите на Юстиниан. В откъсите, запазени в Corpus Iuris Civilis, освен, че се посочват основните дейности и профилът, под който се поражда юридическата значимост на дружествата на публиканите, очевидно различни от обикновеното гражданско дружество по римското право, представляват едно явно доказателство за оцеляването на явлението и неговото масово разпространение на територията на цялата държава. Този факт е също така засвидетелстван и в епиграфските източници, от които става ясно, че публиканите продължават да съществуват, и по времето на Принципата, отвъд хронологичните граници, поставени от преобладаващата част от доктрината. Особено внимание е обърнато в настоящото изследване и на предоставеното им от държавата corpus habere или юридическа личност. В статията се прави изводът, на базата на текстове на Цицерон и на други автори, че може да се заключи, че по своята същност, структура и вътрешна организация дружествата, в които били организирани публиканите представляват първообраза на съвременното търговско дружество.

    Ключови думи: публикан, дружество, corpussocietas, юридическо лице, Гай, Улпиан


СЪВРЕМЕННО ПРАВО И РИМСКОПРАВНА ТРАДИЦИЯ

  • Акад. проф. д-р Антонио Фернандес де Бухан

    Проф. д.ю.н.Екатерина Матеева

    Настоящата статия се фокусира върху четирите основни типа доктринален подход към въпроса за съществуването на търговското право в Римската правна система. Разглеждането на този основен въпрос се предхожда от проучване на различни дефиниции за търговско право и критериите за разграничаването му от гражданското право като клон на частното право. Някои учени изучават въпроса за съществуването на търговското право в Римската правна система от позицията на традиционната концепция за дуализъм, според която гражданско и търговското право са в тясна връзка, но са все пак различни отрасли. Други считат „Римското търговско право“ за съвкупност от специални разпоредби на гражданското право, които създават „правна инфраструктура“ на търговските отношения в Древния Рим. Трета група учени твърдят, че „Римското търговско право“ трябва да се разглежда като „специално частно право на търговията“. Има и модерен четвърти подход в съвременната римскоправна доктрина. Неговата основна точка е, че на така нареченото „Римското търговското право“ не може да се гледа като на същинско “ ius mercatorum“. То е по-скоро създадено от претора „ius exercitorum“, доколкото се отнася за предприемачи в определени икономически отрасли, като например собствениците на кораби/капитаните в търговското корабоплаване (exercitor navis), ханджии (cauponаe, stabularii), банкери (argentarii) и други. Основната цел на „ius exercitorum“ е да осигури достатъчно ниво на правна защита, предоставена на клиентите в договорни отношения с въпросните предприемачи.

    Ключови думи: Римско търговско право; actio exercitoria; actio institoria; actio tributoria; receptum cauponum, nautarum vel stabulariorum; receptum argentariorum; ius singulare; „ius exercitorum“ срещу „ius mercatorum“

  • Проф. д-р Луиш Фабиано Кореа

    Проф. д.ю.н. Леонид Львович Кофанов
    Статията разглежда формирането на концепцията на консенсуалните контракти в римското право, посредством ius gentium.
    Ключови думи: ius gentium, договор, consensus;
  • Проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова

    Проф. д-р Жан-Филип Дюнан

    Официално създадена като държава от 1848 г., Швейцария съществувала като политическо образувание още от средата на Средновековието. Разположена в сърцето на Европа, страната се е облагодетелствала от влиянието на множество култури, допринесли и за развитието на правото. Тази статия представя синтез на възприемане на традицията на римското частно право в Швейцария. Тя е фокусирана върху четири основни аспекта: рецепцията на римското право (13-17 век), правната наука (16-19 век), кантоналните и федерални кодификации (19-20 век) и накрая – римското право днес. Приносът се заключава в това, че не е достатъчно просто да се говори за опита на римското право; по-скоро, е необходимо да се говори за множество разнообразни влияния, основани на римскоправната традиция. Независимо дали става въпрос за средновековното римско право, римскоправния хуманизъм, пандектното римско право или кодифицираното римско право, никога това не е самото римско право.

