На 21 май 2026 г. в 292 аудитория на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ беше представена дистанционно публичната лекция на проф. Йоле Фарньоли на тема „ФОРМУЛАРНИЯТ ПРОЦЕС В НЕГОВИТЕ ДВЕ ФАЗИ“ (IL PROCESSO FORMULARE E LA SUA BIPARTIZIONE). Тя беше в пълно съответствие с темата на лекционния курс по римско процесуално право на студентите от I-ви курс. Лекцията беше на италиански език с превод на български от проф. Новкиришка, който беше предоставен на студентите.

Проф. Фарньоли е един от видните италиански романисти, при това активен участник в редица съвместни проекти със Софийския и Пловдивския университети, чест гост в двата университета и неизменен участник във всички инициативи на ръководената от Юридическия факултет на СУ Балканска асоциация по римско право и римскоправна традиция „Societas pro iure romano“. Тя е дългогодишен преподавател по Римско право в Държавния университет в Милано (Università Statale degli studi di Milano) https://www.unimi.it/en/ugov/person/iole-fargnoli, както и в Университета в Берн и създател на Института за романистични изследвания в Берн и директор на „Института по юридически италиански“ към Университета в Берн, Швейцария. Тя е директор на едно от най-авторитетните романистични списания „Rivista di diritto romano“- https://www.ledonline.it/Rivista-diritto-romano. Член е на Управителния съвет на „Италианската асоциация по римско право (AIDR)“ и секретар на AIDR. Има много голяма преподавателска активност в Китай- в Китайския университет по политически науки и право, в Университета Сучжоу, Университета в Съчуан, в Университета Юнченг, Университета в Сямен, във Факултета по философия и държавно управление към Нормалния университет на Шанси – Сиан, както и в American Bar Foundation към Северозападния университет в Чикаго (САЩ). Автор е на повече от 150 публикации във всички аспекти на римското частно и публично право- https://air.unimi.it/browse?authority=rp07612&type=author.

С настоящата публична лекция проф. Фарньоли акцентира на познатите, но и непознати аспекти на формуларния процес не само като историческа фаза в развитието на процесуалната практика по защита правата на гражданите, но и като доктринерна конструкция, върху която са построени много от институтите на съвременното гражданско процесуално право. Лекцията е всъщност кратка версия и основни тезиси на това, което тя представя пред своите студенти в университетите в Милано и в Берн.

В лекцията се акцентира на причините, поради които се заменя архаичния, свързан само с цивилното право и една по-ограничена персонално и териториално общност от лица, търсещи правна защита – процесът per legis actiones, и новия процес, създаден в условията на експанзията на Рим в Средиземноморието, с усложнени икономически и социални отношения и излизайки извън пределите на римското гражданство. Макар и за определен период от време легисакционният процес да съществува паралелно с формуларния, последният се явява най-широко използван в римската правна практика и представлява най-висшата степен на развитие на римския съдебен процес. Това е процесът на класическата епоха и се развива, започвайки от III век пр.Хр., и макар че всъщност отмяната на legis actiones настъпва едва през I век пр.Хр., той продължава до III век сл.Хр.

Проф. Фарньоли разви основната теза, че на първо място следва да се има предвид, че процесът е безспорно начинът, по който римляните възприемат правото: да говорим за процес означава да говорим за начина за отстояване на правата, което всъщност е перспективата, от която римляните разглеждат правото като цяло. Всъщност това не е начинът, по който съвременните хора имат виждане за правото, днес е налице перспектива за материалното право, докато римляните са имали т.нар. „aktionenrechtliches Denken“, т.е. начинът да се разглежда правото чрез съдебния процес. Формуларният процес не е само най-важната фаза, най-значимата и най-успешната процедура, която римляните са познавали, но процесът като цяло е явление в римското право от особено значение, защото именно чрез процеса римляните разглеждат правото, следователно те не споделят нашата перспектива – тази на материалното право, а имат просто идеята за процесуалното право. Така те първо виждат иска или друго средство за защита, а след това правото. От друга страна например те не обясняват и не характеризират собствеността, не мислят за дефиниция на собствеността, а преди всичко за rei vindicatio, т.е. за начина, по който собствеността се защитава.

