IUS ROMANUM Кръжокът по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
ви кани на сбирка.

Дата:  31.03.2022 г. от 18.00 ч.
Тема: „Ius et lex“ или „Право и закон“

Място: 272 аудитория на Ректората на Софийския университет

На 31.03.2022 г. от 18.00 ч. в 272 аудитория на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата за втория семестър на учебната 2021-2022 г. година сбирка на Кръжока по римско право на тема „Ius et lex“ или „Право и закон“. Сбирката беше открита от хон. ас. д-р Стоян Иванов, който започна с анализ и екзегеза на няколко автентични латински текста във връзка с встъплението в темата и изясняването на основните понятия и термини. От една страна се акцентира на факта, че законът е еднакъв за всички и той не отчита нито индивидуалните особености на нарушителя, нито вариантите на неговото поведение, нито чувствата на състрадание и милост, които биха могли да се породят към това лице. Само в този си вид законът може да служи на справедливостта (iustitia), която е основната категория в римското правосъзнание и от която неслучайно римският юрист Улпиан търси етимологическата връзка с ius. Иванов продължи с анализа на прочутия фрагмент D. 1.1.1.pr., който проф. д.н. Малина Новкиришка предлага в своята статия „Lex et ius. Римскоправната традиция и съвременното законодателство“, според която в случая в този фрагмент, чрез коментара си римският юрист Улпиан няма за цел да направи един етимологически анализ. По-скоро той акцентира на логическата връзка между понятията, на плътната взаимна обвързаност между правото и справедливостта, която следва да се взема предвид не само при изучаването, но и при интерпретирането и прилагането на правото. Тук следва да се добави и още един възможен прочит. В класическите източници iustitia е възприемана като абстрактната категория за справедливост и правосъдие в смисъл на „отдаване всекиму своето”. Повечето автори приемат, че в случая се има предвид именно този смисъл на термина. Но Iustitia е и богинята на правосъдието, която не е напълно идентична с гръцката Темида и в тази връзка може да се предполага известно позоваване на традицията на предците, които считат правото за свързано с тази богиня. Това обаче не би било характерно за Улпиан, който е твърде рационалистичен в своите съчинения и аргументации, освен ако не е търсел някакъв различен ефект. Беше изяснено и понятието lex, което макар и неясно, с много противоречиви интерпретации, вкл. и у самите римски юристи, то римските закони, особено тези, създадени по времето на Републиката, са детайлно изучени в контекста на политическата история. Понятието за „lex“ обаче има сериозни корени в римското правосъзнание още от архаичната епоха. Според проф. Новкиришка етимологическият анализ на лексемата „lex“ отвежда към архаичната епоха, в която терминът се употребява във връзка с определени ритуали и соленелно-религиозни действия и формули, с които се създава подчинението на колективната воля, одобрено от боговете. Това е свързано обаче на първо място с т. нар комициални закони, при които произнасянето на текста на закона (legis dictio от глагола legere в смисъл на чета, произнасям на висок глас) е обвързано с ритуалното му утвърждаване от боговете чрез птицегадание и потвърдено от Сената по силата на неговата auctoritas. Д-р Иванов горещо препоръча и другата подробна студия на проф. Новкиришка, която във висока степен на детайлност разглежда въпросната материя, поставяйки особен акцент на екзегезата на източниците, последвани от ценни обобщения, както и на проучването на становищата в романистиката по тези въпроси, а именно De Iure. – В: Право и права. Сборник в памет на проф. д-р Росен Ташев, който сборник е наличен в библиотеката на Юридическия факултет.

След това д-р Иванов даде думата на Велина Стоянова, студентка от II курс и деен участник в проекта и екипа на IUS ROMANUM с тема, посветена на Lex Gabinia като пример за закон, приет в особен политически и социален контекст с акцент върху извънредните правомощия. Според Велина в този случай се касае за един много интересен акт Lex Gabinia, който според нея се отклонява от правото и превръща не-правното в закон. Стоянова направи паралел със съвременността, подчертавайки, че на практика всички модерни правни системи предвиждат възможността под една или друга форма да спрат действието на някои закони в хипотезата на извънредни ситуации. В Европа най-често това е под формата на ограничение на голяма част от конституционно закрепени права и свободи за непредвидено време и обявяването на военно или бедствено положение. Развитието на пандемията постави в безизходица много правителства. След това тя продължи с изясняването на понятието „iustitium“ по римското право, а именно спиране на определени публични и частни дела по разпореждане на висши магистрати, тогава когато обстоятелствата го налагат. Обявява се от консул или от диктатор, когато цялата държава е застрашена от война или друго бедствие. По правило iustitium се подлага на гласуване в Сената и трябва да се прилага за ограничен брой непредвидени ситуации – непредвидена военна атакa, общодържавен траур, национална катастрофа, или смърт на много важен държавник (напр. смъртта на Сула). Краят на iustitium се обявява с едикт на магистрата по чиято инициатива е започнал, когато опасността е преминала. Велина очерта последиците от това извънредно положение, а именно спирането на почти цялата публична дейност, включително граждански и наказателни дела, затваряне на Aerarium, а също и ограничаването на някои частни дейности.

