SEMINARII

Дата:  на 15 декември 2022 г. (четвъртък ) от 19.00 ч.
Тема: МИР и ВОЙНА
Място: Заседателна зала 1 на Ректората на Софийския университет

На сбирката ще поговорим за политическите, социалните и икономическите измерения на публичната власт и нейното прилагане във време на мир и война, за римските военачалници, за обичаите по време на война, за защитата на мирното население, за сключването на мир и за възстановяването на нормалния живот на хората и за развитието на държавите. Ако желаете да подготвите доклад или презентация по темата на сбирката, можете да заявите това на ius.romanum@abv.bg най-късно до 7 декември 2022 г.,

ОЧАКВАМЕ ВИ!

На 15 декември 2022 г. от 19.00 ч. в зала 1 на Ректората се проведе втората сбирка на Кръжока по римско право към Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сбирката беше посветена на темата „Мир и война“. Д-р Стоян Иванов откри срещата като въведе аудиторията в проблематиката и обърна внимание на някои важни въпроси в римската представа за войната и за военната практика в Царския период и в периода на Републиката. В римските източници, подчерта Стоян Иванов, се споменават iura или по-скоро ius – belli, като това понятие откриваме у Цицерон, Тит Ливий, Тацит и др. и следва да се схващат по-скоро като хомогенна съвкупност от норми в началните етапи от развитието на Римската държава и право, отколкото като един строго обособен клон на правото. Тези принципи са част от по-широкия комплекс на ius gentium. Изясни се, че изразът ius gentium е възприет впоследствие като название за международното право и така се използва и до днес. В архаичния период на Рим войната се води от древните родове/кланове или gentes, които са групирани в курии. Последните са 30 на брой и най-древната римска войска се състои от по 100 пехотинци и 10 конници от курия, следователно на теория това са 3000 пехотинци и 300 конници. За древния римлянин от архаичния период самото действие на войната се свежда до сюблимния момент на дуела, в който героично се противопоставят двама съперници, които са героизирани в представите на обществото. Беше обяснено и понятието fides, което е многозначно и ключово за разбирането на римляните към войната и към това как трябва да се води тя, а именно елемент с универсална валентност, част от римската древна култура. С термина fides римляните означават преди всичко правилното държание/поведение в съответствие с правото ius. В тази връзка fides е обожествена още от времето на Нума Помпилий. Именно върху fides, подчерта д-р Иванов, римляните създават цялата си концепция за отношение и правоотношение първоначално между отделните правни субекти, а впоследствие и такова на международно ниво. Следователно римляните считат за срамно войната да се води в нарушение на fides по „безчестен“ и разбойнически начин (latronum modo), като етиката изисква тя да бъде без засади, нощни нападения, предателства и прикрит бой. Неслучайно римляните се изказват укорително към гръцкия термин strategema, считайки го за нещо недостойно като вид „стратегия“ или тактика, и винаги го употребяват с пейоративна конотация. За римляните от Ранната Република fides обуславя всички отношения – войната трябва да започне като bellum iustum (справедлива, оправдана война) именно в съответствие с fides, да бъде водена по такъв начин, така да бъдат разменени пленниците и да бъде сключен международният договор. Fides, правилното и лоялно/ в съответствие с правото поведение, представлява всъщност базата на етичния кодекс от правила, който регулира начините за водене на война в Рим в периода на Ранната Република. Обърна се внимание и на публичноправния елемент, свързан с гласуването в най-важното народно събрание в Рим по време на Републиката, а именно comitia centuriata или събранието на свиканата в боен ред войска, която гласува законите и избира най-важните римски магистрати – тези с империум. Специално внимание беше отделено на факта, че римската армия до периода на края на Републиката и по-точно до 105-106 г. пр.н.е., когато под влияние на Гай Марий е направена реформа в армията и тя става вече професионална, е съставена само от граждани, тоест представлява едно гражданско опълчение. На последно място в изложението бяха засегнати последиците от Втората пуническа война и терора и страха, които гнетят Рим и римляните близо две десетилетия, когато бележитият древен пълководец Ханибал заплашва да унищожи техния свят. Уточни, че след този период древните схващания за fides са изоставени и сякаш нещо се преобръща в римския светоглед относно начините и средствата за водене на война, старите ценности сякаш умишлено са забравени и пренебрегнати и всичко е под влияние на желанието за повече власт, територия и печалби. Д-р Иванов завърши, посочвайки, че след Втората Пуническа война се разгръща в голяма степен римския империализъм и в резултат на новите концепции (nova sapientia, както ги нарича Тит Ливий) нищо не може да помогне толкова много за постигането на целите на империята, колкото една непрекъсната и безпощадно водена завоевателна война.

