На 18.11.2024 г. от 18.00 ч. в 272 аудитория на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата за учебната 2024-2025 г. сбирка на Кръжока по Римско право на тема „LINGUA IURIS“ или „Езикът на правото“. Основният акцент на сбирката беше поставен върху езика на правото в писмените юридически, философски, исторически и литературни извори и в ораторското изкуство, както и особено внимание се обърна на ролята на юристите в политическия и правния живот в Древния Рим. Бяха дискутирани и някои съвременни аспекти за приложението на латинския правен език в актуалната правна лексика и неговата употреба в науката и в практиката.

Сбирката беше открита от гл. ас. д-р Стоян Иванов, който отбеляза, че започвайки тази интересна тема, следва да се направи уточнението, че връзката между език и право в течение на времето е била предмет на изследване от една страна на юристи, а от друга и на философи и социолози. Според тях както правото, така и езикът, са културни феномени, които трябва да бъдат анализирани, изучавани и тълкувани от позицията на времевия контекст, в който се развиват и оформят. Тази проблематика не убягва също и на филолозите, но те се концентрират върху лингвистичното й изследване, без да обръщат съществено внимание на концепцията, стояща зад конкретния термин, докато юристите се насочват почти изцяло към „своите“ понятийни категории, без понякога да помислят за историческата еволюция и за формирането на думата и за нейната етимология като ключови за терминологията. Затова интердисциплинарният подход при проучването на юридическия език би имал съществено и важно значение за постигането на задоволителен резултат. Терминологията е всъщност базисният фундамент на това, което бихме могли да наречем език на правото, като си послужим с латинското словосъчетание lingua iuris. Д-р Иванов акцентира на значението на юридическия латински и на неговата терминология за формирането на съвременната правна лексика, но също така и очерта ползите от неговото изучаване за студентите по право, защото този език буквално „предоставя“ терминологията на правната наука като цяло в света. Именно затова според него можем да си позволим да наречем съвсем нескромно юридическият латински универсален правен език на нашата цивилизация. Съвременните правни езици с изключение на някои нови институти предимно от търговското право, търговските сделки и трудовото и осигурителното право и някои други по-нови правни отрасли, са в своята основа базирани на юридическия латински, макар и да има, разбира се, отделни влияния на всеки национален език и негови типични особености. В своята същност латинската юридическа терминология е плод на дълго формиране и трансформация, дори характеризиращи се с известна експерименталност и новост, тъй като тя съпътства неотлъчно оформянето на римското право като една цялостна и съвършена частноправна система.

Презентация със заглавие „Бъдещият императив и правото“ в контекста на темата на Кръжока направи Нели Димитрова, студентка от IV курс и много деен участник във всички събития и мероприятия на проекта и на Кръжока по Римско право. Тя разгледа подробно въпроса за употребата на бъдещия императив в правото. Това е глаголна форма в латинския език, която не съществува в съвременните производни от него езици и представлява бъдеще време на повелителното наклонение. Тя има значение, подобно на това на сегашния императив – заповед или подбуждане към дадено действие, но се поставя акцент върху това, че то трябва да се извърши в бъдещето и се очаква да има траен ефект. Формата се образува от сегашната основа на глагола и окончанията -to за второ и трето лице единствено число, -tote за второ лице множествено число в деятелен и -tor и -ntor съответно за единствено и множествено число в страдателен залог. Не се употребява особено често в латинския език като цяло (макар че има примери, като известната фраза Memento mori!), но конкретно в правната лексика се среща сравнително редовно, което само по себе си е интересно явление. Според повечето изследователи чрез използването на тези глаголни форми в правните актове принципно се цели да се подчертае продължителното действие в бъдещето, което законите би трябвало да имат. Като пример за употребата на бъдещ императив в правото следва да се посочат формулите за назначаване на наследник, обезнаследяване и легат, които могат да се открият в завещанията. В своите Институции Гай също дава някои от тях като пример: „TITIUS HERES ESTO CERNITOQUE IN DIEBUS CENTUM. SI NON CREVERIT, EXHERES ESTO“ („Тит да бъде наследник и да приеме наследството до стотния ден. Ако не приеме, да бъде обезнаследен!“). Формите за бъдещ императив в случая – esto и cernito – подчертават насочеността на завещанието към бъдещето, която е пряко следствие от неговия характер на сделка post mortem. Бъдещият императив е особено често срещана глаголна форма при санкциите. Като пример може да се посочи LEX QUINCTIA DE AQUAEDUCTIBUS, закон, регулиращ водоснабдяването в Римска Испания, където при паричните санкции се използва формулировката „populo Romano … dare damnas esto“ (да бъдат заплатени на Римския народ (да се разбира на държавата) … за вреди). Конкретно при санкциите употребата на бъдещ императив вероятно е свързана с идеята, че санкцията ще се налага многократно в бъдещето, винаги, когато се осъществи хипотезата на нормата.

