Конкурс за есе и реч – RES PUBLICA

Конкурс за есе и реч – RES PUBLICA

Конкурс за есе и реч – RES PUBLICA 1280 1809 admin-iusromanum

„RES PUBLICA“

IUS ROMANUM Кръжокът по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Дата:  28 май 2026 г.
Тема: „RES PUBLICA“
Място: в аудитория 272, Юридическия факултет на Софийския университет.

RES PUBLICA. DISPUTATIO OCTAVA

За осма поредна година в рамките на проекта IUS ROMANUM беше организиран конкурс, който предоставя две възможности за изява – подготовка на академично есе и произнасяне на правно аргументирана реч пред публика по предварително определена обща тема. През 2026 г. конкурсът беше обявен още в началото на II семестър на академичната 2025/2026 г.

Основната тема на тазгодишното издание беше свързана с обсъждането на актуални правни, социални и политически проблеми, разглеждани през различните аспекти на RES PUBLICA. Символното понятие, създадено от Цицерон в трактата му De Republica и свързано с постулата „Res publica res populi“, допуска множество тълкувания и намира разнообразни исторически и съвременни проявления. В традиционния подход към тази проблематика се изхожда от разбирането за държавата според римските iurisprudentes, след което се проследяват историческите измерения на републиканското управление – от Древния Рим и Древна Гърция, през свободните средновековни градове, до републиканските модели на управление в модерната епоха. Сред разглежданите въпроси се включват и съвременните предизвикателства пред демокрацията, защитата на републиканското устройство и съхраняването на републиканските традиции.

Проблематиката обхваща и редица теоретични и философски измерения на държавата – народния суверенитет, правовата държава, гарантирането на демократичните ценности и правата на гражданите, както и правните, моралните и емоционалните отношения между държавата и хората. В този контекст се поставя и въпросът за идентифицирането на личността с народа, наред с множество други аспекти, които дават възможност да бъдат съчетани теоретичните познания с личното отношение към разглежданите проблеми. Макар темата да е изключително широка, конкурсът постави акцент именно върху нейните правни измерения.

В първата форма на надпреварата – подготовка на академично есе по актуален проблем, свързан с общата тема, в обем до 5 стандартни страници – бяха допуснати 7 разработки. Във втората – подготовка и публично произнасяне на реч по актуален въпрос, съотнесен към темата – бяха представени 8 речи.

Самият конкурс се състоя на 28 май 2026 г. от 17,30 ч. в 272 аудитория на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която беше изпълнена с преподаватели и студенти от Юридическия факултет, както и множество гости – близки и приятели на участниците. В рамките на събитието бяха представени публичните речи, изложени основните идеи от подготвените есета, а журито определи класирането в двете конкурсни форми и връчи съответните награди.

Всеки оратор разполагаше с до 5 минути за представянето на своята реч. Същото времево ограничение беше определено и за авторите на есетата, които трябваше да изложат основната си теза. За студентите от първи курс това беше първа възможност да представят конкурсна разработка пред публика или да защитят убедително определена социална или правна позиция пред голяма аудитория. Именно затова техните усилия, смелост и желание за изява заслужават подкрепа и уважение.

Подготовката за събитието беше съпътствана от силни емоции и вълнение, но и от значителна работа, постоянство и стремеж към добро представяне. Съчетаването на тези качества даде възможност на младите оратори да подходят уверено към задачата да убедят публиката в основателността на своите тези. Първи, с присъщото за подобна изява вълнение, но и с необходимата увереност, осемте оратори представиха своите речи по азбучен ред:

 

Валентина Симеонова – „От „Осанна“ до „Разпни го“!“;

Ива Захариева – „Държава на гражданите или държава на институциите: къде е българската Res Publica?“;

Ивета Тодорова – „Res Reblica: Илюзията за граници“;

Йоана Георгиева – „Quo vadis, Res Publica?“;

Катрин Дянкова – „Колко “голяма” трябва да е държавата?“;

Кристина Стоичкова – „Res publica res populi” ли е държавата, когато правото престане да служи на народа? От Цицерон до Наполеоновия кодекс“;

Марина Попова – „Разбунтуваният човек и държавата“;

Никол Цветанова – „Минералните извори: общо благо или споделено безразличие?“.

