Сбирка
„LINGUA IURIS“
Кръжокът по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски“

Кръжокът по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
СБИРКА
Дата: 18.11.2024 г.
Тема: „LINGUA IURIS“ или „ЕЗИКЪТ НА ПРАВОТО“
Място: 272 аудитория
На 18.11.2024 г. от 18.00 ч. в 272 аудитория на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата за учебната 2024-2025 г. сбирка на Кръжока по Римско право на тема „LINGUA IURIS“ или „Езикът на правото“. Основният акцент на сбирката беше поставен върху езика на правото в писмените юридически, философски, исторически и литературни извори и в ораторското изкуство, както и особено внимание се обърна на ролята на юристите в политическия и правния живот в Древния Рим. Бяха дискутирани и някои съвременни аспекти за приложението на латинския правен език в актуалната правна лексика и неговата употреба в науката и в практиката.
Сбирката беше открита от гл. ас. д-р Стоян Иванов, който отбеляза, че започвайки тази интересна тема, следва да се направи уточнението, че връзката между език и право в течение на времето е била предмет на изследване от една страна на юристи, а от друга и на философи и социолози. Според тях както правото, така и езикът, са културни феномени, които трябва да бъдат анализирани, изучавани и тълкувани от позицията на времевия контекст, в който се развиват и оформят. Тази проблематика не убягва също и на филолозите, но те се концентрират върху лингвистичното й изследване, без да обръщат съществено внимание на концепцията, стояща зад конкретния термин, докато юристите се насочват почти изцяло към „своите“ понятийни категории, без понякога да помислят за историческата еволюция и за формирането на думата и за нейната етимология като ключови за терминологията. Затова интердисциплинарният подход при проучването на юридическия език би имал съществено и важно значение за постигането на задоволителен резултат. Терминологията е всъщност базисният фундамент на това, което бихме могли да наречем език на правото, като си послужим с латинското словосъчетание lingua iuris. Д-р Иванов акцентира на значението на юридическия латински и на неговата терминология за формирането на съвременната правна лексика, но също така и очерта ползите от неговото изучаване за студентите по право, защото този език буквално „предоставя“ терминологията на правната наука като цяло в света. Именно затова според него можем да си позволим да наречем съвсем нескромно юридическият латински универсален правен език на нашата цивилизация. Съвременните правни езици с изключение на някои нови институти предимно от търговското право, търговските сделки и трудовото и осигурителното право и някои други по-нови правни отрасли, са в своята основа базирани на юридическия латински, макар и да има, разбира се, отделни влияния на всеки национален език и негови типични особености. В своята същност латинската юридическа терминология е плод на дълго формиране и трансформация, дори характеризиращи се с известна експерименталност и новост, тъй като тя съпътства неотлъчно оформянето на римското право като една цялостна и съвършена частноправна система.
Презентация със заглавие „Бъдещият императив и правото“ в контекста на темата на Кръжока направи Нели Димитрова, студентка от IV курс и много деен участник във всички събития и мероприятия на проекта и на Кръжока по Римско право. Тя разгледа подробно въпроса за употребата на бъдещия императив в правото. Това е глаголна форма в латинския език, която не съществува в съвременните производни от него езици и представлява бъдеще време на повелителното наклонение. Тя има значение, подобно на това на сегашния императив – заповед или подбуждане към дадено действие, но се поставя акцент върху това, че то трябва да се извърши в бъдещето и се очаква да има траен ефект. Формата се образува от сегашната основа на глагола и окончанията -to за второ и трето лице единствено число, -tote за второ лице множествено число в деятелен и -tor и -ntor съответно за единствено и множествено число в страдателен залог. Не се употребява особено често в латинския език като цяло (макар че има примери, като известната фраза Memento mori!), но конкретно в правната лексика се среща сравнително редовно, което само по себе си е интересно явление. Според повечето изследователи чрез използването на тези глаголни форми в правните актове принципно се цели да се подчертае продължителното действие в бъдещето, което законите би трябвало да имат. Като пример за употребата на бъдещ императив в правото следва да се посочат формулите за назначаване на наследник, обезнаследяване и легат, които могат да се открият в завещанията. В своите Институции Гай също дава някои от тях като пример: „TITIUS HERES ESTO CERNITOQUE IN DIEBUS CENTUM. SI NON CREVERIT, EXHERES ESTO“ („Тит да бъде наследник и да приеме наследството до стотния ден. Ако не приеме, да бъде обезнаследен!“). Формите за бъдещ императив в случая – esto и cernito – подчертават насочеността на завещанието към бъдещето, която е пряко следствие от неговия характер на сделка post mortem. Бъдещият императив е особено често срещана глаголна форма при санкциите. Като пример може да се посочи LEX QUINCTIA DE AQUAEDUCTIBUS, закон, регулиращ водоснабдяването в Римска Испания, където при паричните санкции се използва формулировката „populo Romano … dare damnas esto“ (да бъдат заплатени на Римския народ (да се разбира на държавата) … за вреди). Конкретно при санкциите употребата на бъдещ императив вероятно е свързана с идеята, че санкцията ще се налага многократно в бъдещето, винаги, когато се осъществи хипотезата на нормата.