    Ключови думи: Швейцария, римско частно право, рецепция, правна наука, кодификации, римскоправен опит

  • Проф. д-р Паскал Пишона

    Договорът за франчайзинг обикновено е смятан за ненаименован смесен договор или sui generis1. Следователно може да бъде интересно да се разгледа еволюцията на договор, който няма връзка с друг уреден в закона договор, а е резултат от прегрупирането на основни задължения, произхождащи от много различни договори.

    Ключови думи: договор за франчайзинг, ненаименован смесен договор, договор sui generis, разваляне на договора за франчайзинг, неоснователно разваляне, вреди и пропуснати ползи

  • Проф. д-р Жан-Франсоа Геркенс

    Въпросът за развитието на действието на забавата на длъжника ще бъдат разгледани в тази статия посредством един особен случай. Когато длъжникът е задължен да даде една конкретна вещ, в точно определено време, и той не стори това, какво се случва с неговото задължение, ако то става невъзможно от появата на непреодолима сила? Да си представим, че Жан е задължен да даде на Пиер един кон, наречен Светкавица, на 1ви март. Жан не изпълнява задължението си на посочената дата, а на 10ти март конят умира. Въпросът е следният: остава ли Жан отговорен и Пиер ли е този, който трябва да понесе риска? Този случай намира сходно разрешение в различните съвременни правни системи в Европа и Латинска Америка.

    Ключови думи: Римско право; забава на длъжника; договорна отговорност; невъзможност за изпълнение; DCFR

  • Проф. д-р Еманюел Шевро

    Римското право полага основния камък, върху който във френското право през модерната епоха постепенно се изгражда общата теория на договора, чието основно понятие е каузата.

    В Рим, каузата се свързва с ненаименованите договори, абстрактните или каузалните стипулации и неоснователното обогатяване. Средновековните юристи са използвали римските източници, свързани с каузата, за да се обобщи консенсуалния принцип в договорните задължения.След установяването на принципа на консенсуализма, концепцията за каузата изглежда излишна. Това не е било така във Франция, където каузата е била известна в доктрината (включително на Дома и Потие) като крайъгълния камък на консенсуалната теория.

    Ключови думи: основание; договор; споразумение; стипулация; ненаименуван договор; неоснователно обогатяване; solus consensus obligat; римско право; история на френското частно право; Домат; Потие; член 1108,1131-1133 на ФГК; consideration

  • Проф. д-р Хосе Луис Самора Мансано

    Римският правен опит съдържа множество норми, отнасящи се за безопасността на плаването, спасяването и намирането на имущество и стоки в морските води. Новият Закон за морското корабоплаване 14/2014 не е чужд на много от принципите, които действат още от римско време и които преди това бяха кодифицирани в Търговския кодекс. Това изследване цели да открие общите точки, връзките и влиянието на Римското право по отношение на спасяването и изваждането на стоки от морето. Опитваме се да проучим миналото, за да разберем действащото днес законодателство.

    КЛЮЧОВИ ДУМИ: Закон за морското корабоплаване, спасяване, намиране, помощ, non cure non pay

  • Проф. д-р Луиш Фабиано Кореа

    Прибягването до услугите на трети лица за развитието на търговията и разрастването на икономиката заемат ключово място в Древния Рим. Тогава, както и днес в  управлението на търговските дела  обикновено се използвали услугите на всички заинтересовани лица. Най-често това било поверявано на грижите на синовете или робите, но понякога се прибягвало и до помощта на друг свободен човек или пък на чужд роб.

    Поради тази причина е съвсем естествено съществуването на искове, отнасящи се именно до този въпрос. Сред тях могат да бъдат посочени actio institoria, actio exercitoria, actio quod iussu.

    В статията се разглежда „преживяването“ на тези искове и на отговорността по тях в съвременното право.

    Ключови думи: аctiones adiecticiae qualitatis, commercium, personae alieni iuris

  • Проф. д-р Паола Ламбрини

    Самостоятелният гаранционен договор може да се определи като абстрактна сделка,  тъй като в структурата й не е явно проявен каузалният елемент. В този контекст в момента, вкойто се поиска гаранцията може да се прояви липсата на кауза, която да я обосновава  и по тази причина е необходим предварителен контрол за нейното съществуване Защитата на гаранта може да се осъществу чрез exceptio doli generalis  като превантивно средство срещу неоснователно обогатяване

    Ключови думи: злоупотреба с право, самостоателен гаранционен договор, кауза на договора, еxceptio doli generali

  • Проф. д-р Мирта Беатрис Алварес

    Както казва Fadda, не трябва да смятаме, че в древния Рим е било развито търговското право в съвременен смисъл, а трябва да се задоволим с това да изследваме как Римското право е разработило в различните етапи на своето развитие и за нуждите на търговията норми, които ни позволяват да разберем и да преподаваме тази дисциплина в наши дни.

