IUS ROMANUM Кръжокът по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
ви кани на сбирка.

Date:  03.11.2022 г. от 19.00 ч.
Place: в Заседателна зала 1 на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Тема: „SPQR.“

На 3 ноември 2022 г. (четвъртък ) от 19.00 ч. в Заседателна зала 1 на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата за учебната 2022/2023 година сбирка на Кръжока по римско право към Юридическия факултет. Темата на сбирката беше SPQR. Събитието откри д-р Стоян Иванов, който започна с изясняването на правните аспекти на римската концепция за Res publica. Той уточни, че в римската правна мисъл „Римска държава“ и „Populus Romanus“ от гледна точка на конституционната история на Рим са две синонимни понятия. В действителност обаче става въпрос за една много по-сложна и богата проблематика, която не може да се редуцира само до първия термин, а по-скоро може да бъде изчерпана с втория. Подчерта се, че не можем да се ограничим до първия термин, защото понятието „държава“ не е изцяло удачно, за да се характеризира с него римския правен опит. Но що се отнася до елементите на държавната организация, то голяма част от тях биха могли да изглеждат много по-сходни със съвременното ни разбиране. Д-р Иванов продължи с това, че римляните гледат на своята държава като на съвкупността от целия народ, от всички римски граждани взети заедно, която абстрактна корпорация да бъде титуляр на права и задължения в своята цялост. Понятието „държава“ не е било съвсем ясно формулирано в Рим по време на Републиката, тъй като според голяма част от изследователите „държава“ е по-скоро съвременно понятие, но се основава на схващането, че държавата се появява по същото време, по което се появява и понятието за суверенитет през XVI-XVII век. Той отбеляза, че римските автори употребяват в своите съчинения няколко думи, които в зависимост от конкретния контекст се превеждат на съвременните езици с думата „държава“. Това са regnum –държавата царство, civitas – държавата като гражданска общност и res publica – държавата като философско-правно понятие. Акцентира се на това, че за да се изясни какво е държавата в Републикански Рим, следва да се направи връзка с „Populus Romanus“, да се постави знак на равенство между тях и да се приеме, че по-скоро за римляните тяхната държава е народът им като единен субект в своята цялост, и той има правомощията на съвременната държавна организация. На тази унифицирана съвкупност от лица, придобила качеството и правната квалификация на самостоятелен участник в правния мир, е предоставена нелеката задача за публичната организация на държавата. Той завърши с това, че поне до края на периода на Републиката може да се говори за пълно съвпадение между Populus Romanus и римската държава, като последната се счита за такава в съвременния смисъл на думата.

След това д-р Стоян Иванов предостави думата на Нели Димитрова – студентка от II курс, която говори пред аудиторията на кръжока на тема: „Цицерон и Res publica“. Започна се с представянето на кратки биографични факти за прочутия оратор, политик, юрист и общественик Марк Тулий Цицерон, роден в Арпинум през 106 г. пр.Хр. и починал в Рим през 43 г. пр.Хр. се обърна внимание на ключовата роля на произведението на Цицерон „Процесът срещу Гай Верес“ като водещо за разбирането на много от проблемите, съществували в Рим в периода на края на Републиката и доказателство за ширещата се по това време корупция, дори на ниво магистрати, а от друга страна доказващо огромния писателски талант, възможностите и обществената позиция на неговия автор. След няколко думи за заемания от Цицерон консулски мандат през 63 г. пр.Хр. се премина към събитията, свързани със заговора на Катилина и мястото на Цицерон в политическите и обществени борби от този период. Изясни се етимологията и произхода на термина „res publica“, като се направи разбор и анализ на двете съставни части на словосъчетанието res (вещ, работа, дело, имущество) и прилагателното publica, произлизащо от populus – народ. Беше обяснено разбирането на res publica през призмата на Цицерон, изследвайки и понятията за монархия, аристрокрация, полития, демокрация, олигархия и анархия и направи разлика с тях. Накрая тя завърши интересната си презентация с изводите, че res publica не е конкретен вид управление, а водещият критерий при нея е преди всичко този за римската правова държава, като ключовите й елементи са да се пази и защитава общото за цялото общество благо, да се спазват законите и да се преследва публичната полза.