За първи път, но с изключително уместно изказване на тема: „Граници на универсализма в семейното право – правните понятия и принципи без аналог“, съчетано с визуалното му представяне под формата на презентация, в Кръжока по Римско право се включи първокурсничката Ивет Качурова. Според нея под „универсализъм“ в правото трябва да се разбира съвкупността от норми и принципи, които са от значение за всички хора и са относително непроменени във времето и създават фундамента на правото. Това понятие се използва най-често в случаите, когато се прави сравнение между съвременните правни системи. Голяма част от тях принадлежат към романо-германското правно семейство, чиято основа е именно наследството на древноримските юристи, съответно универсализмът в правото е не само пространствено, но и времево явление. Особено интересен е отрасълът на семейното право, защото то е най-податливо на промени под влиянието на религията, действащия морал и начина на живот на хората. Целта на презентацията беше да съпостави римското семейно право с уреденото в българския Семеен кодекс чрез разглеждането на правни понятия, уникални за римското право или възникнали в съвремието ни. Различията започват още от началото на семейните отношения – например годежът. Днес той няма никаква правна стойност, дори не е споменат в Семейния кодекс. В Древен Рим, особено в предкласическия период, годежът представлява устно обещание за сключване на брак. Срещу неизпълнението му съществува и механизъм за правна защита – actio ex sponsu, т.е. иск за материално обезщетение за мъжа в случай, че жената впоследствие откаже да встъпи в брак или е сгодена за другиго. На самия брак римските юристи са придавали особено значение – бракът се счита за съюз между мъж и жена според божественото и човешкото право. Освен сакралния елемент впечатление прави и фактът, че самата дума за брак задава неговия смисъл. Matrimonium, което идва от mater – майка, тоест целта на това съжителство е създаването на поколение. Не по-малко интересна е хипотезата при оспорването на бащинство около развода – изпращането на специални длъжностни лица (custodes ventris), които да проследят раждането и да се уверят, че няма фалшива бременност или подмяна на дете. Съвременната уредба на семейните отношения в България се ограничава от/основава се на няколко принципа (чл. 2 на СК). Някои от тях съвпадат с разбиранията на римските юристи, но други са им диаметрално противоположни – например равенството на мъжа и жената (в Древен Рим съществуват няколко вида власт на едно лице над друго, manus е съпружеската власт на мъжа над жената), също така равенството на родените в брака, извън брака и осиновените деца (в Древен Рим извънбрачните деца са се наричали in vulgo concepti, т.е. заченати в тълпата, получават по-нисък статус от законните си братя и сестри. Нова е и концепцията за уреждане на „имуществените отношения“ в брака (чл. 18 на СК) – законов режим на общност, на разделност или договорен режим. В римското семейство няма възможност за общо семейно имущество, единствено в случай на брак без манус жената има право на собственост върху зестрата си, но дори не може да се разпорежда с нея без изричното съгласие на своя настойник. На финала на презентацията бяха казани няколко думи и за родителските права, дефинирани в чл. 125 на СК. В Древен Рим да бъдеш родител, не е право, а неограничена и пожизнена власт, домовладелецът има ius vitae ac necis – право върху живота и смъртта, на подвластните си деца. Всички тези различия идват от цялостната либерализация на обществените и в това число и на семейните отношения, в случая с родителските права – водещият фактор е не властта на родителя, а най-добрият интерес на детето. Колегата Качурова демонстрира завидно познание по юридическа терминология, а и много добро боравене с правната материя, макар и да е едва в началото на своето юридическо образование. Нейното представяне беше мотивиращо за останалите студенти от първи курс.