    Тази статия анализира някои защитни мерки, въведени в търговската и банковата дейност на Рим.

    Такъв е случаят на длъжниците по договор за заем (mutuum), на които е дадено exceptio non numeratae pecuniae с цел да се ограничи могъществото на лихварите. С помощта на това процесуално средство тежестта на доказването се прехвърля върху заемодателя, който трябва да докаже, че е извършенa numeratio.

    Другата разгледана мярка е receptum argentarii, която позволява на две отдалечени едно от друго и непознаващи се лица да сключват договори за покупко-продажба с посредничеството на банкер.

    Накрая е представено положението на банкерите по време  на Юстиниан. Те преживяват сериозна криза и за да защити кредитните отношения, Юстиниан постановява мерки в полза на банкерите, които са политически необходими, но спорни от правна гледна точка.

    В трите анализирани казуса става дума за рецепцията, която тези мерки са имали или биха могли да имат в съвременното състояние на Република Аржентина.

    Ключови думи: Римско право, защита, банкери

  • Проф. д-р Марилина Мисели, д-р Естер Ферер де Фернандес

    През призмата на римското право – люлка на нашата западна култура и директен източник за развитието правната наука, този труд обосновава договора за заем като типичен реален договор. Тук анализираме съвременните му проекции в последните проекти за законодателни промени в Република Аржентина и потвърждаваме оригиналния му характер, запазил връзката и съответствието между кауза и приложение – доказателство за обширните познания и практичността на римляните.

    Ключови думи: Реален договор, договор за заем, римско право

  • Проф. д-р Мария Луиса Лопес Угет

    Римското право не познава общо понятие за юридическо лицемакар и да индивидуализира различни видове юридически лица и социални и професионални общности като титуляри на права и задължения. Седалището им е връзката между тях и определена територия, който е определен в техните устави или от правния ред и публичната власт.

    В съвременното позитивно право се съдържат специфични норми за седалището на различните юридически лица, свързани със законното представителство и мястото на извършване на основната им дейност, както е определено в Чл. 41 на испанския Граждански кодекс, както и норми за определяне на седалище на територията на  Испания на различни юридически лица по силата на чл.28 от Гражданския кодекс.

    Ключови думи: domicilium, седалище, юридическо лице, римско право, съвременно испанско право

  • Проф. д-р Франсиско Хавиер Андрес Сантос

    Статията представя кратка панорама на новата lex mercatoria като феномен на правната глобализация (global law) и предлага критика на т.нар „хармонизиращ“ характер на това правно явление, свързано със създаването на хегемонен модел на съвременното business law, което обаче се отдалечава от категориите на европейската правна традиция. В статията се обобщават тенденциите за по- задълбочена унификация на европейското частно право  под влияние на политически и правни механизми, което ограничава глобализацията и гарантира запазването на правните стандарти на цивилистичната европейска традиция.

    Ключови думи: lex mercatoria, търговско право, частно право, европейска правна традиция

  • Проф. д-р Гоце Наумовски

    Темата за търговските отношения, регулирани от римското право, е свързана с проблемите на дружеството (societas), което е обединявало усилията на римските граждани за осъществяване на търговска дейност, често с влагане на значителни капитали и обединяване на множество лица за постигане на определена търговска цел.  Във връзка с това се поставят и някои процесуални въпроси, които са предмет на настоящата статия.

    Ключови думи: societas, аctio pro socio, actio de communi dividundo, лимско право, съвременно право

  • Проф. д-р Невенка Богойевич-Глушчевич

    Нотариалните документи имали конститутивен характер и са материална и законова предпоставка за важната роля, която те имат и е от ключово значение за живота на общините по Адриатическото крайбрежие. Този въпрос най-вече се отнася до гражданския оборот и по-точно до недвижимото имущество, личните и реални обезпечения на задълженията, както и до даването на зестра или съставянето на завещание. Практиката за уреждане на този въпрос посредством нотариален акт идва в средновековните адриатически градове от градовете в средиземноморската област и е показателна за рецепцията на римското право чрез ius commune. В някой по-слабо развити области, разбира се,  имало изключения от тези правила, което е напълно разбираемо, когато се вземат предвид някои местни особености.

