На 4 април 2019 г. в ЮФ на СУ гост беше големият специалист по Късната античност и преподавател по римско право от Университета в Парма – проф. д-р Салваторе Пулиати. Италианският учен представи публична лекция на тема: „Една парадигма за бъдещето: правилата за „чистите ръце“ и изискванията към съдиите в Късната римска империя“, посветена на проблемите на правораздаването в Рим в Следкласическия период. Проф. Пулиати започна изложението си с екзегеза на няколко фрагмента от текстове на древни автори. Аргументира позицията си, че администрацията на правораздаването в периода на Късната империя не блести особено много със своята безпристрастност и ефективност. Гостът очерта двата основни проблема, които рефлектират много тежко върху живота на римските граждани от този период, а именно неравенството на закона и нарушенията на римските съдилища. Изследователят заключи, че съдебната корупция и некомпетентността на съдиите са вкоренени злини, с които императорите от този период не успяват да се справят.

Крайъгълният камък за много проблеми в правораздаването от тази епоха според италианския учен е, че професионалният съдия винаги е бил чужд на римската традиция. Администрирането на правораздаването е една от функциите на магистрата, основните функции, на когото са административни, финансови или военни. Тази традиция е запазена в Късната империя и се състои в това, че мнозинството от съдиите не са избрани, поради своето познаване на закона и че всъщност много от тях не го познават изобщо. Според Салваторе Пулиати голяма част от първоинстанционните съдии всъщност дължат своите позиции на богатството и на ранга си, като същото важи и за по-висшите съдии, които най-общо са избирани, поради своя благороден произход. Ако правната компетентност не е често срещана, то честността и независимостта, представляват повече от конкретни изисквания, тоест идеални качества за един императорски функционер с правораздавателни задачи. Той подчерта, че корупцията в съдебната система е едно ендемично зло, с което императорите са безсилни да се справят. Това се дължи според него отчасти на начина на назначаване. Професорът посочи, че като защитна мярка император Юстиниан отменя продажбата на длъжностите и се надява съдиите да запазят своите ръце чисти.

Проф. Пулиати се спря и на друг сериозен проблем, а именно на забавянето на процеса, поради инертността на съдиите или поради практиките, наложени от страните да се бави делото за удовлетворяване на техните собствени цели. Мудността на правораздаването е причина за постоянно оплакване и недоволство. Според италианския преподавател едно от предложенията за заздравяване на съдебния ред, предвидено от Юстиниан, е безпристрастността на правораздавателния орган.

Нашият гост завърши своята изключително интересна лекция стигайки до заключението, че що се отнася до процеса в неговата цялост, мерките, възприети от Юстиниан са ясно доказателство за двойния интерес на законодателя да възстанови функционалността му и да преоцени присъщия му морал, съчетавайки по този начин в личността на съдията едно правно и морално задължение.

Кратки биографични данни за проф. д-р Салваторе Пулиати

• Завършва право в Университета в Модена през 1976 с отличен успех и специална премия.
• Асистент от 1986 г., доктор- 1987.
• Извънреден професор (доцент) от 1999, редовен професор- титуляр от 2003 г. в Университета в Парма.
• Преподавал е римско право в университетите в Месина и Модена, в Католическия университет Sacro Cuore в Пиаченца и Милано
• Президент на сектора по правни науки и член на административното ръководство на Университета в Парма, президент на секцията в Парма на Associazione Internazionale di Studi Tardoantichi. Президент на магистърската програма по Културен туризъм
• Член на колегията за присъждане на докторска степен по частно право, римско право и правна култура на университета в Павиа и на управляващия комитет на Società Italiana di Storia del Diritto и на научния съвет на Centro di Studi e Ricerche sui Diritti Antichi в Павиа.
• Член на Accademia Romanistica Costantiniana, Associazione italiana di Studi bizantini, Associazione „Ravenna Capitale“ и на Associazione Balкanica di Diritto Romano
• Участник в многобройни романистични конгреси и конференции, член на редакционните колегии на романистични списания, ръководител на междууниверситетски научни проекти.
• Основни теми на научно творчество: следкласическо римско право, Юстинианово право, публично право, класическа римска юриспруденция.

Основни курсове от лекции: ISTITUZIONI DI DIRITTO ROMANO, STORIA DEL DIRITTO ROMANO, FONDAMENTI DEL DIRITTO EUROPEO