Презентация със заглавие „Учебната програма по латински днес – среща на език, история, литература и право“ пред аудиторията на кръжока представи Димитър Драгнев, който е класически филолог, докторант по старогръцка литература в катедра „Класическа филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (отчислен с право на защита), както и учител по латински език в 9. Френска Езикова Гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и преподавател по латински език в НБУ. Той подчерта, че без съмнение латинският език е бил и продължава да бъде важен за изучаването на специалността право – дори и поглеждайки само от формалната страна на въпроса: от 1943 г. не само латински, но и старогръцки език са били задължителен вход към специалността в Софийския университет. Това предполага и обратното въздействие: правото оказва влияние върху учебните програми по латински език преди 80 г. и сега. Всичко това става в един български контекст на изучаване на езика, в който латинският език се изучава през призмата на Римската империя, но и през историята на българските земи през Античността. Така в учебника „Lingua Latina“ на Мл. Тонев, Г. Батаклиев и М. Мирчев (София, 1945 г. – трето издание) присъстват текстове на раннохристиянски надписи от Сердика и за устройството на римската държава, а с напредването на уроците се появяват и фундаментални откъси на правна тематика от Гай, Institutiones на Юстиниан и „За законите“ на Цицерон, както и откъси от закони и завещания. В учебника „Familia Romana” (H. Oerberg, ed. Accademia Vivarium Novum, 2021), който се използва и в България пък още в началото присъства темата за римското семейство и това е повод за сравнения между семейството тогава и сега, включително от правна гледна точка. Всичко това е предвидено да се разглежда и в съвременната програма по латински, където и в началното ниво (A1), и в профилираната подготовка (ниво B1.1) има предвидени теми за българските земи като част от Римската империя, за римското общество и по-конкретно за римското семейство и за влиянието на латинския в правото и правната култура по света. На нивото на изучаване на автори ярък пример е речта на Цицерон „Pro Archia poeta“, в която един правен спор се превръща в повод за защита на поезията и по-цялостно на изкуството. Така латинският отново бива актуализиран като един от най- добрите мостове между Античността и съвремието.
Специален гост на кръжока беше и гл. ас. д-р Димитър Илиев, който е преподавател от Катедра класическа филология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той посредством изключително интересно представена презентация, изложи част от своите виждания и тези пред студентите от Кръжока по Римско право на тема: „Право и език“. Започна с обяснението на концепцията на Джон Остин (1911-1960 г.) „Как с думи се вършат неща?“ и нейната ролята във връзка с твърденията в правото, в подкрепа на която бяха дадени множество уместни и запомнящи се примери. Специално внимание беше обърнато и на т.нар. перформативи от типа на прочутия цитат: „….нека един е владетел, който получи от Зевса, сина на коварния Кронос, жезъл и право законно над нас да царува всевластно.“ (Омир, Илиада, II, 205-206, прев. Ал. Милев и Бл. Димитрова) с оглед на иколутивната сила на изказванията. След това беше направена екзегеза на фрагмент от Цицерон, както и на няколко класически юридически латински текста от Дигестите на Юстиниан и от Институциите на Гай. Чрез няколко примера от Стария завет, както и от Евангелието от Йоан беше разгледана вярата в действената сила на словото, коментирани бяха проблемите за табу и евфемизъм, както и творенето чрез изричане.
Сбирката завърши с разпалена дискусия и коментари относно чутите презентации.