На 23 април Проф. д-р Розана Орту от Университета в Сасари, Италия представи дистанционно лекцията „ЕДИКТА НА КУРУЛНИТЕ ЕДИЛИ И ГАРАНЦИЯТА ЗА СКРИТИ НЕДОСТАТЪЦИ ПРИ ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА“ на италиански език. Лекцията можеше да се проследи и на предоставените от проф. Орту видео- записи https://drive.google.com/file/d/1lt1pRUfj9kq4Je27HoNaJ3RXQpk8VY92/view?pli=1 и https://drive.google.com/file/d/1orS8CFY4Df0IiyDwmr-Dez7FVFrluy2t/view. Проф. Новкиришка предостави на студентите превод на български език на основните тезиси на лекцията.

Проф. Розана Орту е преподавател по Римско право в Университета в Сасари, Сардиния, Италия, с множество изследвания и публикации по римско, но и по съвременно право. Темата на нейната докторска дисертация е за търговията с роби и гаранциите за недостатъци при продажбите на този пазар, но скоро след това представя и магистърска теза по организация на предприятията и предприемачески иновации на тема „Ролята на факторинга за управлението на предприятието: правни и оперативни аспекти“. Така наред с темите по Римско право за робството, покупко-продажбата, правото на войната и мира и др., проф. Орту разработва и много проблеми, свързани със съвременното право, включително и преподаването на Римско право в съвременните условия- защита на потребителите, използване на латинската правна лексика, информатика и римско право, електронни архиви на източниците на римското право и пр.

Лекцията беше основана на една съпоставка относно римскоправните корени на правната уредба в областта на скритите дефекти в договора за продажба в съвременния бразилски Граждански кодекс от 2002 г. и в Кодекса за защита на потребителите от 1990 г. (Федерален закон № 8.078 от 11 септември 1990 г.). В тях са пресъздадени правни принципи и средства за правна защита, силно свързани с уредбата на гаранцията за дефекти при продажбата на роби и животни, изработена от курулните едили през II век пр. Хр. в Eдикта за покупко-продажбата на роби (Edictum de mancipiis emundis vendundis).

Основният акцент в лекцията на проф. Орту беше върху правното регулиране на търговските отношения чрез дейността на курулните едили. С правната уредба, която те въвеждат в своя едикт, издаван по подобие и със същото значение и същност като едиктите на градския и перегринския претор, а по-късно и на провинциалните управители, се установяват принципите, върху които по-късно се развива цялото облигационно право, а същевременно се урежда и защитата на публичната власт за интересите на потребителите. Тя разгледа по-обстойно търговията с роби в периода III и II век пр.Хр., когато тя се явява резултат от териториалната експанзия, политическото и икономическо развитие на Рим в Републиканския период. Именно в този вид дейност се проявява и необходимостта от защита на купувачите от честите измами на търговците на роби (venaliciarii). Така в едикта се появяват за първи път специалните искове- actio redhibitoria и actio quanti minoris, с които се урежда общата и обективна отговорност на продавача за недеклариране на скрити недостатъци при сделките за продажба на роби (mancipia). По този начин едилите разработват правна уредба, която безспорно е авангардна в областта на покупко-продажбата не само на роби и общата гаранция за скрити недостатъци. Тя се явява запълваща съществена празнота в строгото тълкуване на ius civile и с времето се утвърждава трайно и постепенно се обогатява с нови правила.

При едно по-пространно тълкуване на текста на Улпиан в D. 21.1.1.2 (Ulp. 1 ad ed. aed. cur.), специално коментиращ Едикта на курулните едили, се вижда, че първоначално отговорността на продавача с actio ex empto само при умисъл според цивилното право се развива с обективен критерий, основан на задължението за декларация, съгласно предварително установени правила, което да позволи на купувача да защити своите права, без да доказва субективното състояние на другата страна и наличието на знание за недостатъците. Така Едиктът не само е бил насочен към въвеждането на строга правна мярка срещу измамите на продавачите и срещу тяхната хитрост (fallacia) в защита на купувачите, но на практика е задължил продавача да гарантира за дефектите на роба (mancipium), дори и неизвестни, които биха могли да се появят след сключването на сделката.

Пак Улпиан в D. 21.1.1.1 (Ulp. 1 ad ed. aed. cur.) описва задължителната информация, необходима за сключването на законна сделка за покупко-продажба на роби: да съобщават на купувачите с ясен глас (palam recte pronuntianto) физическите недостатъци на роба, дали той има склонност към бягство или скитане, или дали е изложен на риск от наказателно преследване. Предвижда се и обезщетение за влошаване на състоянието на роба, причинено от купувача, от неговото семейство или от неговия упълномощен представител. Развалянето на договора е допустимо и в случаите, когато servus се окаже неподходящ за работа, но се връщат всички доходи, получени чрез него от купувача. Продавачът носи отговорност и ако открие, че робът е бил осъден за престъпление, наказуемо със смърт, или е направил опит за самоубийство, или е бил осъден да се бие на арената.

Едилите предоставят на купувача и възможността да предяви actio aestimatoria срещу продавача, който би могъл да бъде осъден на намаляване на продажната цена, в случай че бъде признат за отговорен за неразкриване на скрити недостатъци, ако купувачът е открил недостатъка в рамките на една година от сключването на сделката.

По този начин декларацията на продавача определя състоянието на продадената вещ и установява възможността за упражняване на предвидените в Едикта правни средства за защита, в случай че няма съответствие между декларираното и обективното й състояние. Продавачът, след като бъде призован пред курулните едили за нарушение на едиктните задължения, не може да се защити, позовавайки се на своята bona fides поради незнание за оспорвания дефект. Субективният елемент на scientia всъщност, не е критерий за отговорност съгласно едиктната уредба, освен ако не засяга особените познания и практикуването на същото занятие от купувача, тъй като предпоставката за така конфигурираната защита е невъзможността на последния да узнае за недостатъка.

Според проф. Орту правната уредба, създадена от курулните едили със сигурност е авангардна и изненадващо модерна. Без съмнение става дума за важно наследство, произтичащо от римското право, което е оставило незаличим отпечатък не само върху съвременната правна уредба в областта на покупко-продажбата и гаранцията за скрити дефекти в правните системи на континентална Европа, но и в страните, реципирали своето право от тях.

По темата се проведе дискусия за мястото на уредбата на защитата на потребителите – в частното или в публичното право, както и за ефективността на тази защита с административни мерки или с обективна гаранционна отговорност.