Задълбочената подготовка на студентите изпъкна още в началните кръгове, в които участниците решаваха с особено голям интерес, съсредоточеност и внимание предложените казуси. Оформи се сериозно съперничество и дори конкуренция, като всеки от първокурсниците се опитваше да даде и покаже най-доброто от себе си. Броят на решените казуси в първата фаза на състезанието достигна общо шест. До последния кръг оцеляха едва девет участници, постигнали оптимални резултати  във фазата на директните елиминации. Те бяха разделени посредством жребий на два отбора, изтеглен от пурвокурсничката, решила шестия казус без нито една грешка, а именно Стояна Петрова от шеста група. В последния етап от състезанието отборите екипно решаваха финалния казус, който на практика беше и този с най-голяма трудност. Посредством него беше определен победителят в надпреварата. От напрегнатите разговори и обсъждания между отборите, стана  безспорно ясна  високата интелигентност на студентите, достигнали финалната фаза. Проличаха техните стабилни правни знания, доброто боравене с римскоправната терминология и способността им за бързо приспособяване и съвместна работа в екип при стресова ситуация. Всички тези умения и знания заслужават адмирациите ни, защото трябва да имаме предвид, че участниците в това събитие са много млади хора, едва в началото на своето висше образование, тепърва  навлизащи в академичното поприще. Естествено не остана скрита  и полезността на този начин на работа, при който знанията и способностите на всеки от участниците  и събеседването с останалите колеги са изключително ефективни и в крайна сметка довеждат до формирането на общо решение на поставените в  казуса въпроси.

Състезателите решаваха казуси, чиято трудност нарастваше с всеки пореден кръг, като последните няколко казусa бяха особено трудни. Накрая двата отбора премериха сили върху казус, изискващ задълбочени познания по римско облигационно право, имащ изключително голямо сходство  в съвременния си еквивалент, поради континюитета на римските облигационноправни институти в съвременното частно право.

В първия кръг на състезанието, участниците бяха изправени пред вещнoправен казус, при който правният спор се беше концентрирал върху придобиването правото на собственост на движима безстопанствена ничия вещ (res nullius), какъвто е дивият заек. Това оригинерно придобиване на право на собственост е възможно в римското право, посредством установяването на фактическа власт и намерение за владението на тази вещ, които водят до способът завладяване (occupatio). Беше ключово за решаването на казуса знанието за необходимостта от кумулативното наличие на corpus и animus върху вещта, тоест на установяване на владение, за да послужи то като основание за придобиване на правото на собственост.

Вторият казус се отнасяше до личния статус на една робиня, освободена чрез завещание. За решаването на казуса на участниците им бяха нужни солидни познания в областта на римското лично право с оглед на богатата нюансираност на лицата в Рим и определянето на техните статуси. Казусът изискваше особена акуратност с оглед на обусловеността на освобождаването от едно отлагателно условие и определянето на момента на настъпването на правните последици от сделката,  а именно сбъдването на условието. Трябваше да бъдат направени също така и разграничения, свързани с начините на освобождаване на роби по цивилното и по преторското право, a съответно и на произтичащите от различните способи при тези видове манумисии правни последици за новоосвободените лица.

Третият кръг постави за разглеждане пред участниците казус с облигационноправни проблеми, във връзка с продажбата на недвижим имот. Студентите  трябваше да отговорят на въпроси, свързани с предмета на договора, гаранционната отговорност при консенсуалния договор за покупко-продажба. Бяха поставени също така питания при какви обстоятелства и в какъв срок може да се иска развалянето на договора или намаляването на цената на продадената вещ.