    Ключови думи: Правни сделки, Средновековие, нотариални документи, ius commune

  • Проф. д-р Анелия Мингова, доц. д-р Камелия Цолова

    В статията се предлага анализ на две от последните изменения и допълнения в ГПК/ДВ, бр.50/2015г./. Едното се отнася до разпоредбата на чл.104, т.6, която създава нова хипотеза, обуславяща родовата подсъдност на окръжния съд: относно исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, родово подсъден на окръжния съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Другото предвижда забрана за съда да разделя съединените искове, когато между техните предмети има връзка, освен когато подлежат на разглеждане по реда на различни производства (чл. 210, ал.2, изр.2-ро). След критичен анализ на смисъла и съдържанието на новите разпоредби се предлага изводът, че разглежданите изменения на ГПК могат да бъдат споделени като навременни, вътрешно-съгласувани, и нужни за ефективността на исковата защита, ако правилото на т. 6 в чл. 104 ГПК визира родовата подсъдност на окръжния съд не само в хипотезите на първоначално съединяване по почин на ищеца, а при всички видове и форми на съединяване на искове, но само когато е налице връзка между предметите на отделните искове и то при условие, че първоначалният (или обуславящият) иск е родово подсъден на окръжния съд. Изискването за еднаквост на съдопроизводствения ред при прилагането и на двете нови разпоредби също не би следвало да се прилага в хипотезите, при които между съединените дела има връзка.

    Ключови думи: Промени в ГПК, съединени искове, подсъдност

  • Доц. д-р Янка Тянкова

    Производството по несъстоятелност, доколкото е вид принудителното изпълнение, следва историята на развитието на  принудително изпълнение срещу длъжника. Затова и историческите му корени логично е да се свързват не с появата и развитието на търговското право, а далеч по-рано с правното регламентиране на първите форми на принудително изпълнение. Римското право познава индивидуалното принудително изпълнение, но то не познава производството по несъстоятелност като форма на универсално принудително изпълнение. В настоящата статия е направен кратък сравнителен анализ между  различните  проявни форми  на принудителното изпълнение в римското право (институтите Venditio bonorum, distractio bonorum, cessio bonorum) и някои същественни елементи от състава на производството по несъстоятелност, като форма на универсално принудително изпълнение. Сходство между двете форми на принудително изпълнение може да бъде намерено в различни аспекти, а именно:  кредиторите  в римското право за първи път придобиват активна роля в провеждането на принудителното изпълнение, каквато имат и в производството по несъстоятелност в лицето на събранието на кредиторите; първообразът на бъдещия синдик в производството по несъстоятелност може да бъде видян в лицето на римския curator; в римското право може да бъде открит и далечният първообраз на предпазния конкордат; публичното обявяване на неплатежоспособността на длъжника също започва от римското право; присъединяване на кредиторите в производството, предявяването на техните вземания и съразмерното им удовлетворяване е най-същественният белег на зараждащото се универсално принудително изпълнение в римското право. Направените изводи само подкрепят отдавна повдигнатият  в доктрината вече въпрос за наличието на приемственост на някои от римскоправните институти с тези от съвременното търговско право.

    Ключови думи: несъстоятелност, принудително изпълнение, съразмерно удовлетворяване на кредиторите, синдик

  • Гл. ас. д-р Венцислав Л. Петров

    В статията са потърсени историческите корени на обособяването на вещните права, придобити от съпруг-търговец за упражняването на търговската му дейност, извън обхвата на съпружеската имуществена общност и определянето им като лична собственост на съответния съпруг. Те са открити в института на зестрата (dos), която при прекратяване на societas omnium bonorum съпругът си е възвръщал обратно с преимущество пред останалите кредитори. В това разрешение може да бъде открит зародишът на идеята, установена днес в редица законодателства, че в патримониума на съпруга – търговец се обособява един специфичен комплекс от права, означени като търговско предприятие, и че този комплекс се разграничава от съпружеската имуществена общност. Разгледано е проявлението на идеята в българското частно право и е проследено историческото му развитие, започнало чрез признаването на лична собственост върху посочените вещи от теорията и съдебната практика и продължило чрез изрично законодателно уреждане. Изследвани са отделните елементи от фактическия състав, пораждащ индивидуална собственост върху посочените вещни права.

