Лекция – Салвадор

На 11.03.2021 г. в ZOOM проф. д-р Салвадор Руис Пино от Университета Комиляс в Мадрид, Испания изнесе публична лекция на тема: „За някои аспекти на опазването на околната среда“. Проф. Пино обърна внимание, че една от насоките на изследването на римското административно право, със значително влияние в други правни отрасли, е свързана с правната защита на околната среда. Всъщност според испанския учен не можем да говорим стриктно за някаква систематизирана правна уредба за околната среда в римското право, макар и в съвременното право това да е подотрасъл на административното право. Така нареченото в повечето държави екологично право е онзи клон на административното право, който осигурява концептуалната система за разбиране и развитие на публичната функция на държавата и специализираните й органи и институции за опазване на околната среда, тоест това е съвкупността от регулаторни норми на функцията за публична административна защита на природните ресурси. Проф. Пино подчерта, че когато се изучават източниците на екологичното право, често се налага да се позоваваме на въпроси от други административни специалности (градоустройство, здравеопазване, териториално планиране и пр.).

Според Пино може да се твърди, че в Рим наистина е имало ситуации за опазване на природните ресурси от самата римска правна система, като някои от тях представляват най-отдалечения предшественик на защитата на околната среда, който днес съставлява този клон на административното право, наричан от доктрината екологично право. Професорът обърна внимание, че в Древен Рим, при планирането на изграждането на град, се вземат предвид природните ресурси, които да са на разположение на цялата човешка общност, която ще се засели или вече населява съответното място. Това се прави наред с предвиждането на други обстоятелства- например обсади или нападения на възможен враг, недоброжелателни съседни поселища и пр. По този начин, според един анонимен военен трактат от Юстиниановия период, преди основаването на град е било необходимо да се проучи дали водата, от която трябва да се снабдява населението, е годна за пиене и дали е достатъчна както за всички обичайни жители, така и за тези, които в краен случай може да се приюти там, по време на опасност. Ако източникът на вода е бил извън стените, трябвало да се намери начин водоносците да могат да си отидат до изворите дори в опасни ситуации; в противен случай строителният проект за новия град бил изоставян. По същия начин се е вземало предвид дали дървото и камъкът, необходими за строежа, са достъпни наблизо или трябва да бъдат доставяни отдалече, или дали близките полета дават достатъчно реколта за изхранване на населението или да се набавя от близки места. Според Пино само ако гражданите могат да намерят достатъчно източници за препитание на съответното място, те могат да продължат със строителния проект.

Проф. Пино обърна внимание, че санитарните условия в градовете са обект на непрекъсната правна защита от римската правна система. По този начин, сред дейностите на едилите по улиците на Рим, заедно със задължението да предотвратяват инциденти и сбивания, е трябвало да следят и да наказват за изхвърлянето на боклук и мръсотия, на мъртви животни или кожи. Професорът разгледа редица текстове от източниците във връзка със забрани за погребения или кремации на починали на градската територия, както и разпоредби относно чистотата на въздуха.

Професорът подчерта, че особено римско достижение се проявява в установяването на правния режим на водите, където също така може да се види, че римляните поставят много акценти при организирането на водоползването и осмислянето на значението на водата като жизненоважен ресурс. Те създават система от правно-административни норми, които водят до ефективно използване на водните резерви, като също така защитават както общото използване на реките, така и различните аспекти, свързани с хигиената и здравето. Особено трябва да се спомене правната забрана за отклоняването на вода от обществена река (D. 43.12.2) и тази, отнасяща се до преторския интерикт „ne quid in flumine publico fiat, quo aliter aqua fluat, atque uti priore aestate fluxuit“ (D. 43.13.1.pr.), който забранява да се прави каквото и да било в обществена река или на брега й, което уврежда или пречи на естественото течение на водата в сравнение със ситуацията от предходното лято. Лекцията завърши с коментар относно регулацията за защита на растенията и животните в рамките на общата уредба за опазването на околната среда в Рим.