СБИРКА 12.12.2019 Г.

„Как се печелят изборите в Древен Рим?“

На 12.12.2019 г. в библиотеката на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе втората сбирка на кръжока по римско право за първия семестър на учебната година. Темата беше: „Как се печелят изборите в Древен Рим?“ Сбирката беше открита от гл. ас. д-р Тихомир Рачев, който направи кратък анонс по темата на сбирката и обобщи проблемите, които бяха поставени за разглеждане на срещата. Д-р Рачев започна с изясняването на значението и генезиса на лексемата „кандидат“, използвана масово във всички съвременни езици, подчертавайки нейния римски корен във връзка с бялата тога, т.нар. toga candida, която желаещите да бъдат избрани на определена магистратска длъжност задължително трябвало да носят преди изборите. След това думата беше дадена на хоноруван асистент Стоян Иванов, който представи правните характеристики на изборния процес в Рим, започвайки ракурса си с очертаване на видовете народни събрания по време на Римската република, разглеждайки тяхната компетентност и функциите им в римската държава. Бяха обяснени изискванията за участие в избор за магистратска длъжност, не бяха пропуснати и особеностите на активното избирателно право в Рим – ius suffragii. Ас. Иванов обърна внимание на подготовката на всеки кандидат за изборите и постави акцент върху действията, които в съответствие с римската правна уредба може да предприеме кандидатът, за да спечели изборите. Това е най-вече пропагандата сред избирателите, с цел спечелване на изборите. Иванов отбеляза, че за една успешна кампания кандидатът трябва да разполага със значителни финансови средства, за да може да се плащат разходите за наемане на помещения за изборна агитация в близост до центъра на социалния живот в Рим – форума; да се плаща на глашатаи, които да обръщат изборния резултат в деня на вота, обикаляйки събранието; да се плаща на хора, които да изработват т.нар. programmata – вид табелки или изборни плакати, рисувани по стените на сградите, от които има множество запазени и до днес в Помпей. Стоян Иванов обърна внимание на тактиката на римските кандидати да се срещат с избирателите си, когато се припомнят техните предишни заслуги, правят се обещания, а също така и често пъти се организират банкети, угощения и пр. Ас. Иванов обясни, че членовете на римските събрания по центурии, тогава когато трябва да се приеме закон нямат право да се произнесат по същество във връзка със законопроекта, а трябва или да го одобрят или отхвърлят така, както е внесен от магистрата. По отношение на избора на магистрати, гласуването първоначално е устно и изразявано от римските граждани пред един служител наречен „rogator„, който задава на всеки избирател въпроса, който председателстващият събранието е поставил в началото на изборния ден и отбелязва отговора на една восъчна табелка „tabula„, маркирайки една точка срещу името на кандидата. След като са събрани всички точки от гласуването на всяка избирателна група (центурия, триба, курия), резултатът е съобщаван на председателя. От II в. пр. Хр. с Lex Gabinia в Рим се преминава към писмено гласуване, което е тайно и което се осъществява значително по-бързо – всички избиратели от дадена група гласуват едновременно, което принуждава глашатаите на кандидатите да обикалят бързо из цялото множество на събранието.

Изключително интересна презентация с представяне на фрагменти от двама антични автора направи съдия Методи Тодоров. Първият фрагмент беше от Тит Ливий, 35.10.1 за изборите за консул през 193 г. пр. Хр. пред аудиторията беше представен автентичен текст от римски автор, илюстриращ злободневните проблеми на едни действително проведени римски избори. Интересен беше за аудиторията фактът, че на единия кандидат не помогнали нито ходатайствата на брат му прочутият  Сципион Африкански, нито усилията на целия род Корнелии, нито обстоятелството, че изборите провеждал консула Корнелий, нито даже предварителното обсъждане на Сената, който някога обявил този кандидат за най-добър между гражданите на Рим. Следващият текст беше отново от Ливий 39.38, в който се разглежда невъзможността на едно лице да бъде едновременно кандидат за две курулни длъжности през 184 г. пр.Хр. Методи Тодоров разгледа на последно място пасаж от Авъл Гелий, Атически нощи, 7.9 за избора през 304 г. пр. Хр. на писаря Гней Флавий за курулен едил.

Безспорната атракция на тази сбирка на кръжока беше студентът от втори курс в ЮФ на СУ – Ангел Митков, който благодарение на д-р Рачев беше облечен с автентични римски одежди като кандидат за римски магистрат и представи фрагмент от Quintus Tullius Cicero, De petitione consulatus, 11,12. Със замаха и осанката на обигран римски оратор, младият студент изложи разсъжденията на римския автор как трябва да се държи един кандидат за римски магистрат и какви прийоми трябва да използва, за да спечели с мнозинство изборите, а именно да обещава, да раздава пари и предмети, да умее да говори убедително пред аудитория и да убеждава избирателите си в правотата на твърденията си и качествата на личността си. Сбирката завърши с изключително интересна дискусия, провокирана от д-р Рачев, който насочи студентите към откриването на прилики и паралели между римския опит във връзка с провеждането на един избор и съвременната ни действителност. В дискусията се включиха почти всички присъстващи като най-активни бяха студентките от втори курс Айлин Али, Екатерина Павлова, Радина Вангова и др.