На 9 май 2022 г. онлайн чрез платформата Зуум проф. Салваторе Пулиати от Универстиета в Парма, Италия представи пред аудиторията на кръжока по Римско право към Юридическия факултет на СУ публична лекция на тема „Строителната политика и опазването на околната среда в Римската империя“. Проф. Пулиати е един от големите романисти на Апенинския полуостров със забележителна научна и академична кариера, като неговите интереси са концентрирани предимно върху Късната Античност. Преподава римскоправни дисциплини и в университетите в Месина, Модена, Католическия университет Sacro Cuore в Пиаченца, и в Милано. Член е на Италианската асоциация по византийски изследвания, президент на секцията на Парма на Италианската асоциация по късноантични изследвания и e член на националния й Управителен съвет, член e също така на Управителния съвет на Италианската асоциация по история на правото и на Научния съвет на Колегиума по антично право на CEDANT в Павия. Организатор и участник е в многобройни национални и международни конгреси и конференции. Член е на научните съвети на множество романистични списания, сред които Athenaeum, Iustel, Annali dell’Università di Palermo; Koinoni, а също така и на IUS ROMANUM. Ръководител е на множество научни проекти за изследване на Късната Античност и на Юстиниановата епоха. Има повече от 130 публикации- монографии, учебници, студии и статии, а също и е съставител на многобройни сборници от научни форуми. Проф. Пулитати започна своята лекция, подчертавайки, че съвсем не е чужд спекулативният стремеж, който има за цел да осигури печалби чрез игра с разликата в стойността на земята в града, с намаляване на жилищната функция на градовете и нарастване на сградите извън тях. Като резултат от този процес е създаването на едно по-малко обитаемо градско пространство и крайградски селски район, са сред резултатите от този процес. Оттук е и широкият дебат, породен в общественото мнение и търсенето на законодателни инструменти, насочени към регулиране на това явление. Стремежите за ограничаване на нерационалното използване на земята като природен ресурс и противопоставянето на спекулативните намерения в тази област не са без връзка с историческия опит и по-специално с този на римския свят. В тази епоха се създава специфична политика и строителната дисциплина, като някои правила се откриват още в Закона на Дванадесетте таблици, където се установяват граници и разстояния между сградите и критерии и правила, според които да се организира градското и селското пространство. Така например собственикът не може да използва земята до границата на имота си, а трябва да остави ивица от два фута и половина свободна за преминаване, така че между съседните имоти да се създаде път, наречен iter от общо пет фута. Италианският романист обърна внимание на това, че през имперската епоха са създадени многобройните разпоредби, които разширяват ограниченията, поставени върху частната собственост за защита на интересите на съседите- собственици, но при отчитане и на обществен интерес, свързан с цялостната строителна структура на градската среда. От тази гледна точка нарастващото регулиране на строителството, на издигането на сгради и използването на строителни материали придобива особено значение, което, от една страна, завършва с поставянето на допълнителни ограничения върху свободното осъществяване на правото на собственост, а от друга, страна предназначени да съответстват на дискомфорта, който се разпространява в най-натоварените градски центрове, особено в Рим. Във връзка с частното и публичното строителство Пулиати анализира в лекцията си фрагменти от съчиненията на Калистрат, които от тази гледна точка имат особено значение, тъй като Калистрат е един от последните представители на юриспруденцията от епохата на Северите, който е с провинциален произход и е особено внимателен към социалните и икономически последици от правните актове, а след това лекторът коментира и текстове от Паул и Модестин. Лекцията завърши с обобщаване на всичко казано с особен акцент на правната уредба относно строителството, въведена по време на управлението на Юстиниан, като според проф. Пулиати през VІ век се предпочита създаването на нови сгради, изоставяйки старите до пределно, неудържимо влошаване. Но тази ориентация има вероятно предвид по-голямата актуалност на изграждането на Константинопол и другите източни градове в сравнение с тези на Запад. Тя бележи края на един постоянен път, довел до разработването на специфичното законодателство, съдържащо се в Теодосиевия кодекс. Неговите строги и задължителни разпоредби отбелязват неотложността, характерна за Късната Античност, и опитите за реставрация на обществени сгради, които с течение на времето преминават в очевидно състояние на упадък, запазвайки следите от функционалността на една несравнима и залязваща цивилизация.

Лекцията беше на италиански език с превод на български език, като докато лекторът говореше студентите имаха възможност да четат всичко на презентация на български език, а след това файлът с нейното пълно съдържание беше поставен в Мудъл на разположение на всички заинтересувани.