На 14 май 2026 г. дистанционно, с предоставяне на писмения текст на изложението, се проведе лекцията на проф. д-р Лурдес Мартинес де Морентин от Университетa в Сарагоса, Испания, на тема: „КРАТКИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ПОПУЛАРНИЯ ИСК DE ALBO CORRUPTO И ПОСЕГАТЕЛСТВАТА СРЕЩУ ПРЕТОРСКИЯ ЕДИКТ“. Лекцията беше на испански език с превод на български от проф. Новкиришка.

Проф. д-р Лурдес Мартинес де Морентин преподава Римско право и Въведение в сравнителното право в Университета в Сарагоса, Испания. Тя има повече от 70 публикации по римско право, като в много от тях се правят проекции и в съвременното право- https://orcid.org/0000-0002-5793-3587. Проф. Мартинес де Морентин е част от изследователската школа на проф. Антонио Фернандес де Бухан, който е един от вдъхновителите и инициатор на много от инициативите на Балканската асоциация по Римско право и римскоправна традиция „Societas pro iure romano“ и който в момента е един от най-значимите романисти, посветили се на изследването на римското публично право. В този аспект са и студиите и книгите на проф. Мартинес де Морентин – за муниципалното и провинциално законодателство, поземлените аренди, статуса на декурионите и пр. Тя има и значителни изследвания по римско частно право предимно в облигационноправната проблематика, както и сравнително изследване за правото на собственост по гражданското право на Япония.

Темата на нейната лекция е свързана с особено интересните в съвременното право колективни искове, чийто предшественик са популарните искове в римското право.

Искът „de albo corrupto“ е популарен иск с пенален характер и от категорята на исковете in factum. Според преобладаващата доктрина, представлявана от академик Антонио Фернандес де Бухан, преторските популарни искове са насочени за санкциониране на частни деликти и защитават собствения интерес лицата като част от една общност, която има съвпадащи с техния общи интереси. В случая с тези искове присъждането на парична сума на ищеца се разглеждаше не толкова като обезщетение за вредата, която му е нанесена като гражданин, т.е. част от общността, а като признание за това негово участие в общността.

Според текстовете на Улпиан (D. 2.1.7pr) и Паул (D. 47.23.4) actio de albo corrupto е била популарен иск подобно на този за неспазването на заповед на муниципален магистрат, който е включен в същия титул на Дигестите. Няма сведения искът да е инфамиращ, тъй като не е включен в изброяването на Гай

(IG. 4.182: furtum, vi bonorum et raptorum, iniuria, societas, fiducia, tutela, mandatum , depositumи др.). Съобразно пеналния му характер искът е пасивно непрехвърлим. Допустима е кумулативност, ако деянието е извършено от неколцина. При подвластни извършители се активира ноксалната отговорност.

Според реконструкцията на Edictum perpetuum от Ленел искът относно album corruptum, според реконструкцията на Ленел, е бил поместен в титул II, De iurisdictione. Става дума за едикт, тясно свързан с едикта за реторсия, разположен непосредствено след него, тъй като и двата забраняват действията contra edictum: едиктът за album corruptum, като налага санкции за материалната фалшификация на списъка със съдиите и всичко относно правораздаването (album); едиктът за реторсия, като наказва общинските магистрати, когато с техните декрети се нарушава съдържанието на едикта.

Основата на иска е посочена от Улпиан в D. 2.1.7pr., като според Ленел автентичният текст на хипотезата е „Ако някой е променил с умисъл това, което е било вписано в албума (и edictum perpetuum), отнасящ се до юрисдикцията“. Предвидена е значителна санкция – вероятно хиляда сестерции, заменени от Юстиниановте компилатори, т.е превалутирани на 500 ауреуса.

Искът се явява като част от цялостната репресия на всякакви действия, определени като подмяна, фалшифициране, обединени като престъпление- crimen de falsi. В едикта се използва думата „corruptio“ (промяна), но Улпиан, D. 2.1.7.5 дава разширително тълкуване, което включва и други действия, като отнемането (tollere) на част от албума или нареждането на друг да го промени (mandare), като ако повече лица са извършили деянието, независимо от тяхното участие, всеки от тях подлежи на наказание.

Наказанието по този едикт се налага и на този, който го отнема (tollere), дори и да не го е променил; и по същия начин – на този, който го е направил със собствените си ръце, и на този, който е наредил на друг да го направи. Но ако един го е сторил без злонамерено намерение, а друг го е наредил със злонамерено намерение, наказанието се налага на този, който го е наредил. Ако и двамата са го сторили със злонамерено намерение, те подлежат на наказание; а ако много хора са го сторили, или са го променили, или са го наредили, всички подлежат на наказание.

 Corruptio трябва да бъде извършено с умисъл (D. 2.17.4), но е допустимо освобождаване от наказание, ако деянието е извършено поради неопитност, незнание, грешка, неграмотност.

В текста на Едикта се споменава умисъл, защото ако някой е извършил деянието поради неопитност, селски маниер, по заповед на самия претор или случайно, той не подлежи на наказание.

Този иск е свързан с провинциалните типизирани статути на провинциите, като муниципални магистрати са били длъжни да излагат на публично място албума на провинциалния управител и да упражняват юрисдикцията си в съответствие с него (Magistratus ut in publico habeant album eius qui provinciam optinebit). Допуска се обаче искът да е създаден и доста по-рано и да е бил насочен към фалшификация на едикта на градския или провинциалния претор в Рим, които са имали юрисдикция в цяла Италия. В доктрината propositio (публичното обявяване) е било condicio sine qua non за съществуването на престъплението corruptio albi, тъй като защитеният обществен интерес е бил запознаването на гражданите с едикта.

Проф. Мартинес де Морентин разгледа и хипотезите на криминализация на тези действия, които в крайна сметка го превръщат в престъпление, наказуемо по lex Cornelia de falsis, както се вижда от източниците (Улпиан, D. 48.10.25; Модестин, D. 48.10.32pr.; PS. 5.25.5), и което е изисквало по-голяма прецизност при квалифицирането на състава, за да може да бъде образувано наказателно преследване. В заключение тя подчерта, че в случая целта е била да се защити самата юрисдикция на претора или провинциалния управител и „оскърблението“ на неговата длъжност, както и на самия римски народ, който го е оправомощен с нея.

След лекцията имаше дискусия относно съвременните способи за гарантиране изпълнението на постановените решения от съдебните органи и наложените административни санкции, както и някои възможни корупционни практики.