Публична лекция на проф. д-р Габриел Герес Крамер

Темата на лекцията беше „ ВОДОСНАБДЯВАНЕТО В РИМСКА ИСПАНИЯ- ИНФРАСТРУКТУРА И ПРАВЕН РЕЖИМ “. На първо място проф. Крамер подчерта, че употребата на вода за земеделски нужди на Иберийския полуостров през римската епоха е била от голямо значение, поради което , за да бъдат в услуга на потребителите, римляните „укротяват“ водните ресурси благодарение на различни хидравлични инфраструктури, към които прилагат своята техническа изобретателност. Литературни източници свидетелстват за използването на кладенци, цистерни, напоителни канали, езера и пр., както се потвърждава от археологическите останки от тези структури, открити в цяла Испания. В Тарагона например много римски вили са имали резервоари за вода и тръби за тази цел, но в Испания има и много останки от акведукти, които осигуряват както питейна вода, така и за напояване. В областите, в които има недостиг на дъждове, се създават язовири, както и изкуствени езера, които снабдяват няколко вили или селища. Запазени са и муниципални статути върху бронзови таблички, в които основно се третират въпроси на водоснабдяването и водоползването.

Според проф. Крамер това разнообразие от техники за съхранение и разпределение на водата, както и отчитането на регионалните особености за подбора на най- адекватните съоръжения показват не само забележително майсторство на римляните в областта на архитектурата и строителството, но и много задълбочени познания за хидрографските характеристики и свойства на водните източници и потоци на територията на Иберийския полуостров. Освен това фактът, че някои от тях са изграждани далече от големите населени места, в средата на провинциите, е доказателство за тяхното предназначение за селскостопански цели, за отглеждане на добитък и дори за рибовъдство.
Специално внимание в лекцията беше отделено на публичните акведукти, които са били повече от 70 за градовете и представляват първата водоснабдителна мрежа в Испания. В lex Ursonensis, глава 99 е предвидена процедурата по определяне на трасето на акведукта, отчуждаването на частните имоти, строителството на цялото съоръжение, заедно с водонапорни кули, разпределителни канали и пр. В Дигестите пък се съдържат сведения за лимита вода, който е определен за собствениците в зависимост от техните имоти и начита на ползването им (за битови или селскостопански нужди).

Проф. Крамер разви по- подробно правната уредба на този вид строителство и разпределянето на водоползването, като според него е поразително цялостното създаване на специфичен правен режим, който потвърждава преобладаването на обществения интерес. Следователно частната собственост е подчинена – използвайки съвременната терминология – на социалната функция на общественото водоснабдяване. В отчуждителните процедури обаче се изисква решение на местните власти с „квалифицирано“ мнозинство, т.е. строг режим на експроприацията на частна собственост само при доказана публична нужда и контрол на действията на администрацията, особено във връзка с обезщетенията за отчуждените имоти, т.е. съчетаване и балансиране на публичния и частния интерес.
В лекцията беше представено и съществуването на канали, които са частна собственост, свързани с извори, езера и дъждовна вода в частните имоти, но и частни деривации от публичната водоснабдителна мрежа. Отново в lex Ursonensis, глава 79, се съдържат сведения за съществуването на частни водни сервитути в Испания: сервитутът на добив на вода (servitus aquae haustus), за прекарване на водопровод (servitus aquaeductus), за прекарване на добитък за водопой (servitus pecoris ad aquam appulsus)- един правен режим, който е включен и в Дигестите и който е почти аналогичен на този в Испанския граждански кодекс.

Проф. Крамер се спря и на концесиите за водоснабдяване според Римското право, според сведенията от глава 100 на lex Ursonensis. Става въпрос за използване на обществени води за частни нужди, но само тези, които са „излишни“, т.е. които преливат от резервоарите или от водоизточниците. Уредена е и специална защита срещу неправомерно водоползване, както и разрешителен режим, ако става въпрос за водоползване извън определеното в публичните регламенти.

В заключение проф. Крамер обобщи, че Испания през римската епоха се е характеризирала с многобройните си напоителни инфраструктури, адаптирани към хидрографските характеристики на полуострова, както и от една сложна и силно развита регулация на водите, както се вижда от относително многобройните и много важни правни източници . Институциите, предвидени в тях, се отличават със своята „изненадваща модерност“, както се вижда от факта, че голям брой от тях все още присъстват в съвременното законодателство.