В четвъртия кръг ентусиазираните първокурсници се изправиха пред вещноправен казус, свързан с недобросъвестно владение, защита на невладеещия цивилен собственик чрез ревандикационен иск, противопоставяне на придобивна давност на военна служба и други проблеми. Състезателите трябваше да обърнат сериозно внимание  не само на правната характеристика на дадената в казуса фактическа ситуация, но и да съобразят невъзможността да се противопостави на придобивна давност  военна или държавна служба в римското право, което води съответно и  до липса на придобиване на правото на собственост на първично правно основание. Подобна ситуация би могла да бъде характеризирана просто като фактическа власт върху вещта от недобросъвестния владелец, длъжен да върне всички плодове, които вещта е можела да даде през периода на неговото владение. Изключително важно за развръзката в казуса беше съобразяването на това, кога и от кого може да бъде получена посесорна защита според римскоправната уредба на института на владението, с което участниците се справиха безупречно.

В петия кръг беше предложен за решаване облигационноправен казус, свързан с виновното неизпълнение на длъжник по договор за влог. Необходимо беше студентите да са наясно с фактическия състав на реалните контракти и с правата и задълженията, възникващи по договора за depositum. Участниците трябваше да познават виновното неизпълнение по облигационен договор, а също така и да открият виновното поведение на длъжника в една сложна фактическа обстановка. Възникна необходимостта да квалифицират формата на вината в конкретната ситуация,  с оглед на повишената отговорност на длъжника при въпросното договорно отношение, в която се коренеше развръзката на казуса. Казусът продължи с новиране на едно съществуващо облигационно задължение, а също така и в него се постави въпросът за изпълнението на нещо различно от дължимото на кредитора (datio in solutum), което предполагаше задълбочено познаване на способите за погасяване на облигационното отношение, независимо от изпълнението, а също така и на пълното и точно изпълнение с погасителен ефект.

В шестия кръг беше разгледан облигационноправен казус, свързан с договор за покупко-продажба на манципни вещи, a именно роби. Фактическата ситуация беше допълнително усложнена от липсата на предаването на вещите от продавача на купувача. Тук трябваше да бъде решен въпросът за риска при договора за покупко-продажба, а също така и за дължимата грижа на продавача при един договор на добросъвестността, какъвто е консенсуалната продажба. Студентите трябваше да демонстрират завидно познаване на правилата, свързани с прехвърлянето на собствеността на възмездно правно основание и облигационно-транслативния ефект на римскоправните договори. Облигационноправните и вещноправните питания бяха концентрирани върху придобиването на собствеността от страна на купувача, носенето на риска, а също така и кога едно събитие може да се квалифицира като vis maior, която  да освободи от отговорност страна по договора.

На финала участниците трябваше да разгледат спор, породен във връзка с отговорността на купувач по договор за покупко-продажба, чийто предмет са триста амфори вино. Казусът беше изключително усложнен с оглед на това, че купувачът си е послужил с измама с оглед на липсата на уведомяване на  продавачa за невъзможността на купувача да вземе стоката според уговорката, което нанася вреди на изправната страна по договора. Трябваше да бъдат отговорени въпроси, свързани с възражение за измама, възможността да се претендират лихви в римското право, без да са изрично уговорени с допълнително съглашение (stipulatio), a също така правната същност и значението на института на случайното събитие (casus fortuitus). Казусът, поради сериозната си сложност, предизвика много широк интерес у публиката, която с нетърпение очакваше обяснението му от асистентите.

Във финалния кръг участие взеха Отбор „А“, съставен от:

1. Стояна Петрова – 6  гр., капитан на отбора.

2. Станимира Панталеева -12 гр.

3. Ивет Митилска – 10 гр.

4. Айлин Али – 5 гр.

5. Фейзуллах Юсеин – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“,

 

както и Отбор „Б“, съответно съставен от:

1. Мирослав Йонов – 4 гр., капитан на отбора.

2. Едуард Драганов – 2 гр.

3. Йоана Вълова- 5 гр.

4. Ивета Кирилова – 10  гр.

 

След разпалени обсъждания и само с една точка аванс, Отбор „A“ спечели състезанието.

Отговорите на всички казуси бяха разяснени с подробна аргументация от комисията, която ги проверяваше и оценяваше, като след това бяха раздадени  книги за награди на победителите.

След финалния кръг всички гости и участници се събраха за отпразнуване на събитието в неформална обстановка.