На 18.04.2024 г. от 13.30 ч. в 272 аудитория на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ публична лекция по проекта IUS ROMANUM на тема „Emptio–venditio в Римското право“ изнесe проф. д-р Мария Игнатович от Университета в Ниш, Република Сърбия. Проф. Игнатович подчерта, че не съществува друг подобен контракт, който да е толкова емблематичен и уникален в Рим и да отразява развитието на римското общество и неговото право като договора за покупко-продажба. Произходът на договора за продажба е замяната или бартерът (размяна на стока срещу стока), който е присъщ на конюнктурата в древното римско общество преди появата на парите. Развитието на държавата по времето на Републиката, военните завоевания и географското разширяване водят до появата на парите като разменна валута. При договора за покупко-продажба по римското право се придобива необезпокояваното владение върху вещта (посредством размяната на стока срещу пари), за разлика от съвременното право, където се придобива правото на собственост с този договор, тъй като днес той има облигационно-транслативен ефект, докато в Рим е имал само облигационен такъв. В древното римско право предмет на договора за покупко-продажба са само res nec mancipi, понеже собствеността върху res mancipi се придобива чрез специален деривативен придобивен способ- mancipatio, in iure cessio, tradtio. В класическото римско право предмет на договора за покупко-продажба са всички вещи в гражданско обращение (in commercio), както и някои нетелесни вещи. Другият важен елемент от договора за продажба, освен предмета, е цената (pretium). За да породи договорът правно действие, цената трябва да бъде изразена в пари, да бъде определена или определяема, а също и справедлива (certa, vera, iusta). Ако цената не е изразена в пари, се счита, че е сключен договор за замяна (permutatio). Социално-икономическата криза, която е налице в Империята през III век, първо засяга икономиката поради намалена производителност на труда, ненадеждността на парите и връщането към икономиката в натура. Икономическата криза се отразява неминуемо и на договора за покупко-продажба, който все по-рядко се използва през тази епоха в Рим, давайки предимство на размяната на стока срещу стока – бартер. В последния период от римската история икономиката е от затворен тип, тъй като се осъществява в рамките на по-големи или по-малки земевладения, а някои провинции са затворени в икономически самостоятелни единици.