Велина продължи с проблема за извънредните правомощия в Рим, като уточни, че от тази гледна точка Римската република разполага с развита система на взаимен баланс. Един консул може да се противопостави на своя колега, а двамата могат да предизвикат дискусия и дори понякога промяна на решението на Сената. Плебейският трибун има вето срещу всеки магистрат. Това разделение на правомощията е нарочно съобразено по този начин, за да предотврати появата на тиранично управление и овладяването на държавния апарат. След това Велина обясни какво представлява senatus consultum ultimum, уточнявайки на първо място, че това е модерен термин. „Ultimum“ в случая според Велина не може да се преведе като последен, а по-скоро като „крайна нужда“ или „последна мярка“. Този сенатусконсулт се тълкува като упълномощаване на магистратите да прилагат физическа репресия срещу обществени врагове, без да бъдат обвързани със строга законност. Неизбежно обаче става въпрос и за средство за решаване на политически противоречия, тъй като възникват въпроси дали обстоятелствата наистина предполагат това и как да се определят точно принудата, съответно незаконосъобразността тоест какъв да бъде обективният критерий.

Велина очерта предпоставките за специалния закон като спомена, че през 67 г. пр.Хр. Рим е изправен пред огромна социална и икономическа криза. От няколко десетилетия римската държава се опитва да се отърве от пиратите. В резултат на непрекъснато покачващите се цени на житото и на недоволството на хората, трибунът Авъл Габиний, човек лишен от какъвто и да е морал, но за сметка на това невероятен оратор, предлага пред тълпите да се приеме нов закон, по силата на който да се назначи император, с 15 помощници, 200 кораба за цялото Средиземноморие, 130 хиляди бойци, свободен достъп до хазната, за продължение от 3 г. Тези правомощия сами по себе си са абсолютно нечувани в римската история. Гней Помпей внимателно преценява действията си и първоначално Габиний не го споменава като кандидат за диктатор. Едва след като народът започва да възприема идеята за диктатор – римски магистрат с извънредни пълномощия, Габиний предлага името на Гней Помпей като най-благороден, а и най-благонадежден да се справи със ситуацията. При първата покана Помпей много благородно отказва да приеме задачата с аргумента, че не е достатъчно достоен за това велико дело, но впоследствие приема и законът, който е прецедент за римското републиканско устройство. Според Велина дори в съвременните демокрации достатъчно голяма заплаха може да накара хората да се отвърнат от правото и да потърсят силни водачи. И каквито и закони да съществуват, допълни студентката, за съжаление винаги ще се намери начин да бъдат заобиколени, каквото всъщност се случва и с Lex Gabinia. Представянето на Велина беше особено впечатляващо и интригуващо, проличаха си задълбоченият й интерес към материята и лекотата, с която работи с понятията на юридическата терминология, римското частно и публично право. Особено достоен беше опитът й за релация и паралел между римското и съвременното право в национален и международен аспект.

Нели Димитрова, студентка от I курс също говори пред аудиторията на кръжока на тема „Императорските конституции и понятието за закон, или какъв е пътят от lex към leges“. Нели изясни, че императорските конституции постепенно се превръщат в един от най-важните източници на римското право, като към края на ІІІ в. те вече са основен такъв. И макар и в двете официални кодификации- Теодосиевия и Юстиниановия кодекс, а също и в Дигестите, да се споменават и другите източници- републиканските закони, постановленията на сената (сенатусконсултите), едиктите на магистратите, становищата на юриспруденцията, обичая, религията и морала като социални регулатори, то основните въпроси на правото се уреждат с актове на императорите. С тях съществено се допълват, коригират или отменят предписания на закони, сенатусконсулти, едикти, които не съответстват на новата икономическа, социална и политическа действителност. Така по редица обществени отношения конституциите постепенно се превръщат в единствен източник на позитивното право, създаван от върховния орган с нормотворческа власт- императора. Нели уточни, че самите римски юристи не са им дали пълна легална дефиниция, а ги определят чрез техните разновидности и правната им сила, приравнена на закон. Нели продължи своето изложение с акцент на историята на римското право.

Сбирката завърши с разяснения относно предстоящия конкурс за есе и реч, озаглавен „DURA LEX SED LEX. DISPUTATIO QUARTA“, като бяха дадени насоки за това как трябва да се пише есе и как трябва да бъде избрана темата. Също така се определи и темата на следващата сбирка на кръжока, която трябва да се проведе в края на май, а именно: „RHETORES. ORATIONES. DISPUTATIONES“.