След речите авторите на есетата представиха основните тези и акценти в своите разработки, отново по азбучен ред:

Виктория Симеонова – „От Римското право до модерната екологична криза – юридическата битка за горите“;

Гергана Георгиева – „Res publica – Цицерон за правовата държава“;

Деян Аргиров – „Държавата – iuris consensus“;

Йоана Георгиева – „Fiat iustitia, et pereat Res Publica“;

Марина Попова – „Ars et res publica“;

Никол Колева – „Десакрализацията на res publica“;

Пенка Шапкова – „Различието равенство ли е? От унищожението към признанието на правата“.

Събитието предизвика интерес както сред присъстващите преподаватели и студенти, така и сред студентите от горните курсове, част от които вече бяха участвали в предходни издания на конкурса. Създадената приятелска атмосфера допринесе и за изграждането на своеобразна приемственост между различните випуски. Тя се прояви чрез споделяне на практически съвети и насоки, но и чрез морална подкрепа към младите колеги, които за първи път се включват в инициативата.

Представянето на участниците беше оценено от авторитетно жури в състав: проф. д. н. Малина Николова Новкиришка-Стоянова – преподавател и титуляр на дисциплината Римско право в ЮФ на СУ; доц. д-р Герасим Петрински – преподавател по Реторика във Философския факултет на Софийския университет; Даниела Доковска – известен столичен адвокат и дългогодишен преподавател по наказателнопроцесуално право; адвокат Ненка Иванова, дългогодишен редактор на списание „Общество и право“; както и Найо Тицин Нейков – известен български журналист, сценарист, фотограф, кинодокументалист, филмов продуцент и преподавател от Нов Български Университет.

Представените теми обхващаха широк спектър от проблеми. Част от тях се основаваха на римскоправната традиция и наследството на Римското право, докато други бяха насочени изцяло към съвременни проблеми и дискусионни въпроси. Съобразно характера на общата тема особено място заеха въпросите за избора и най-вече за правото на избор и неговото практическо приложение.

Макар речите и есетата да представляват изцяло студентско творчество, те ясно показаха гражданската ангажираност и позиция на своите автори. Студентите от първи курс демонстрираха не само интерес към правната материя, но и желание да задълбочават познанията си извън рамките на обучението по отделните дисциплини. Самото включване в подобна инициатива представлява предизвикателство, което надхвърля традиционната форма на проверка на знанията чрез изпит.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че тези млади хора се намират в самото начало на своя път в правото и на академичното си развитие в Университета. Въпреки това те показаха ясно изразен интерес към значими проблеми от социалния, икономическия и политическия живот, както и към осмислянето на приемствеността между институтите, концепциите, термините и понятията, възникнали още в Древния Рим. Всичко това дава основание да се очаква тяхното последващо развитие като юристи, притежаващи високи професионални и морални качества и готовност да служат на държавата и обществото.

При оценяването журито постави акцент върху връзката между поставения проблем и съдържанието на изложението, последователността и аргументираността на тезата, способността за интерпретация на различните аспекти на темата, умелото използване на езикови средства и правна терминология, както и върху личната позиция на автора, убедителността и въздействието на представянето.

В конкурса за реч журито определи следното класиране:

 

На първо място: Ивета Тодорова

На второ място: Марина Попова

На трето място: Никол Цветанова

 

И тази година представянето на ораторите се отличи с високо равнище и убедителност, което не остана незабелязано нито от журито, нито от публиката.

В конкурса за есе класирането беше следното:

На първо място: Никол Колева

На второ място: Йоана Георгиева

На трето място: Деян Аргиров

 

На всички включили се беше съобщено, че есетата и писмените варианти на речите във вида, в който са били представени, ще бъдат публикувани в електронното римскоправно списание на Юридическия факултет на Софийския университет – IUS ROMANUM, в специален извънреден брой – IUVENTUTES, посветен на конкурса.

Преподавателите по Римско право в Юридическия факултет, членовете на Кръжока по Римско право и журито поздравиха студентите за постигнатите резултати. Проф. Новкиришка лично връчи наградите и сертификатите на отличените. Към младите колеги беше отправено и пожелание да продължат да приемат предизвикателства от подобен характер, да развиват своите знания и умения и да възприемат правото не само като система от правила, но и като изкуство на доброто и справедливото.

bg_BGBulgarian