На 16.04.2026 г. в Деня на юриста и на Конституцията беше обявена публичната лекция на проф. д-р Андреа Тришуольо от Университета в Торино, Италия. Поради усложнената международна обстановка и стачка в самолетната компания Луфтханза професорът не успя да дойде в София, но изпрати презентация и писмен текст към нея на английски език, който беше предоставен на студентите от I-ви курс на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Проф. Андреа Тришуольо е един от най-известните съвременни романисти, който има многобройни публикации, предимно в областта на публичното право и най-вече отношенията, които в съвременността са уредени като концесии, обществени поръчки, публични търгове и пр., както и финансовото и сакралното право, Юстиниановото право и римскоправната традиция- https://www.giurisprudenza.unito.it/do/docenti.pl/Alias?andrea.trisciuoglio#tab-profilo.

Лекцията беше на една особено интересна тема: ИЗУЧАВАНЕТО НА РИМСКОТО ПРАВО ЧРЕЗ МОНУМЕНТИТЕ НА ДРЕВЕН РИМ ( THE STUDY OF ROMAN LAW THROUGH THE MONUMENTS OF ANCIENT ROME). В лекцията си проф. Тришуольо представи своята теза, че най-добрият начин да се преподава римско право е да се подчертават неговите практически аспекти. На своите студенти той винаги създава ситуации да се поставят на мястото на римския гражданин, чиито интереси могат да се превърнат в права, ако преторът и юристите са предложили съдебно средство за защита и пр., да се опитват да си представят начина на живот, мисленето, стремежите, политическите процеси, които влияят върху правните институти. Защото самото право, а Римското право не прави изключение, се създава, за да решава практическите проблеми на хората. Това той счита за особено полезно за преодоляване на абстрактният поглед върху римското право и по-лесното му разбиране, съответно усвояването на преподаваната материя.

Професор Тришуольо преподава пет години в Катедрата по история в Университета в Торино, работейки в тясно сътрудничество с археолози и историци и достига до заключението, че друг ефективен начин за преподаване на римското право е да се свържат правните разпоредби с конкретен паметник в Рим или в други римски градове. Той прикани студентите – дори и като бъдещи туристи – да могат да разгледат безбройните следи от римската цивилизация в различна светлина, включително и от правна гледна точка, започвайки с това, което им е най-близко-Римска Сердика, с нейния форум, крепостни стени, базилики, амфитеатър, терми.

В своята лекция той представи 6 основни теми, свързани с конкретни монументи в Рим и в цялата Империя:

