Публична лекция проф. Ванеса Понте Аребола

На 13 май 2021 г. на студентите от І-ви курс в рамките на курса по Римско публично право гостува он лайн проф. Ванеса Понте Аребола. Тя e завършила Университета в Кордоба, в който преподава Римско право и в момента. Дисертацията й на тема „Правен режим на публичните пътища в Римското право“ е издадена като самостоятелна монография и е едно от най-пълните съвременни съчинения по тази материя. Има и множество отделни публикации относно финансирането и правния режим на строителството на пътища в Римската империя, както и множество учебни помагала съвместно с проф. д-р Салвадор Руис Пино.
В последно време изследванията на проф. Ванеса Понте Аребола са насочени към преподаването на римското право в дигитална среда и римското военно право.
Тя е един от най- активните сътрудници на проекта IUS ROMANUM, член на научната колегия на списанието и ежегоден лектор по Римско право по програмата Еразмус до 2020 г.

След встъплението на български език, който проф. Понте Аребола говори много свободно, тя представи лекцията си „ IVS MILITARIS ROMANVM“ ( Римско военно право) на испански език с превод на български език.

На първо място проф. Понте Рим постави въпроса за ролята на римската армия и нейните легиони в периода на съществуване на римската държава, както и за „военната кариера“ като една от институциите и в същото време като най-дълбоко вкоренените традиции на римската държава (civitas). Още по времето на Републиката всеки гражданин, който иска да има политическа и служебна кариера (т.нар. cursus honorum), преди да представи своята кандидатура на изборите за магистрати, е длъжен да остане поне десет години в списъците за военните набори, като се започва от седемнадесетгодишна възраст. И в по-късните епохи в историята на Рим също винаги е присъствала нормата, че за да заеме позиция в императорската администрация (типичните републикански магистратури вече са изчезнали), човек е бил длъжен да премине през военна служба в легионите . На този фон може да се твърди, че повечето императори са били войници, а велики личности като Катон Цензор, Юлий Цезар, Август или Цицерон (наред с много други) са имали военна кариера.

Според лекторката римският военен апарат е бил подложен на различни промени и еволюция, за да се адаптира към всяка от епохите и характеристиките, на които е разделена многовековната история на забележителната римска цивилизация. По времето на Цезар римската военна система започва да показва признаци на превръщането си в най-сложната и смъртоносна бойна сила, която светът някога е познавал.

Последователно бяха разгледани нововъведенията относно организирането и финансирането на римската армия в Късната Република и в началото на Принципата. От особено значение е създаването на норми както относно публичноправната организация на военната служба, така и относно особения статус на войниците. Проф. Понте отбеляза, че всичко е било впечатляващо добре организирано, с характерната римска прецизност, от първата стъпка, извършена при назначаването на новобранците, до оттеглянето им от служба, пенсиониране, издръжка при инвалидност или организиране на достойно погребение, каквото римският легионер е заслужил, след като е бил в служба на Рим, като гарантира неговата отбрана, участва в нови завоевания и анексии на територии и дори допринася за изграждането на извънредни строежи от военен или чисто обществен характер, които се използват и в мирно време.

Втората част от лекцията беше посветена на проблема за съществуването на римско военно право като самостоятелен дял от римския административен опит. Тя обособи две позиции на третиране на този сложен въпрос- от една страна като организация на армията, стратегия и тактика, развити в историческите съчинения и военните трактати, но също и в правните източници. От друга- правните норми относно военната дисциплина, правораздаване, наказания, както и имуществения статус на войниците.

В заключение проф. Понте подчерта, че ако под „военно право“ се разбира съвкупността от законови разпоредби, които регулират организацията, функциите, задълженията, поведението, дисциплинарния режим и поддържането на въоръжените сили за изпълнение на техните цели, определено трябва да се твърди, че в древен Рим е имало „военно право“.

При изследването на „военното право“ на римляните тя отбеляза, че в най-древните времена римските публичноправни норми, свързани с военната служба (militia), са били обикновено изолирани и разпръснати, което затруднява изследването т.н. наречен „римско военно право”. Въпреки използването на едно опростена, обща и често неточна терминология, обобщавана в понятието за militia, все пак се създават и отделни правила и специфични термини за военната служба, военната каса, организацията на военните лагери, специфичните права и задължения на войниците и техните командири, дисциплинарни правила и др., и те са били обект на обширно законодателство. За съжаление не са запазени много източници по тези теми, но има отделни елементи от системата за администриране на военната служба, които могат да бъдат известни благодарение на съчиненията, които обикновено са озаглавени De re militaris, както и на трактатите за военна стратегия и тактика. В периода след реформите на император Константин, през ІV век, самият термин „militia “ разширява своето значение, като се отъждествява с понятията за обществена служба и едновременно с това държавните служители са организирани във военен стил. В определени рангове и степени те получават заплати от държавната хазна и имат привилегии и задължения, определени от публичното право. В този период започва разграничението между militia armata, militia legionerois, militia palatina или militia cohortalis от службата в публичната администрация, наречена militia civilis.

В заключение проф. Понте обобщи, че предстои създаването на по- цялостни изследвания относно римското военно право в неговия чисто правен аспект и това би било ценен принос за реконструкцията на римското публично право.
Тя изрази надежда, че през следващата година ще има възможност отново лично да представи лекции на студентите от ЮФ на СУ, на които да присъстват и сегашните студенти- тогава вече второкурсници.

Лекцията продължи с презентация на проф. Новкиришка по темата на военното право, като бяха разгледани някои допълнителни аспекти, както и съотношението на военното право с римското публично международно право.