Впоследствие думата беше дадена на студента от първи курс Александър Савов, който дебютира като докладчик на кръжока с изключително добре изготвена, съдържателна и аналитична презентация. Темата беше: „Принципатът. Юридическа и политическа легитимация, устройство и функциониране на принципата по времето на Октавиан Август“ като се започна с очертаването на причините и предпоставките, довели до смяната на формата на управление в Рим – на първо място как държавното устройство на Римската република е в основата за по-лесното налагане на Принципата като алтернатива. На следващо място първокурсникът посочи кои са социално-икономическите и обществено-политическите проблеми в държавата, които отслабват авторитета на предишната форма на управление и каква е ролята на назряващото у популарите („защитниците на народа“) в Рим намерение за установяване на нова по-трайна форма на управление, която да съответства на имперските амбиции на новата социална и политическа действителност. Изложението започна чрез въведение в проблематиката, като се проследи еволюцията на идеята за установяване на друга форма на управление в Рим, различна от res publica, която поставя властта в ръцете на едно конкретно лице. Преди Октавиан Август, тази идея е развивана открито от членовете на I триумвират – Гай Юлий Цезар, Гней Помпей Велики и Марк Лициний Крас. Беше отбелязано, че разпадът на триумвирата и победата на Цезар в гражданската война между него и Помпей и последвалата негова диктатура, изглежда предопределят края на Републиката. Убийството на Цезар на мартенските иди през 44 г. пр. Хр. има за цел отклоняването на Рим от пътя на преминаването на властта в ръцете на едно лице. Заключи се, че тези събития обаче се явяват просто забавяне на неизбежното. Презентацията продължи с твърдението, че в избухналата нова гражданска война II триумвират в състав Октавиан, Марк Антоний и Марк Емилий Лепид побеждава убийците на Цезар и получава официално признание от Сената чрез Lex Titia, който прехвърля цялата власт в ръцете на триумвирите. Според авторите, използвани при изготвянето на презентацията, това е първата официална стъпка към налагането на еднолична власт в Рим. Обърна се внимание, че след победата на Октавиан над Марк Антоний в новата гражданска война, след завръщането си в Рим Октавиан се отказва от всичките си правомощия, но Сенатът го възпира и на 16 януари 27 г. пр.Хр. му дава титлите „Augustus“ и „Princeps senator/Primus inter pares“ (оттук вероятно води началото си титлата „Princeps inter pares“), с което окончателно му прехвърля властта за неограничен период от време. Докладът завърши с извода, че Октавиан Август налага редица реформи, като основната им цел е да бъде утвърдена формата на Принципата и бъдат приобщени колкото е възможно повече негови приближени хора към властта, за да може той да си гарантира сигурност. По този начин властта на Сената е отслабена и на практика се превръща в подчинен на императора орган. Според Александър Савов Сенатът, символът на Републиката, доброволно слага нейния край, прехвърляйки цялата власт в ръцете на едно лице и по този начин в политически и юридически план легитимира новото държавно устройство на Рим. Александър Савов беше поздравен от д-р Стоян Иванов и от проф. д.н. Малина Новкиришка за това, че представи по образцов начин на дебюта си пред публиката на кръжока по римско право една сложна тема като успя да изследва генезиса на проблемите и да направи изключително добър анализ на събитията през своята призма.

След това думата получи студентът от първи курс Константин Манев, който също за първи път говори пред аудиторията на кръжока на тема: „Pax romana“ или „Римският мир“. Той представи римския обичай за „въдворяване на мир“, разясни някои практики относно започването на войната от Рим и нейното водене, кога точно и как се обявява мирът, а именно само при победа на Рим. Беше разгледан и обичаят, свързан с храма на Янус и затворените врати по време на мир. След това се говори за мира по времето на Октавиан Август като след запознаването на аудиторията с ключовите моменти от живота на императора акцентът беше поставен върху ролята му за установяването на един продължителен мир в града, в Италия и в провинциите. Обърна се особено внимание на някои от най-важните мерки, предприети от Август за балансиране в икономиката и обществото след бурните събития от периода на последното столетие пр.н.е., а именно: борба с корупцията; понижаването на лихвите и емитирането на нови пари в обращение; възстановяване на стари сгради и изграждането на нови; почит към традиционните римски ценности и култове; намаляване броя на сенаторите; създаване на специализиран съвет от бележити юристи, който да го консултира; ветераните получават специална пенсия при края на службата си; изграждане на нови търговски пътища и пр. Специално се акцентира и на това какво представлява фигурата на принцепса Август, който всъщност е в основата на мира, започнал през 27 г. пр.Хр. Принцепсът затваря портите на храма на Янус; получава и tribunicia potestas, сиреч възможността да налага veto и да има sacrosanctcitas (неприкосновеност) на личността му; създава преторианската гвардия като негова лична охрана; бори се с масовия произвол в държавата, създава една сериозна администрация, пряко подчинена на него; спира експанзията в различни посоки и консолидира държавната власт в своите ръце. В изложението беше разгледан и Олтарът на мира – Ara pacis, създаден от Август с цел да се покажат традиционните добродетели като благочестието, човечността, съгласието, миролюбивостта и т.н. Презентацията завърши с очертаването на Августовото наследство, а именно началото на империята; обожествяването на императора и изграждането на храмове практически навсякъде; пропагандирането на римската култура и традиции чрез създаването на поемата „Енеида“ от Вергилий и историята на Рим от Тит Ливий, която се нарича „Ab urbe condita“ или „От основаването на града“, вдъхновени от Август и неговата епоха, а също и названието на годишния месец август. Накрая беше припомнена фразата, че Август е заварил Рим от тухли, а го е оставил от мрамор и по този начин е изпълнил мисията на своя живот.

Сбирката завърши с оживена дискусия и коментари по повод на чутото от изнесените доклади, а проф. Новкиришка поздрави участниците в първата сбирка на кръжока и направи коментар по отношение на правните аспекти на разгледаните проблеми.