1. Римската собственост и нейните граници, както и отчужденията на частна собственост за обществена полза. Според него римското право на собственост не включва правото да се използва и злоупотребява със собствеността до степента на нейното унищожаване (ius utendi abutendi re sua). Това е идеологическа конструкция, която се е появила след римския период и няма основание в римските източници. Римляните обаче признават много ограничения върху правото на частна собственост в съседски или публичен интерес. Именно с оглед задоволяване и приоритет на обществените нужди се отчуждава частна собственост и се строят сгради, акведукти, терми, театри и пр., но при спазване на стриктно определена в законите процедура. На слайдовете се показват езическите базилики (големи сгради, в които се помещават съдилища, както и търговски магазини) и християнските църкви: Базилика Порция, построена през 184 г. пр. Хр. и църквата Света София в Константинопол. И в двата случая собствениците са имали възможност за преговори при отчуждаването, което е било под формата на продажба, и са включвали клаузи в свой интерес.
2. Храмът на Сатурн наред с Храма на Юпитер Капитолийски и Храма на Церера, Либер и Либера – боговете на плебейската религия е един от най- важните- в него се намира съкровищницата на римския народ – aerarium populi romani и държавният архив със законите, актовете на Сената и други важни документи по времето на Републиката и Ранния Принципат. От особено значение е правната уредба на управлението на публичните финанси, поверено на квесторите. Храмът е реновиран през III век сл. Хр., показана е и реконструкция на вътрешното му разположение.
3. Градските стени и порти са едни от най- важните монументи от римската епоха. На слайдовете е прочутата „Порта Нигра“ в град Трир (днес в Германия) и Аврелиановите стени в Рим- третите градски стени, построени в Рим (между 270 и 279 г. сл.Хр.), след тези на Ромул и Сервий по време на монархията. Римските юристи определят техния статут като „свети вещи“ (res sanctae), осветени от езически божества чрез специфичен жречески ритуал и поставени под закрила на боговете. Те са от основно значение за отбраната на градската общност и още от епохата на Ромул в случай на нарушаване на стените (разрушаване или прескачане, без да се минава през портите) се налага смъртно наказание, съответно враговете се убиват.
4. 4. Театърът като развлечение, но и като средство за социално-правното разделение на народа. Той е интересен пример за res in publico usu – правна категория, която включва обществени сгради, отворени за ползване от всички граждани; тъй като те са extra commercium, те не могат да станат собственост на отделни граждани. Театърът има полукръгла структура в зоната, предназначена за зрителите (cavea), и това е основната разлика в сравнение с амфитеатрите, които обикновено имат елиптична форма (например Флавиевият амфитеатър, Колизеумът). Едва в 55 г. пр.Хр. се появява първият постоянен каменен театър в Помпей. През периода на Август в Рим е построен Театърът на Марцел в Рим, всеки римски град е имал театър, считан за съществен елемент от римската култура за забавление на гражданите, поне до появата на християнството. Важен елемент е разположението на местата за зрителите по редовете, като се спазва социалната и длъжностна йерархия, привилегированите места са за императора, сенаторите, магистратите, жреците весталки, следвани от представителите на конническото съсловие, плебеите, а най-отгоре- жените, освобожденците и робите. В резултат на осъждане за безчестие (iniuria) лицата не могат да заемат привилегированите и по- добрите места в театъра, съответно и в амфитеатъра. Всеки римски гражданин има правото да седи в театъра на мястото, определено за него според социалната му класа; всяко възпрепятстване на упражняването на това право се наказва с глоба след частен съдебен процес, иницииран от гражданина, чието достойнство като гражданин е било накърнено.
5. Обществените бани (termae) се свързват с познанията за лечебните и хигиенни свойства на водата, наследени от гърците, но превръщат термите в нещо повече от обикновени „уелнес центрове“. Личната хигиена и грижа за тялото се съчетават и със социални цели, а също и с един по-интензивен културен живот поради наличието на прилежащи публични библиотеки, а също и с развлекателни и спортни занимания поради наличието на гимнастически зали. Първите обществени бани са построени по поръчка на Марк Агрипа, най-известният генерал и зет на Август, и са открити през 12 г. пр.Хр. н.е. През имперския период в Рим са построени Баните на Траян и Баните на Каракала, както и Баните на император Диоклециан, построени между 298 и 305 г. сл.Хр., които са могли да поемат повече от 3 000 души. От особен интерес е конструкцията на баните и отоплителната система, която е близка до съвременното подово отопление, в съчетание с вижданията за хигиената и терапевтичните свойства на топлата и студената вода. Определени като res in publico usu, тоест отворени за обществено ползване и следователно res extra commercium, те имат специално публично управление и се ползват с привилегирована доставка на необходимата вода и дърва за поддържане на пещите. От значение е и по- суровото наказателното санкциониране на кражбите в баните със специалната юрисдикция на praefectus vigilum и съкратена процедура на осъждане- ефективна мярка за защита на гражданите когато те не са особено бдителни.
6. Преходът от езичеството към християнството е бил постепенен процес дори след големите имперски интервенции от IV век сл.Хр. в полза на християнството. Сред паметниците на езическия Рим се разглеждат последователно Curia Iulia – седалище на римския Сенат и Олтара на Победата- статуя в сградата още от времето на Август, посветена на богинята Виктория, със собствен олтар. С Едикта от Солун от 380 г. за определяне на християнството като държавна религия император Грациан нарежда премахването на статуята и олтара и въпреки традицията, която император Валентиниан II се опитва да запази, по молба на Свети Амброзий, епископ на Милано, все пак статуята е премахната. Този конфликт между езичници и християни намира отражение в имперското законодателство, което признава, че езическите храмове и орнаменти могат да бъдат запазени, вместо да бъдат унищожени, стига да не се използват за поклонение.

В заключение в изложението на проф. Тришуольо се подчертава, че с изследването на римските паметници, съчетано с разбирането на съответните правни и литературни източници, се разбира по-добре римския правен мироглед и законодателните решения, взети от римляните – от монархическата епоха до епохата на Юстиниан – както в публичното право (включително наказателното право), така и в частното право. Това е и един по-атрактивен начин за задълбочаване на знанията на студентите, придобити в курса по римско право – право, което като „писан разум“ (ratio scripta), и все още е изключително необходимо в днешна Европа.