За първи път, но с изключително уместно изказване на тема: „Граници на универсализма в семейното право – правните понятия и принципи без аналог“, съчетано с визуалното му представяне под формата на презентация, в Кръжока по Римско право се включи първокурсничката Ивет Качурова. Според нея под „универсализъм“ в правото трябва да се разбира съвкупността от норми и принципи, които са от значение за всички хора и са относително непроменени във времето и създават фундамента на правото. Това понятие се използва най-често в случаите, когато се прави сравнение между съвременните правни системи. Голяма част от тях принадлежат към романо-германското правно семейство, чиято основа е именно наследството на древноримските юристи, съответно универсализмът в правото е не само пространствено, но и времево явление. Особено интересен е отрасълът на семейното право, защото то е най-податливо на промени под влиянието на религията, действащия морал и начина на живот на хората. Целта на презентацията беше да съпостави римското семейно право с уреденото в българския Семеен кодекс чрез разглеждането на правни понятия, уникални за римското право или възникнали в съвремието ни. Различията започват още от началото на семейните отношения – например годежът. Днес той няма никаква правна стойност, дори не е споменат в Семейния кодекс. В Древен Рим, особено в предкласическия период, годежът представлява устно обещание за сключване на брак. Срещу неизпълнението му съществува и механизъм за правна защита – actio ex sponsu, т.е. иск за материално обезщетение за мъжа в случай, че жената впоследствие откаже да встъпи в брак или е сгодена за другиго. На самия брак римските юристи са придавали особено значение – бракът се счита за съюз между мъж и жена според божественото и човешкото право. Освен сакралния елемент впечатление прави и фактът, че самата дума за брак задава неговия смисъл. Matrimonium, което идва от mater – майка, тоест целта на това съжителство е създаването на поколение. Не по-малко интересна е хипотезата при оспорването на бащинство около развода – изпращането на специални длъжностни лица (custodes ventris), които да проследят раждането и да се уверят, че няма фалшива бременност или подмяна на дете. Съвременната уредба на семейните отношения в България се ограничава от/основава се на няколко принципа (чл. 2 на СК). Някои от тях съвпадат с разбиранията на римските юристи, но други са им диаметрално противоположни – например равенството на мъжа и жената (в Древен Рим съществуват няколко вида власт на едно лице над друго, manus е съпружеската власт на мъжа над жената), също така равенството на родените в брака, извън брака и осиновените деца (в Древен Рим извънбрачните деца са се наричали in vulgo concepti, т.е. заченати в тълпата, получават по-нисък статус от законните си братя и сестри. Нова е и концепцията за уреждане на „имуществените отношения“ в брака (чл. 18 на СК) – законов режим на общност, на разделност или договорен режим. В римското семейство няма възможност за общо семейно имущество, единствено в случай на брак без манус жената има право на собственост върху зестрата си, но дори не може да се разпорежда с нея без изричното съгласие на своя настойник. На финала на презентацията бяха казани няколко думи и за родителските права, дефинирани в чл. 125 на СК. В Древен Рим да бъдеш родител, не е право, а неограничена и пожизнена власт, домовладелецът има ius vitae ac necis – право върху живота и смъртта, на подвластните си деца. Всички тези различия идват от цялостната либерализация на обществените и в това число и на семейните отношения, в случая с родителските права – водещият фактор е не властта на родителя, а най-добрият интерес на детето. Колегата Качурова демонстрира завидно познание по юридическа терминология, а и много добро боравене с правната материя, макар и да е едва в началото на своето юридическо образование. Нейното представяне беше мотивиращо за останалите студенти от първи курс.