    Успоредно с това е изследван проблемът дали особеният статус на зестрените имоти може да бъде разглеждан като първообраз на широко разпространения днес институт на съпружеската имуществена общност.

    Ключови думи: съпружеска имуществена общност, лична собственост, вещни права, съпруг-търговец, тръговско предприятие.

  • Гл. ас. д-р Иван Мангачев, адв. Александър Тонев

    Статията изследва проблемите на res incorporales (нематериалните обекти, като например вземанията), свързани с предоставянето им като обезпечение по договор за залог. Отправна точка на изследването е римското право и по-точно изискванията, който то поставя към т.нар. реални договори, като mutuumcommodatum, depositum и pignus. Счита се, че реалните договори изискват фактическото предаване на вещта, включително и когато тя е предмет на обезпечение. Римските юристи вярвали, че вземанията не могат да бъдат „докоснати или видяни“ и това било причина да се мисли, че единственият начин да се предоставят res inscorporales (вземания) като обезпечение под формата на залог е бил чрез quasi possessio. Считало се също, че т.нар. pignus nominis (залог върху вземания) е бил възможен чрез pactum или contractus. Реалното предаване в този случай не било възможно поради правната природа на предмета на залога.

    В следващата си част статията изследва съвременния договор за финансово обезпечение, уреден в Директива 2002/47/ЕО. Авторите разглеждат водещата съдебна практика свързана с производството по несъстоятелност в Обединеното кралство делата Gray v GTP Group LtdRe F2G Realisations Ltd (in liquidation) [2010] EWHC 1772 (Ch) и Re Lehman Brothers International (Europe) (in administration) [2012] EWHC 2997 (Ch). Решението по първото дело посочва, че G-T-P не е имал „владението и контрола“, тъй като обезпеченото лице (заложен кредитор) е допуснало разпореждане с предмета на обезпечението до определен момент, което означава, че G-T-P няма права по валидно финансово обезпечение. Във второто съдебно решение – по делото Re Lehman Brothers International (Europe) (in administration), се възприема тезата, че „владението“ не се изключва спрямо нематериални обекти ([2012] EWHC 2997 (Ch), par. 131).

    Следва да се спомене, че ако горепосочените дела трябваше да се решават в Люксембург по люксембургското право, то резултатът вероятно би бил различен. Например, делото Gray v GTP Group LtdRe F2G Realisations Ltd (in liquidationсе отнася за залог върху парични вземания по банкова сметка. Съгласно решението, обезпеченото лице (заложен кредитор) не е осъществявало владение и достатъчен контрол върху обезпечението. В Люксембург при залога върху вземания прехвърлянето на владението има действие спрямо трети лица със сключването на договора – чл. 5 (4) Закон от 5 август 2005г. за договорите за финансово обезпечение (Люксембург).

    В решението по делото Re Lehman Brothers International (Europe) (in administration), се посочва, че е било необходимо „лишаване от владение“. Финансовото обезпечение е било под формата на финансови инструменти съгласно рамков договор между LBIE и LBF от 22 август 2003г. Може да се предположи, че финансовите инструменти са били безналични.

    Отново съгласно законодателството на Люксембург, ако финансов инструмент е предмет на залог, то владението се прехвърля/предава по законоустановен ред чл. 5 (2)(a) Закон от 5 август 2005г. за договорите за финансово обезпечение (Люксембург).

    Видно е, че законодателството на Люксембург се различава в разбирането си за владението от съдебната практика на общото право (common law). Прехвърлянето или предоставяне на владението при безналичните финансови инструменти се постига с регистрацията им.

