IUS ROMANUM Кръжокът по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
ви кани на сбирка.

Дата:  28.04.2022 г. от 17.00 ч. на тема:
Тема: „RHETORES. ORATIONES. DISPUTATIONES“

На 28.04.2022 г. от 17.00 ч. се проведе втората за втория семестър сбирка на Кръжока по Римско право към Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата на сбирката беше „RHETORES. ORATIONES. DISPUTATIONES“ и беше открита от гл. ас. д-р Тихомир Рачев, който разясни пред аудиторията всичко свързано с предстоящия конкурс, организиран от Кръжока по Римско право на тема „DURA LEX SED LEX. DISPUTATIO QUARTA“, а също така и представи резултатите от миналогодишния конкурс (2021 г.) за есе и реч на тема „CONSENSUS. DISPUTATIO TERTIA“. Като цяло д-р Рачев даде ценни насоки за всички, проявяващи желание да участват в състезанието за произнасяне на реч по правно аргументиран въпрос.

След това думата беше дадена на първия от гост-лекторите за тази сбирка, а именно доц. д-р Герасим Петрински – ръководител на катедра „Реторика“ във Философския факултет на Софийския университет. Той говори пред аудиторията за това какво представлява ораторското изкуство, как трябва да се произнася една аргументирана реч, каква е ролята на невербалната комуникация и на езика на тялото, даде редица примери от Античността и представянето му беше изключително полезно за всички, които щяха да се явят на конкурса за произнасяне на реч, а за останалите една изключително любопитна лекция, представена с плам и вдъхновение от признат експерт по материята.

След това думата беше дадена на другия гост на сбирката, а именно доц. д-р Елия Маринова, преподавател по Римска литература от Факултета по класически и нови филологии. Тя представи пред публиката на кръжока няколко автентични текста на латински от Controvesiae на Сенека и от средновековния сборник Gesta Romanorum, които беше превела специално за целта за пръв път на български език, които представляваха защитни или обвинителни речи по наказателноправни казуси. Доц. Маринова обърна специално внимание първо на разцвета на реторските школи в Античността като подчерта, че декламацията е най-важната учебна стандартизирана практика и универсално литературно явление на императорската епоха. Тя служи като средство за класация на най-добрите професионални оратори, като литературно развлечение и „шоу“, но и задава модели за „добро“ и „лошо“ поведение, формира разбирането за „справедливо“ и „несправедливо“, възпитава вкусове – кое е приемливо, кое – отблъскващо; затвърждава определени роли, с които слушателите се отъждествяват. Маринова обясни, че декламациите имат два подвида: квази-убеждаващите suasoriae и квази-съдебните controversiae. Специално внимание беше отделено на Сенека Реторът. Всяка отделна controversia се разглежда от него от три гледни точки. Сенека привежда по памет откъси от пледоариите на ораторите, украсени с почти епиграматични поанти, които са наречени sententiae. Реторът обсъжда делението на съответния случай според водещите въпроси. Коментира тактиката, с помощта на която ораторите са представили своята страна като внушаваща доверие, а тази на противника – като неубедителна и спорна – colores. Според доц. Елия Маринова дали декламациите са се различавали толкова драстично от реално протичащите съдебни дела не е лесно да се каже, тъй като нямаме запазени речи от императорската епоха. Ако четем това, което Плиний Млади, адвокат с огромен опит, разказва за гримасниченето и театралните похвати на някои свои противници, то култивираното в реторските школи влечение към шокиращото е рефлектирало и в истинската съдебна зала, макар и в много по-слаба степен. Интересът към абсурдни ситуации, каквито реално няма как да се озоват в съда, е много близък до това, което наблюдаваме в литературата. Аудиторията изслуша с голям интерес интересното представяне на доц. Маринова, която често пъти гостува на кръжока.

Накрая сбирката завърши с едно студентско изказване пред аудиторията на кръжока. Думата беше дадена на колегата Йоан Стоянов от I курс. Той представи презентация на тема „Речите, които промениха Рим“. Колегата започна с представяне на една от речите на Гай Марий преди да бъде избран за римски консул през 107 г. пр.Хр. като първо представи данни от неговата биография, като обърна особено внимание на това, че е прочут римски военачалник и държавник, който провежда мащабна военна реформа, с която е създадена професионалната римска армия и са въведени т.нар. легиони от платени войници и е премахнато римското гражданско опълчение като вариант за римската редовна армия. След това Йоан Стоянов продължи с представянето на известния римски оратор и политик Марк Тулий Цицерон. Спря се подробно на първата му реч „Срещу Катилина“, обръщайки специално внимание на правните аспекти на речта, както и на политическия контекст, в който е произнесена и целите, които трябва да постигне. Последната реч, която разгледа Йоан беше тази на Георги от Лида във връзка с изповядваната от него християнска вяра произнесена около 305 г. сл.Хр. Бяха представени интересни факти от живота и делото на Georgius Lyddaeus, който е висш римски военен по време на управлението на император Диоклециан, канонизиран впоследствие за християнски светец след мъченическата му смърт. Накрая Йоан сподели източниците, които е ползвал при съставянето на презентацията и д-р Рачев даде ход на голяма дискусия, в която участваха повечето от присъстващите.