Лекция – Бакари

На 18 март 2021 г. (четвъртък) посредством платформата ZOOM се проведе, по покана на проф. д.ю.н. Малина Новкиришка и проект „IUS ROMANUM“, публична лекция на проф. Мария Пиа Бакари от Свободния университет „Пресвета Блаженнопочивша Мария“ в Рим, Италия на тема: „Някои разсъждения за семейството между миналото и бъдещето“. Гост-лекторката проф. Мария Пиа Бакари е родена в Неапол. Завършва престижния римски университет „La Sapienza“ и от 1980 г. започва там научната и преподавателската си кариера. От 1976 г. е прокурор в Рим, а от 1981 г. е адвокат в Римската адвокатска колегия. Тя е експерт по семейно право, член на Консултативния съвет на италианското Министерство на здравеопазването. В периода 1984-1994 г. е съветник в Конституционния съд на Италия. Мария Пиа Бакари е председател на Комисията за закрила на културното наследство в Министерството за културното богатство и културните дейности, а също и учредител и член на Итало-иберийско-бразилската асоциация за правни изследвания и на Националния акредитационен научен орган на Италия, както и на множество научни организации и проекти, включително е и член на Научния съвет на списанието IUS ROMANUM от създаването му през 2015 г.

Проф. Бакари е дългогодишен секретар на Центъра за изследване на римското право и европейските правни системи в Рим. Тя участва в редакционните колегии на най- престижните романистични списания и сборници. Директор е на международни научни проекти за развитие на семейните отношения, закрила на жените и децата, съвременни проблеми на малолетните, на майчинството, правни и религиозни концепции и проблеми в източната романистична традиция, права на чужденците, защита на децата в правните системи на Средиземноморието и пр. В момента ръководи международен проект за защита на майчинството и правата на човешкия ембрион.

Професор Мария Пиа Бакари чете лекции по римско право и в университетите в Терамо, Урбино, в Понтификалния институт „Светият кръст“, както и в много чуждестранни университети в Европа и Латинска Америка. От 2001 г. започва преподаване като титуляр на дисциплината по Институции на римското право в LUMSA. Там развива и нови учебни курсове, предимно за римскоправната традиция в съвременното европейско право, основните права и свободи на гражданите в съвременните правни системи и пр.

Основните й публикации са в областта на римското лично и семейно право, както и по съвременно право във връзка със семейните отношения и римскоправната традиция в европейските правни системи. Три от основните й монографии по римско семейно право, са оценени на много високо ниво и цитирани многократно от авторите, които работят в тази проблематика са следните:

– La difesa del concepito nel diritto romano. Dai Digesta dell’imperatore Giustiniano, Torino, Giappichelli, 2006.
– Matrimonio e donna, Torino, Giappichelli, 2012
– Curator ventris. Il concepito, la donna e la respublica. Tra storia e attualità, Torino, Giappichelli, 2012

Проф. Бакари започна изложението си, припомняйки, че основната роля, която трябва да се приписва на семейството с оглед на бъдещето на човечеството, трябва да представлява не „цел“, а „Целта“ (и следователно да бъде централен проблем) на обществото във всяко време- и това е така от Древността до наши дни: всъщност върху семейството се гради бъдещето на човечеството в продължение на хилядолетия.

Според Бакари човек не може да не разпознае тясната връзка, която съществува между семейството и брака, две основни и взаимно предопределящи се правни понятия, с добре определен смисъл и значение. Бракът, разбира се, е определен в Италианската конституция (чл. 29 гласи: Републиката признава правата на семейството като естествена общност, основана на брака. Бракът е основан на моралното и правното равенство между съпрузите, с установени от закона граници и гарантиране на семейното единство). Бракът, уточни професорът, се счита за естествено утвърден в контекста на всеобщата история на обществото и това се съдържа и в добре известната римска дефиниция в Дигестите, че бракът е обединение на мъж и жена (maris atque feminae contiunctio- D .1.1.1.3). Него Улпиан дава като пример за естественоправна връзка, като счита, че естественото право е eдин от източниците на частното право, установено в интерес на отделните лица (utilitas singulorum) и отразяващо ежедневната реалност. Естественото право защитава всеки човек и е в полза на всеки.

Според проф. Бакари римското право е универсално (ius universale), но и достатъчно конкретно, което хората и до днес (включително в така наречената епоха на глобализация) могат да използват срещу антихуманизма, релативизма, индивидуализма и нихилизма: защото то е изкуството за доброто и справедливото (ars boni et aequi), създадено от римските юристи. В римската правно-религиозна система бракът създава едно „ново същество“: ново социално (онтологично) единство, ново общество, което римляните виждат като „seminarium rei publicae“ и „pusilla res publica“ (Цицерон, който със сигурност не е бил християнин, е живял около 100 години преди идването на Христос!). Бракът се явява основен градивен камък на civitas, но и на цялото човешко общество (според Сенека). Следователно семейството се счита за „principium urbis“ (според Цицерон). Бракът създава обществото, като „съвместно житейско общение между мъжа и жената“ и това е ясно изразено в един текст, който утвърждава ценността на семейството като „основа за оцеляването на народа“ и прокламира защитата на живота „от зачеването до естествената смърт“.

Мария Пиа Бакари счита, че Римските юристи определят брака като създаването на едно ново онтологично единство, това структурно „общение“ на двамата съпрузи, което ги прави (по определен начин) да бъдат едно цяло и да имат общ живот в името на човешкото и божественото право, както твърди Модестин (D. 23,2,1: coniunctio maris et feminae, consortium omnis vitae, divini atque humani iuris communicatio), потвърдено в същия смисъл и в Институциите на Юстиниан (Inst. 1.9.1: individuam consuetudinem vitae continens). Общението на съпрузите създава онова материално (вкл. и в биологичен смисъл) единство, наречено от Улпиан corpus familiae (D. 50.16.195.2).

Професорът завърши своята лекция като уточни, че признаването на съществуването на „семейни права“ – забележете, не на „семейно право“, както ги виждаме днес в италианското законодателство, е от основно значение в т.нар. Реформа на семейното право от 1975 г., която даде допълнителен тласък на свещеността на брака и семейството, да не говорим за различните законопроекти и закони в Италия и други европейски страни по въпроси, които от концептуална гледна точка (а дори и от терминологична гледна точка) са против природата и против разума, съдържат юридически противоречия, абсурдни и антидемократични виждания и очевидно следва да ги счетем за „анти-закони“. Според лекторката е необходима силна политическа инициатива, която да защитава семейството, която да признава правата на семейството като естествена общност, основана на брака. Това го прави социално и икономически по-малко утежняващо относно създаването на поколение, грижата и образованието на децата. Най-важното послание според италианската романистка, което трябва да бъде изпратено на днешния човек и което би могло да му помогне да се измъкне от мъглата, в която се лута, след като се е впуснал в културата на индивидуализма, е „участие“ (в смисъл на общение и солидарност), което „се състои в предразположението на човека да играе ролята, която му е присъща и му принадлежи в общността, за общо благо“.

Професор Бакари сърдечно благодари на българската аудитория за вниманието.