На 30 април 2026 г. в 292 аудитория на СУ „Св. Климент Охридски“ гостува д-р Весела Терзиева. Тя е магистър по право (LL.M.) от Юридически факултет на Колумбийския университет, Ню Йорк, САЩ и доктор по право (PhD) от Правния факултет на Университета на Амстердам, Нидерландия със специализация по международно публично право, права на човека, международно и сравнително наказателно право. Темата на дисертацията й е „Правото на истината в процеси за международни престъпления пред националните съдилища“ (‘The Right to the Truth in Atrocity Trials before Municipal Courts’)- обобщение на постигнатия опит като юрист и ръководител на екип по дела пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в Хага (май 2003 – октомври 2016 г.), процесуален представител на лица пред този съд, координатор на регионален проект за достъп до правосъдие в Централна и Източна Европа, включително на подготовката на 10 национални доклада за достъпа до правосъдие, лектор и модератор в семинари и обучения за студенти и автор на образователни помагала по теми свързани с правата на човека.

Пред студентите от I-ви курс на Юридическия факултет тя представи темата „Право и истина“ (IUS & VERITAS), като последователно разгледа концепциите за истината в античността, Средновековието и наши дни. Съответно бяха разгледани и отделни аспекти на търсене на обективната истина в процесуален аспект в хода на производствата пред националните и международни съдилища, съотношението на различните доказателствени средства, истината в постановените съдебни решения, влиянието на постоянната практика на съдилищата и на доктрината в процеса на установяване на истината в съдебните процеси.

На студените бяха предоставени писмени материали като кратък преглед на вижданията за истината във философията и тезисите на очакваната в скоро време книга на д-р Терзиева „The Right to the Truth in Atrocity Trials before Municipal Courts“, издадена от T.M.C. Asser press, The Hague, The Netherlands www.asserpress.nl и Springer-Verlag, Berlin-Heidelberg.

Ето в резюме някои от основните тезиси на авторката в монографията:

Първоначално разглеждано като морално задължение към членовете на семействата на изчезнали лица в международни въоръжени конфликти, от 70-те години насам правото на истината получава все по-широко признание в международното право. Международните организации са го признали в контекста на правосъдието на прехода и борбата с безнаказаността. Съдилищата по правата на човека са го тълкували във връзка със задължението на държавата да разследва и да преследва по съдебен път сериозни нарушения.

Правото на истината, което набира сила в международното право, следователно би могло да бъде развитие, засягащо съдебните реакции спрямо сериозни нарушения на правата на човека и хуманитарното право.

Настоящата книга изследва мястото и ролята на правото на истината в съдебните процеси за жестокости пред националните съдилища.

Първата глава предоставя общо въведение в темата, представя целта на книгата и определя нейния подход с очертаване на развитието на правото на истината в международното право и неговите настоящи тълкувания. Следват работните хипотези на книгата относно това как признаването на правото на истината – като материално право, като процесуално право и като фактор, засягащ нормативната функция на съдебните процеси – би могло да повлияе на националните наказателни съдебни процеси. Определят се конкретните въпроси, на които книгата възнамерява да отговори, както и нейната методология, обхват на анализа и структура. Има и подробно разяснение на термините, които се използват често в цялата книга.

Международната съдебна практика в областта на правата на човека разглежда правото на истината като правно защитимо право, което се развива в международното право предимно в сферата на националното наказателно правосъдие. Системите на наказателното правосъдие обаче се регулират от материалноправни и процесуалноправни разпоредби на националното законодателство, които могат да отразяват или да не отразяват стандарта, развиващ се в международната съдебна практика в областта на правата на човека. Разглеждат се последователно материалноправните и процесуалноправните аспекти на правото на истината през призмата на националното наказателно право. Признаването на правото на истината като материално право би могло да бъде повлияно от определенията за престъпленията и начините на отговорност съгласно националното наказателно право. Националните правила на наказателното процесуално право биха могли да повлияят на съдебните подходи към правото на истината, като се вземат предвид историческото развитие на наказателното процесуално право, ролята на жертвите и специфичните характеристики на състезателния и несъстезателния модел на наказателното процесуално право. Признаването на правото на истината като процесуално право би било възможно в наказателни съдебни процеси, основани на състезателния модел, и гаранциите за търсене на истината в състезателния и несъстезателния модел на наказателното производство биха могли да осигурят правото на истината. Като се вземат предвид специфичните характеристики на тежките нарушения на правата на човека, в книгата са направени бележки и относно пригодността на всеки от двата модела за национални съдебни процеси, свързани с такива деяния.

На лектора бяха зададени много въпроси относно нейното виждане за съотношението между националното и международното наказателно право, ефективността на процесите пред Международния наказателен съд в Хага и др.