Кръжокът по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

СБИРКА

Дата:  23 ноември 2023 г. (четвъртък) от 19.00 ч. в 292 аудитория
Тема: „CIVITAS. MUNICIPIA. COLONIA“
Място: 292 аудитория

На 23.11.2023 г. в 292 аудитория на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата за учебната 2023/2024 г. сбирка на Кръжока по Римско право при Юридическия факултет на СУ на тема „Civitas, municipia, colonia“. Целта на сбирката беше да се поговори за политическия, социален и икономически контекст на създаването на градовете и колониите в Римската империя, за местното самоуправление и финанси, за изборите за муниципални магистрати. Специално внимание се отдели на градовете и колониите, възникнали на територията на римските провинции Долна Мизия и Тракия и тяхната специфика в рамките на общата правна уредба на териториалното и административно устройство в римските провинции.

Сбирката беше открита от гл. ас. д-р Стоян Иванов, който представи накратко комплексното понятие за civitas, изразяващо една сложна за разбиране римска концепция. Civitas е латинска дума, която значи на първо място град, но за древните римляни е и термин, който носи едно много по-дълбоко значение. С „civitas“ се означава и гражданският статус като правно положение на лицето; но същевременно значи и правово общество, където фокусът е поставен именно върху реда и правото, като това общество се състои от граждани, тоест те представляват неговата членска маса или персонален субстрат. Именно civitas е връзката между всички свободни граждани чрез правото (ius) и религията, но в същото време се характеризира и с една голяма отвореност към различното (alienus).  Иванов подчерта, че в този ред на мисли civitas представлява за римляните една истинска добродетел, съвкупност от ценности, правила и принципи, чието спазване се изисква от ius, но и същевременно е гарантирано от него и това различава римския гражданин от останалите, които не са cives Romani. На практика за римляните концепцията за свободата е свързана тясно с факта, че всички се чувстват като част от един колективен организъм или организация, който се нарича civitas и който е гарант посредством правото за техните права, собственост и интереси. Гл. ас. д-р Иванов обърна внимание и на понятието colonia, акцентирайки върху това, че Рим осъществява най-грандиозната и колосална колонизация в античния свят. Терминът „colonia“ произлиза от colonus т.е. земеделски производител, обработващ земята, селянин. С названието colonia римляните не означават завладяната територия, извън Италия, на която е давано името „provincia“, а мястото в тази провинция, където се установява една компактна група от римски граждани, които от своя страна основават един автономен център, който има тесни връзки и съюз с Рим. Жителите на колониите с ius latii не са Cives Romani Optimo Iure, а са такива с ограничени права, но притежават брачната дееспособност и правото да извършват сделки на територията на Рим. Колониите са основани с цел да бъде романизирано местното население в провинцията и да бъде усилен локалния римски контрол в някоя отдалечена територия. Forma Coloniae е начинът, по който се е разпределяла земята на лицата, които са се заселили в колонията и се е съставял кадастър и нещо подобно на нашия имотен регистър, в който фигурират имената на всички, на които е предоставена земя.

Думата беше дадена на специалния гост на Кръжока по Римско право – проф. д.и.н. Диляна Ботева-Боянова от Катедрата по Стара история и Тракология при Историческия факултет на СУ. Проф. Ботева е виден специалист по антична и в частност по римска история. Тя представи пред аудиторията на кръжока интересна презентация с много карти и нагледен материал във връзка с муниципиите в Италия и провинциите, както и с колониите, акцентира също така на разликата между тези две понятия, позовавайки се на релевантните автентични антични текстове. Тя уточни, че municipium, е община, включена в римската държава след разпадането на Латинския съюз от приятелски и съюзни на Рим градове в Latium. Първоначално жителите на такива общини се считат за римски граждани. След като по-голямата част на Италия е присъединена, те са включени в трибите и им се дават пълни политически права. На някои градове са предоставени избирателни права вътре в самата община и те запазват известна автономия, тъй като им е разрешено да запазят собствените си органи на местно самоуправление, както и местните си магистрати, които имат ограничени правораздавателни и финансови правомощия и функции. Муниципиите в Италия обаче остават под юрисдикцията на Рим по въпросите на външната политика и са длъжни да предоставят на Рим войници за войската и не им е разрешено да секат монети. След съюзническата война (90–89 г. пр.н.е.) всички латински и италийски общини стават муниципии на римски граждани. Системата на municipia преобладава до голяма степен в романизираните провинции или там, където се говори латински език, но рядко се среща на север или в говорещите гръцки език източни провинции. Основните източници на доходи за муниципията са даренията от богати municpies (граждани на муниципиите), вносни и износни мита и приходи от отдаването на дългосрочни поземлени аренди на земите, които са собственост на муниципията. В провинциалните муниципии местната аристокрация участва в градски съвет (decurio), който контролира локалната политика и финанси, като по този начин ограничава и правомощията на магистратите и упражнява контрол над тях. Муниципалната система позволява и насърчава романизацията на Западна Европа. Когато римско гражданство получават всички жители на империята през 212 г. сл. Хр., системата вече е остаряла и спира да се прилага.