Думата беше дадена на Нели Димитрова от II курс, която представи темата: „Пуническите войни и тяхното влияние върху Рим“. След очертаването на причините и предпоставките, довели до сблъсъка между двата колоса на Античността – Рим и Картаген, аудиторията беше запозната накратко театърът на бойните действия на Първата и на Втората Пуническа война и се изясни значението и произхода не термина „пуни“. На следващо място тя отбеляза последиците от Първата Пуническа война, като започна с положителните – контролът над Средиземноморието; новите ресурси; териториалните придобивки и продължи с не толкова благоприятните според нея, като трудностите във връзка с администрацията на завладените територии; социални конфликти и социално-културно напрежение. В изложението беше акцентирано на невероятните сътресения за римската държава и общество в резултат на Ханибаловата война. Изтъкна се, че Ханибал е станал причина за реформи в римската армия и за въвеждането и създаването на римския флот. Накрая се обърна внимание на необходимостта според римляните от фактическо унищожаване на Картаген, което се осъществява в резултат на Третата Пуническа война.

След това думата получи студентката от III курс Велина Стоянова, която представи презентация на тема „Правни аспекти на военнопленничеството в Рим“. Темата е особено актуална с оглед на ситуацията в момента и има възможност за паралел и дискусия със съвременността. Първоначално се въведе в материята, като се представиха някои от най-важните разпоредби на Женевска конвенция относно третирането на военнопленниците, подчерта се, че според чл. 4 на първо място за военнопленници се считат попадналите във властта на неприятеля лица, на второ място членовете на въоръжените сили на някоя от участващите в конфликта страни, лицата, които придружават въоръжените сили и населението на неокупирана територия, което при приближаване на неприятеля спонтанно взема оръжие. Акцентира се на факта, че в днешно време в обхвата на понятието военнопленници не попадат цивилните граждани. След това фокусът се измести към римското право, като беше разгледано правното положение на робите servi и на военнопленниците captivi. Отбеляза се, че съществената прилика между двата института (робството и военнопленничеството) е систематичното им място в правната система, подчерта се, че и двата се числят към ius gentium. Твърденията бяха подкрепени с аргументи от релевантните правни текстове от Дигестите на Юстиниан, посредством екзегеза, превод и анализ на тези важни фрагменти. Уточни се, че част от ius gentium е и обявяването и самият процес на воденето на война. Обърна се внимание, че според Дигестите определението за роб (servus) идва от „servare“ (пазя, опазвам), защото били опазени от военачалника. На базата на текстове от Тит Ливий, Дионисий Халикарнаски и от Ксенофонт, беше направен изводът, че взимането на пленници е съществена част от военните действия през Античността. Победеният враг е изправян пред два възможни изхода – да бъде убит или да бъде пленен и превърнат в роб. В Рим например много от гладиаторите в ранните периоди са именно пленници. Застъпено разбирането, че победителят има право над територията и собствеността на победения, а самият той е подвластен на милостта на победителя. Беше направено разграничение между deditio – предаване, капитулация и „subduco“ – завладяване, усмиряване. В презентацията се отбеляза, че разполагаме със сведения от Дионисий, че по времето на Ромул съществува повеля, забраняваща екзекуцията и заробването на военнопленници, както и е забранено опустошаването на земите им. След това подробно беше разгледана правоспособността на лицата, като се обясни основно пълната и ограничената правоспособност по римското право. Обърна се внимание, че изцяло правоспособен и дееспособен е пълнолетен римски гражданин – мъж, свободно роден, неподвластен – sui iuris или pater familas. Той може да сключва сделки, да встъпва в брак с римска гражданка, да завещава, да гласува в народното събрание и да бъде избиран за публични длъжности, като правоспособността може да бъде изгубена/ограничена– capitis deminutio. Подчерта се, че робът няма правоспособност, робът е вещ. Беше изяснен и postliminium, който представлява един твърде характерен и особен институт на римското лично право. Postliminium или ius postliminii се прилага както за чужденци, така и за римляни. Акцентира се на двойствената природа на института. В римското право е установена фикция, тъй щото римски военнопленник, който е станал роб, с връщането си в Рим да избегне последиците от настъпилата capitis deminutio maxima и да се счита за свободен гражданин. Специално се подчерта, че този ефект се постига посредством правната фикция, за да не загуби възвръщенът всички привилегии на свободно родените. Бяха дадени и някои конкретни примери за спасил се от военнопленничество римски гражданин и за това кои точно от правата, които е имал преди пленяването му се възстановяват впоследствие.

