Публична лекция:
„EMPTIO-VENDITIO В СРЕДНОВЕКОВНОТО ПРАВО“
Публична лекция: „EMPTIO-VENDITIO В СРЕДНОВЕКОВНОТО ПРАВО“
Дата: 18 април 2024 г. 14:00 ч.
На: Проф. д.ю.н. Желко Бартулович, Университет в Риека, Хърватия
Къде: 272 ауд.
На 18.04.2024 г. от 14.00 ч. в 272 аудитория на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ публична лекция по проекта IUS ROMANUM на тема „Emptio–venditio в Средновековното право“ изнесе проф. д.ю.н. Желко Бартулович от Университета в Риека, Хърватия. Той разгледа договора за покупко-продажба като реципиран от римското право институт в практиката на градовете по Адриатическото крайбрежие през Средновековието, като обърна и специално внимание на правната му уредба в различните градове и исторически периоди. Проф. Бартулович акцентира на правноисторическия аспект на еволюцията на стопанската дейност и влиянието на държавата върху развитието на различните форми на стопанска дейност включително и на покупко-продажбата в този регион. Освен че се позова на някои примери от Античността, той анализира средновековните форми на бизнес и търговия, особено що се отнася до морската търговия и продажбите в Адриатика. Търговската дейност там е разработена без специално влияние на публичните органи, чрез бизнес практики и търговски обичаи. В Хърватския хинтерланд влиянието на суверена като носител на публична власт върху развитието на икономиката е отразено в Златната була от 1242 г., едикт, издаден за Градец (част от днешния Загреб). Статутът на Риека от 1530 г. съдържа допълнителни гражданскоправни и търговскоправни норми, които свидетелстват за стремежа на местните власти да гарантират безопасността на бизнес сделките и на покупко-продажбите и бързото съдебно разрешаване на спорове между търговци, клиенти-купувачи и превозвачи-корабособтвеници. През 1717 г. император Карл VI провъзгласява свободата на корабоплаването в Адриатическо море. Така Риека и Триест стават „порто франко“ важни международни пристанища, което е своеобразен нов стимул за търговски растеж, особено в морската търговия и сделки. По време на XVIII век, суверените се впускат в поредица от административни и икономически реформи, които са съпроводени от създаването на търговски дружества, участващи в различни дейности, и нарастващ брой на отделни търговци – физически лица.