На 04.11.2025 г. от 17.30 ч. в Зала 2 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе първата за учебната 2025/2026 година сбирка на Кръжока по Римско право към Юридическия факултет на Софийския университет на тема „Moesia Inferior. Thracia“. Събитието беше открито от гл. ас. д-р Стоян Иванов, който обясни, че въпросът за включването на земите на днешна България в границите на римската държава и превръщането им в римски провинции, както и въвеждането на римското право на Балканите, е важен и интересен момент от историята на човечеството, на който си заслужава да бъде обърнато особено внимание. Той уточни, че основните римски провинции на Балканите са Мизия, която обхваща териториите на днешна Северна България, Сърбия и Румъния по долния Дунав, като тя е разделена на Горна Мизия (днешна Сърбия и северозападните части на България) и Долна Мизия (по южния бряг на Дунав). Тракия, която е снована през 46 г. сл. Хр. на територията на днешна Южна България, части от Северна Гърция и европейска Турция. Провинция Македония от своя страна обхваща части от днешните Гърция и Северна Македония, като тя е една от най-старите римски провинции на Балканите. Провинция Далмация заема по-голямата част от днешна Хърватия, както и други части от Балканите, а Ахая е в южната част на днешна Гърция.

След това думата беше дадена на специалния гост на сбирката на Кръжока по Римско право – доц. д-р Веселина Вачкова, която е приятел на кръжока и чест гост на неговите събития. Тя говори предимно по някои проблеми от Късната античност, започвайки с образуването на провинция Тракия и отдели специално внимание от своето изложение на публичноправните последици от Constitutio Antoniniana. В изказването си припомни за произхода на някои от най-великите римски императори като Максимин, Галерий и Константин I Велики – тракийци, управлявали обаче прогресивно и  „по римски“, а също и за един от най-брилянтните представители на римската юриспруденция – Улпиан. Стана ясно, че именно в провинция Тракия за пръв път е възникнал космополитизмът –  съжителството на много народи с различна култура, традиции и език. Едиктът на Каракала приравнява жителите на провинции като Тракия и Мизия на римски граждани, което предизвиква силно недоволство и налага преосмислянето на концепцията за гражданството, а оттам –  функцията на публичното право и прехода от произвол на магистратите (илюстриран с историята на мъчениците от Марцианопол) към защита на гражданите и техния общ интерес. Самата императорска конституция представлява едикт на император Каракала от 212 г. сл. Хр., който дава римско гражданство на всички свободни жители на Римската империя. Известен още като Антониновата конституция, той установява единен, унифициран граждански статус в цялата империя, макар че робите и някои други групи са изключени от предметния й обхват. Този едикт има за цел да обедини разнородното население и е също така важна мярка за генериране на приходи, тъй като новите граждани подлежат на римско данъчно облагане. Освен това чрез него се разширява гражданството до почти всички свободни хора в империята, което е монументална стъпка за обединение и социална интеграция. Макар и да се предоставя гражданство на повечето хора, едиктът съвсем естествено не включва робите и няколко други групи, като например тези, които наскоро са се заселили в империята за военна служба. Доц. Вачкова подчерта, че основният мотив за едикта на Каракала е увеличаването на данъчните приходи, тъй като новите граждани ще бъдат задължени да плащат римски данъци. Някои учени предполагат и други мотиви, като консолидиране на властта или желание за обединение на империята. Едиктът зачита съществуващите местни правни традиции и права, които не са премахнати, а по-скоро допълнени от римското право. Историческото му значение се изразява в това, че за първи път в историята е установено единно гражданство за толкова много хора от различни континенти, а текстът му е запазен изцяло и е достигнал до наши дни.