Впоследствие думата беше дадена на студента от I курс Александър Савов, който говори по тема: „Войната като средство за политическо издигане в Рим“. Чрез презентацията си той представи основните проблеми за римското общество, държава и армия, които на практика предопределят края на Републиката. Според него това са мащабните войни, които раждат герои пълководци, постигнали големи победи на бойното поле, политическото манипулиране и нарушаването на съществуващата йерархия под претекста за спасяването на Рим, а всъщност са израз най-вече на големите амбиции на пълководците да се доберат до властта, нещо, което успяват да направят чрез върховете на мечовете на армията. Подчерта се, че в римската история съществуват няколко класически примера, които илюстрират казаното. Това са случаите на пълководците Публий Корнелий Сципион Африкански Старши, Гай Марий, Луций Корнелий Сула Феликс и Гай Юлий Цезар. Спомена се, че за дейността на всеки един от тях може да бъде изписано и казано много и за това в изложението си той маркира само основните неща, които важат за всички тях. Обърна се внимание на това, че в различни моменти от развитието на Рим Сципион (по време на Втората пуническа война), Марий (главно по време на Кимврийската война), Сула (по време на Съюзническата война и Първата Митридатова война, както и последвалата гражданска война) и Цезар (по време на Галските войни и гражданската война) успяват да използват много умело в своя полза страхът от унищожение на Рим, бушуващ в съзнанието на римските граждани при всеки от тези конфликти. Това, което отличава тези пълководци и политици от другите такива в Рим е умелото използване на страха и склонността към предаване на военната власт в ръцете на едно лице за лично издигане, базиращо се на погазването на всички йерархични принципи в армията и държавната власт, постигнато със силата и помощта на армията. Важна роля в извършването на тази сложна политическа „машинация“ играят и стратегическите умения на тези петима пълководци и политици. Презентацията приключи с това, че именно базата за постигнатите успехи е войната като средство определени римски военачалници да претендират да получат цялата власт и да управляват еднолично Рим, издигайки лозунга, че пазят единството между Сената и народа.

Сбирката завърши със споменаването от д-р Стоян Иванов на деветата годишнина (17 декември 2022 г.) от смъртта на преподавателя по римско право и колега гл. ас. Теодор Пиперков и почитането на неговата памет. Бяха обобщени резултатите от изнесените доклади и бяха раздадени календари и значки на всички присъствали на кръжока.