    В заключение може да се направи извода, че не е подходящо националните съдилища, да използват собствената си съдебна практика в опита си, да разкрият значението на понятия от правото на Европейския съюз, като владение и контрол по смисъла на Директива 2002/47/ЕО. Решенията по делата Gray v GTP Group LtdRe F2G Realisations Ltd (in liquidationи Re Lehman Brothers International (Europe) (in administrationсе основават на мотиви от по-стара съдебна практика, която засяга проблеми само на английското прецедентно право (common law) (решения по делата: Re Spectrum Plus Limited (in liquidation) [2005] 2 AC 680, Re Cosslett (Contractors) Limited [1998] 2 WLR 131, CA, Queen’s Moat Houses Plc v. Capita IRG Trustees Limited [2004] EWHC 868 (Ch), Agnew Inland Revenue[2001] 2 AC 710 and Re Bank of Credit Commerce International SA (No. 8) [1996] Ch 245). С това е нарушен принципът за автономно тълкуване на институтите и понятията на правото на Европейския съюз и неговият примат над вътрешното право на държавите-членки.

    Ключови думи: Право на ЕС, владение, контрол, res incorporales

  • Ас. Снежана Цекова

    В статията се разглежда създаването на първия български Търговски закон през 1897г. като част от процеса на изграждане на новобългарската правна система. Необходимостта от създаване на български закон се разглежда с оглед на недостатъците на действалото заварено турско законодателство и неадекватността му на условията в България в края на XIX век, както и като реализация на политиката на правителството на д-р Константин Стоилов (1894-1899г.) за създаване на условия за икономическо развитие на страната.

    Търговският закон, както и останалите закони в България след Освобождението, е създаден чрез рецепция. В статията се разглеждат причините, поради които при изготвяне на проекта са използвани образци както на германската, така и на романската правна система. Приемането в Народното събрание се извършва за дни, без сериозни дискусии или предложения за промени.

    Чрез Търговския закон в българската правна система се включват норми и принципи, формулирането на които е резултат от развитието на правната наука и от опита в правоприлагането в развитите европейски държави през втората половина на XIX век. Законът има и някои недостатъци – не е регламентирана морската търговия, дружеството с ограничена отговорност, за извършване на търговска дейност от омъжена жена е необходимо съгласие на съпруга и др.

    Както процесът на приемане, така и съдържанието на българският Търговският закон от 1897г. имат своите недостатъци, но законът е сполучлив пример за приобщаването на новобългарското право към континенталната европейска правна традиция. Приемането на Търговския закон допринася за развитието на икономическите отношения в България в края на ХIX и началото на XX век.

    Ключови думи: търговски закон, рецепция, новобългарска правна система, правителство на Константин Стоилов

  • Ас. д-р Димитър Стоянов

    Статията се фокусира върху корените на доктрината за каузата в римското право. В контекста на D. 2.14.7.4 и D. 2.14.7.1-2 каузата се оказва характерен елемент на така наречените ненаименовани договори, доколкото е имало гражданско задължение, при условие, че „земята“ е била показана/предадена. На второ място, въпреки абстрактния характер на стипулацияата в римското право, може да се смята, че липсва основа (цел, кауза) на стипулацията, ако уговарящият предяви exceptio doli. Трето, идеята за каузата се появява във връзка с римските кондикции за „задължение sine causa“. Тази статия дава допълнителни аргументи към заключенията на френския юрист проф. Бри, че римляните не са развили обща теория на каузата, защото те не са имали нужда от нея, имайки предвид „затворената“ (numerus clausus) договорна система в римското право, но за сметка на това често са прилагали принципите на каузата.

    Ключови думи: Доктрина за каузата, римско договорно право, ненаименовани договори, стипулация, exceptio doli, condictiones sine causa

  • Гл. ас. д-р Ангел Шопов

    Изследването се спира на съдържанието на dolus bonus в Древен Рим и днес. Разглежда се съотношението му с dolus malus и мястото му в конструкцията за dolus. В съвременното право най-често проблемът се обсъжда при измамата като основание за унищожаемост на договорите, което е извършено, като се очертават отликите между благородната лъжа (dolus bonusи умисъла – елемент от измамата. Анализирани са множество уредби, които играят ролята на външен ограничител на добрия умисъл. Съгласно тях, явлението не трябва да създава дори вероятност от заблуждение или увреждане на интересите на адресатите.

    Ключови думи: dolus bonusdolus; измама; унищожение на договор; добър умисъл; благородна лъжа; реклама; потребители; конкуренция

СПИСАНИЕТО

КЪМ СПИСАНИЕТО
bg_BGBulgarian