Сбирката на тема Ars Oratoria се проведе на 24.04.2025 г. от 17.30 ч.  в 272 аудитория на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. На сбирката се постави акцент върху ораторското изкуство и относно ролята на ораторите в политическия и правния живот в Древния Рим и в наши дни. Бяха дискутирани и някои съвременни аспекти за приложението на правната реторика и правилата за въздействащо говорене пред публика. Сбирката имаше за цел да бъде в помощ и на всички, които са избрали да участват с реч в обявеното за 29 май 2025 г. състезание на тема „ELECTIO. DISPUTATIO SEPTIMA“. Сбирката беше открита от проф. д.н. Малина Николова Новкиришка-Стоянова, която даде думата на специалния гост на Кръжока по Римско право към Юридическия факултет на Софийския университет г-н Найо Тицин, който е виден е български журналист, сценарист, фотограф, кинодокументалист, филмов продуцент, преподавател от Нов Български Университет и говори пред публиката на Кръжока по въпроси за невербалната комуникация, публичната реч, представянето пред аудитория и пр.

Ивет Качурова (I курс) накратко представи римското ораторско изкуство чрез един от най-емблематичните примери – Филипиките на Цицерон. Древните римляни отдават огромно значение на реториката: изявата като убедителен оратор в Сената е едно от няколкото големи постижения, към които се стреми всеки знатен и достоен мъж. Изкусният ретор се отличава със sapientia (мъдрост) и eloquentia (красноречие). Наименованието на четиринадесетте речи, осъждащи Марк Антоний, днес се превръща в нарицателно за „обвинителна реч“. От първата филипика беше извлечено важно правило: ораторът-изобличител първо трябва да се застрахова от всякаква критика спрямо самия себе си. Цицерон оправдава оттеглянето си от политиката с това, че е заминал, защото не е могъл да понесе да става пряк свидетел на случващото се в Римската република. Споделяйки лични истории за своето пътуване, той допълнително предразполага слушателите. С втората реч започва отговорът на действията и речите на Марк Антоний. Макар и произнесена в негово отсъствие, ораторът през цялото време прилага фикцията, че се обръща директно към него, и така подсилва въздействието на думите си. Характерни за речите срещу политически опонент в Сената (и особено във Филипиките) са безмилостните подигравки – те са не просто позволени, но дори и насърчавани. Истината се изкривява чрез словото: така Марк Антоний, произхождащ от знатен римски род, е наречен „пропаднала издънка на едно образцово семейство“, а обкръжението му от управляващ елит и клиенти е представено като „ тълпа разбойници и сводници“. Последната реч измества вниманието от врага на Републиката към тези, които са го победили, и възхвалява тях: „О, преблажено си, слънце! Преди да залезеш, ти си съзряло сред разпръснатите трупове на изменниците бягащия с малцина Антоний!“; „Вие отблъснахте от града бесния Антоний, вие го отхвърлихте, опитал да се върнe“. С изключение на обидите и изкривяването на истината, тактиките, демонстрирани от римския оратор, са все така приложими и до днес, поради което следва да бъдат изучавани.

Гл. ас. д-р Тихомир Рачев, разясни конкретни въпроси пред аудиторията на Кръжока относно подготовката на участниците в конкурса за произнасяне на реч по актуален проблем, свързан с Римското право и с темата. Тъй като речта според регламента трябва да бъде юридически аргументирана и подготвена за произнасяне пред журито на състезанието и присъстващите, се дадоха насоки във връзка с изкуството за изразяване пред публика, бяха дадени примери от древногръцкото и римското ораторско изкуство, споменати бяха наставленията на Цицерон и на Квинтилиан, както и специално внимание беше отделено на приложението на ораторското изкуство в съвременната юридическа практика в България и по света. Специално внимание се отдели на невербалната комуникация, облеклото, цялостното представяне пред публиката, силата на гласа и други ценни насоки.