Първа от студентите, които презентираха на събитието, беше Кристина Стоичкова от I курс, която говори по въпроса за процеса на установяване на римската власт и правния ред в провинциите Moesia Inferior и Thracia, върху чиято територия се намира и днешна България. Римската експанзия не се изчерпва с военна доминация, а прераства в изграждане на стабилна административно-правна система, основана на върховенството на закона. След окончателното подчиняване на тракийските и мизийските земи през I век сл. Хр., Рим създава императорски модел на управление, при който военната и гражданската власт действат в единен правен ред. Провинциите са организирани чрез coloniae, municipia и civitates, които концентрират местното самоуправление и съдебните функции. В градовете с ius Italicum действа италийското право. Това осигурява баланс между имперския контрол и местната автономия. В Moesia Inferior доминират колониите на ветерани с военно-административен характер, докато Thracia постепенно интегрира своите елинистически институции към римския модел. Тя подчерта също така, че Римското право в провинциите регулира ежедневието – собствеността, брака, наследството, гражданския статут. Тя цитира проф. Румен Иванов, според когото :„de iure положението е едно, de facto – съвсем друго“ – т.е. има разлика между формалното право и реалната практика. Показателен пример е делото срещу Гай Корнелий Верес, обвинен от Цицерон в злоупотреба с публични средства, изнудване и цялостно ограбване на провинцията. Този процес извежда наяве противоречието между властта и закона, но и доказва способността на римската правна система да защитава принципа на справедливост чрез публичен морален контрол. В частноправен аспект, институти като конкубината или неформалното съжителство между римски гражданин и чужденка, показват как частното право служи за интеграция. В обобщен правно-исторически план, установяването на римската власт в двете провинции е пример за успешно взаимодействие между военна дисциплина, административен ред и върховенството на закона. Това позволява да бъде направен изводът, че трайната мощ на Римската империя се основава не само на завоевателните успехи, но и на принципите на правото, осигуряващи преди всичко устойчивост.

Марина Попова от I курс изнесе доклад за Марцианопол, който днес е малкото градче Девня в Североизточна България, който някога е бил възлова център в Римската империя и за него са се носели легенди. Марцианопол е търговско средище, а също и един от градовете, където са се секли монети. Градът с богата култура е имал и история, наситена със събития – варварски нашествия, а по-късно е известен и гоненията срещу християни.

Велин Златков (II курс) запозна аудиторията с една от най-интересните конституции на император Диоклециан – „Едикта за цените“, който цели предодоляването дълбоката финансова криза в империята. Днес един от сериозните проблеми в икономиката е инфлацията, а в Рим това е девалвацията или обезценяването на монетите (парите). Едиктът е пример за това как свръхрегулацията – налагането на максимални цени на почти всеки вид стока и твърде строгите правила за търговци и купувачи, само задълбочава кризата. Edictum de pretiis rerum venalium е едикт, издаден през 301 г. от н.е. по времето на съвместното управление на императорите Диоклециан и Максимиан. Едиктът е опит на законодателя да се справи с влошаващото се икономическо положение в римската държава, която в продължение на век претърпява множество кризи, чрез въвеждането на горен праг на цените на множество стоки и услуги, като за неговото спазване се въвежда една наказателна политика, характеризираща се с изключителна жестокост. Тази императорска конституция е въплъщение на погрешното разбираните и беглото познаване на фундаментални принципи на икономиката, в частност този на свободния пазар, следователно нейното прилагане е краткотрайно и преходно, а ефективността й се оказва минимална. Фрагменти от едикта на траен материален носител са намерени като артефакти и в провинция Долна Мизия – в Одесос (днешна Варна), което показва съществуването на достатъчнo икономически предпоставки, поради което местните магистрати са поели инициатива, за да подобрят усложнената ситуация, в която се намира градът в този период.

Нели Димитрова (студентка от V курс) представи историята на столицата на България, която почти е  станала столица на Римската империя през IV век по времето на император Константин, и запозна аудиторията на кръжока с любопитни факти относно името на града. Основана от племето серди и наречена на тях, Сердика често е била свързвана с църквата на Света София. Понеже повечето пътници започнали да казват, че отиват при Света София, градът започнал да се нарича София. Останките от римския път в подлеза в центъра, едиктът на Галерий пред древната църква „Св. София“ и дори столичният хотел, под който е имало амфитеатър, напомнят за античното минало на града, в който живеем.

Ивет Качурова (II курс) представи доклад на тема: „Как Мизия и Тракия стават част от Римската империя“. Между двете провинции, част от днешна България, често се поставя знак за равенство, но те имат много различен път на развитие и правен статут. Мизия, гранична територия, в началото под военно управление, е строго охранявана и жителите по границата са заселени във вътрешните територии и принуждавани да обезпечават селскостопанските нужди на римската армия. В Тракия почти няма военно присъствие, но затова пък провинцията е разпокъсана на малки части. Император Хадриан премахва тези различия и чрез урбанизацията и изграждането на общи пътища положението на двете провинции се уеднаквява.

С искрена радост поради интереса към темата проф. Малина Новкиришка закри сбирката като изказа благодарности на всички участници, в което отправи предложение до студентите да бъде продължена дискусията за българските земи като част от Римската империя.