Другият важен момент, подчертан от проф. Фарньоли, е разделението на процеса на две части – понякога окачествявани като две фази: първата фаза се нарича in iure и се провежда пред съдебния магистрат, т.е. пред претора, in iure означава „в съда“ в своеобразен администратиевн порядък на организиране на процеса. След приключването на фазата in iure започва втора фаза, наречена apud iudicem, тоест пред съдията, и това, което е от значение — и което може би повече от всичко друго отличава нашия съвременен процес от формуларния процес — е именно това разграничение на две части пред два различни субекта. Субектът на фазата in iure е магистратът — политик, избран от народа, който може да бъде претор, провинциален управител или дори друг магистрат- напр. пред едилите може да се започне процес по определени въпроси, докато фазата apud iudicem се провежда пред съдията, който е частно лице, избрано от страните по тяхна воля. В първата фаза, тази in iure, се разглежда правният въпрос (questio iuris) като такъв и приложимото право, а във втората фаза, напротив, се разглежда фактическият въпрос (questio facti), който трябва да бъде разрешен. Това разграничение се среща и днес в съвременните съдебни актове – разграничение между фактите и правото. Първо трябва да се очертае какъв е въпросът от фактическа гледна точка, а след това да се разгледа въпросът коя норма трябва да се приложи и да се даде отговор на поставения правен въпрос.

Тя обърна специално внимание на причината, поради която се стигнало до това (макар подобно разделение да съществува още и в легисакционния процес): според повечето тълкувания ако в съвременността процесът се води пред едно лице- съдията и е допустимо обжалване на неговото решение пред съответните горестоящи инстанции, то при формуларния процес не съществува обжалване, защото решаващото лице е частно лице, над него няма друго, което да го контролира. Затова и на първата фаза се обръща специално внимание, защото там се идентифицират всички факти относно спора и колкото те са по-прецизно формулирани, толкова по- ясен е правния въпрос, на който трябва да се отговори с решението на съдията, която, да не забравяме, е едно частно лице, но известно със своя житейски опит, безпристрастност и съвестно изпълнение на съдебните функции. Беше обяснена и същността на litis contestatio, която разделя двете фази на процеса и специфичното правомощие на съдията да оцени доказателствата и да осъди и да оправдае ответника по процеса. Преторът всъщност дава специална власт на съдията- т. нар. iussum iudicandi, чрез която прехвърля сякаш част от своята собствена власт, включена в предоставения му от римския народ imperium чрез избора му за претор.

В рамките на интерпретацията на двуфазността на формуларния процес проф. Фарньоли представи виждането за демократичния характер на съдебното решение- то е произнесено от лице, което е представител на народа, макар и избрано от определен списък, в който са включени предимно сенатори и представители на високите социални слоеве, но все пак считани за част от народа (quivis de populo). По принцип в Рим включването в списъка е и задължение за всеки римски гражданин, т.е. демократичното начало е всеобщо и всеки би могъл да бъде съдия.

Наред с това обаче съществува и т.нар. прагматично обосноваване на двуфазността на формуларния процес, което не е свързано с идеал – в случая демократичния, а с конкретна необходимост, произтичаща от факта, че магистратът, който е ангажиран и с много други въпроси, освен с воденето на съдебния процес, е имал конкретна нужда да делегира управлението, преди всичко оценката на доказателствата и разглеждането на фактите (questio facti) на друго лице. Многобройните спорове между частни лица, включително и по незначителни имуществено въпроси, както и споровете със или между чужденци биха претоварили един римски магистрат, особено в епохата на териториалната експанзия на Рим. и ако магистратът осъществява изследването на правото, по което той е компетентен (questio iuris), то questio facti спокойно може да се делегира на друго лице. И в наши дни събирането на доказателства е може би един от най-трудоемките моменти в съдебния процес, особено ако има безброй свидетели, множество документи, и затова, поне за съвременните юристи, изглежда напълно приемлива и достоверна една обосновка, която отчита огромния труд, стоящ зад оценката на доказателствата.

С тези две интерпретации на двуфазното деление на формуларния процес проф. Фарньоли подчерта в заключение колко съществени са процесуалните въпроси както днес, така и в Древността и защитата на субективните права е един от основните проблеми, с които юристите се сблъскват. Идеалът за демокрация и справедливост се допълват с практичните съображения, за да се изгради основата на процесуалното право в Рим, което, макар и с модификации, преминава през повече от 2 хилядолетия и чиито основи се откриват и в съвременното процесуално право.