Докторант Методи Тодоров представи на сбирката на Кръжока интересна презентация, като започна с анализа на глава 13 от книга 16 на Атически нощи на Авъл Гелий, в която се изяснява въпроса какво означава муниципий (municipium) и по какво се различава от колонията (colonia); какво значи муниципали (municipes) и какъв е смисълът и своеобразието на тази дума; и също така за това каква реч е произнесъл в Сената божественият Адриан за правата на муниципалите и за самото им название. От интерпретацията на фрагмента стана ясно, че муниципалите са римски граждани от муниципиите, които имат свои закони и свое право, участват в почетните задължения (munus) заедно с римския народ, и изглежда се наричат така заради това, че поемат такива задължения, без да са обвързани от никаква друга необходимост и от никакъв закон на римския народ, освен от този, който е одобрен от тях. След това беше анализиран фрагмент от Дигестите на Юстиниан – D. 50.16.228, представляващ откъс от Паул в единствената книга на съчинението му „За съдебните разследвания“, където се уточнява, че за „граждани на муниципия“ следва да се считат и тези, които са родени в същия муниципий, а също и D. 50.16.239 от Помпоний в единствената книга на съчинението му „Наръчник“, според когото някои казват, че „декурионите“ са наречени така поради това, че в началото при създаването на колонии, обикновено една десета част от колонистите се вписвала в списък като членове на публичния съвет. Беше разгледан също така и въпроса дали прословутият град Помпей е колония или муниципий. През 89 г. пр.Хр. самнитският Помей е завлядан от Рим, като тогава получава статут на municipium, а обитателите му стават римски граждани и са вписани в римската триба Менения. Няколко години по-късно през 80 г. пр.Хр. Сула променя статута му от муниципий в колония, като го наименува Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum, управлявана от duoviri и edili, както и съвет от 80-100 декуриони, а през 79 г. сл.Хр. е затрупан при прочутото изригване на Везувий от 24 октомври. Предмет на анализ бяха и организираните в Помпей избори за магистрати, провеждани веднъж годишно с предизборна кампания през март, гласуване през април и встъпване в длъжност на 1 юли. Предмет на обсъждане бяха и функциите на едилите, които се състоят в надзор над: обществените пазари, баните, обществения ред и спокойствие, площадите и другите обществени места, водоснабдителните съоръжения и канализацията, събиране и разходване на местните данъци. Презентацията завърши с разглеждането и коментирането на няколко останали предизборни агитационни надписа, фасадни мазилки и изображения (CIL, IV, 00346; CIL, IV, 9928; CIL, IV 07868; CIL, IV 07863 Предизборен постер в таверната на Азелина; CIL, IV, 00202).

Нели Димитрова – студентка от III курс в ЮФ също говори по презентация, озаглавена „Статусът на населението в римските колонии“. В началото тя очерта някои щрихи във връзка с колонизацията и Латинския съюз, а след това разгледа правното положение на latini coloniarii като направи сравнение с това на римските граждани optimo iure и това на чужденците в римската държава.

Срещата завърши с оживена дискусия, обсъди се също така и предстоящият Научен колоквиум в памет на гл. ас. Теодор Пиперков, бяха раздадени и календари на електронното списание IUS ROMANUM, финансирано по проекта по Римско право.

На 14 декември 2023 г. в Новата конферентна зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 9.00 до 17.00 ч. се проведе Научния колоквиум, посветен на гл. ас. Теодор Пиперков, организиран от Катедрата по теория и история на държавата и правото на ЮФ на СУ с организационен комитет Организационен комитет: проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д.н. Малина Новкиришка-Стоянова, проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, гл. ас. д-р Стоян Иванов, гл. ас. д-р Тихомир Рачев. През 2023 г. се навършват едновременно шестдесет и пет години от рождението на Теодор Пиперков и десет години от неговата смърт. Събитието беше открито от декана на Юридическия факултет проф. д-р Даниел Вълчев, който отправи приветствие към присъстващите и пожела успех на участниците в конференцията. Проф. д.н. Малина Новкиришка произнесе слово за своя колега и приятел Теодор Пиперков. Четиридесет и три на брой заявки за участие в Научния колоквиум на колеги от Катедрата по гражданскоправни науки, Катедрата по международно право и международни отношения, Катедрата по Конституционно право, Катедрата по теория и история на държавата и правото на Юридическия факултет на СУ, а също и от Философския  факултет и Факултета по класически и нови филологии, както и от Българската академия на науките  бяха включени в програмата на конференцията. Бяха представени интересни доклади в областта на романистиката, цивилистиката, историята и теорията на правото, гражданския процес, правото на Европейския съюз и конституционното право. Предадените в срок научни доклади ще бъдат публикувани в брой I на електронното списание IUS ROMANUM за 2024 г. със заглавие „Magister ait“.