Презентация със заглавие „Учебната програма по латински днес – среща на език, история, литература и право“ пред аудиторията на кръжока представи Димитър Драгнев, който е класически филолог, докторант по старогръцка литература в катедра „Класическа филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (отчислен с право на защита), както и учител по латински език в 9. Френска Езикова Гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и преподавател по латински език в НБУ. Той подчерта, че без съмнение латинският език е бил и продължава да бъде важен за изучаването на специалността право – дори и поглеждайки само от формалната страна на въпроса: от 1943 г. не само латински, но и старогръцки език са били задължителен вход към специалността в Софийския университет. Това предполага и обратното въздействие: правото оказва влияние върху учебните програми по латински език преди 80 г. и сега. Всичко това става в един български контекст на изучаване на езика, в който латинският език се изучава през призмата на Римската империя, но и през историята на българските земи през Античността. Така в учебника „Lingua Latina“ на Мл. Тонев, Г. Батаклиев и М. Мирчев (София, 1945 г. – трето издание) присъстват текстове на раннохристиянски надписи от Сердика и за устройството на римската държава, а с напредването на уроците се появяват и фундаментални откъси на правна тематика от Гай, Institutiones на Юстиниан и „За законите“ на Цицерон, както и откъси от закони и завещания. В учебника „Familia Romana” (H. Oerberg, ed. Accademia Vivarium Novum, 2021), който се използва и в България пък още в началото присъства темата за римското семейство и това е повод за сравнения между семейството тогава и сега, включително от правна гледна точка. Всичко това е предвидено да се разглежда и в съвременната програма по латински, където и в началното ниво (A1), и в профилираната подготовка (ниво B1.1) има предвидени теми за българските земи като част от Римската империя, за римското общество и по-конкретно за римското семейство и за влиянието на латинския в правото и правната култура по света. На нивото на изучаване на автори ярък пример е речта на Цицерон „Pro Archia poeta“, в която един правен спор се превръща в повод за защита на поезията и по-цялостно на изкуството. Така латинският отново бива актуализиран като един от най- добрите мостове между Античността и съвремието.

Специален гост на кръжока беше и гл. ас. д-р Димитър Илиев, който е преподавател от Катедра класическа филология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той посредством изключително интересно представена презентация, изложи част от своите виждания и тези пред студентите от Кръжока по Римско право на тема: „Право и език“. Започна с обяснението на концепцията на Джон Остин (1911-1960 г.) „Как с думи се вършат неща?“ и нейната ролята във връзка с твърденията в правото, в подкрепа на която бяха дадени множество уместни и запомнящи се примери. Специално внимание беше обърнато и на т.нар. перформативи от типа на прочутия цитат: „….нека един е владетел, който получи от Зевса, сина на коварния Кронос, жезъл и право законно над нас да царува всевластно.“ (Омир, Илиада, II, 205-206, прев. Ал. Милев и Бл. Димитрова) с оглед на иколутивната сила на изказванията. След това беше направена екзегеза на фрагмент от Цицерон, както и на няколко класически юридически латински текста от Дигестите на Юстиниан и от Институциите на Гай. Чрез няколко примера от Стария завет, както и от Евангелието от Йоан беше разгледана вярата в действената сила на словото, коментирани бяха проблемите за табу и евфемизъм, както и творенето чрез изричане.

Сбирката завърши с разпалена дискусия и коментари относно чутите презентации.