Публична лекция – „CONCORDIAM DABIMUS QUA NIHIL FIT PULCHRIUS. ИДЕЯТА ЗА МИРА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ЮСТИНИАН“

Публична лекция – „CONCORDIAM DABIMUS QUA NIHIL FIT PULCHRIUS. ИДЕЯТА ЗА МИРА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ЮСТИНИАН“

Публична лекция – „CONCORDIAM DABIMUS QUA NIHIL FIT PULCHRIUS. ИДЕЯТА ЗА МИРА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ЮСТИНИАН“ 590 838 admin-iusromanum

Публична лекция:

„CONCORDIAM DABIMUS QUA NIHIL FIT PULCHRIUS. ИДЕЯТА ЗА МИРА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ЮСТИНИАН“

Публична лекция: „CONCORDIAM DABIMUS QUA NIHIL FIT PULCHRIUS. ИДЕЯТА ЗА МИРА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ЮСТИНИАН“

Date: 17 май 2023 г.  17:30 ч.
На: Проф. д-р Салваторе Пулиати, Университет в Парма, Италия

Къде: 272 ауд.

Професорът от Университета в Парма Салваторе Пулиати е един от най-видните романисти на нашето време, изследва следкласическото и Юстиниановото право. Той участва в Научните четения, организирани от КТИДП и КНПН на СУ на 17 май 2023 г., а след това представи част от своето изложение и пред студентите от І-ви курс на Юридическия факултет. Темата на лекцията му беше за концепцията на император Юстиниан за войната и мира и най-вече акцентът върху една нова рамка, която този владетел се стреми да наложи във вътрешната и външната политика на Източната римска империя.

Разглеждайки управлението на Юстиниан като обект на изследване, първото наблюдение, което ученият би направил по темата за „мира“ в този исторически период (началото на VІ в. от н.е.), е очевидното противоречие между политическата практика на този император и неговата идеология. Юстиниан предприема поредица от военни „кампании“ срещу варварите и персите. Особено между 533 и 554 г. външната му политика се занимава с обременителни международни конфликти на двоен фронт: териториално стабилизиране на Изтока и повторно завладяване на Италия и другите територии, изгубени за римляните на Запад. Преобладава военният аспект на политическата ориентация на императора, който трудно се съвместява с показното представяне на неговата личност под облика на аmator Pacis (миролюбец). Накратко, Юстиниан показа публично, че е миролюбив, но в същото време не отказа да използва инструмента на войната.

Професор Пулиати подчерта, че всички „кампании“, споменати от Юстиниан в неговите титулатури и в предговорите на неговите конституции, се основават на идеологията на „реконкиста“. Тоест, те са били замислени и оправдани като добросъвестно повторно присвояване от византийците на областите на империята, завзети населявани от варварското население. Така възстановяването на териториалната цялост на държавата се явява преди всичко като възстановяване на състоянието на „нормалност“. В сравнение с катаклизмите, предизвикани от варварските нашествия, войните за повторното завоевание изглеждат като възстановяване на реда, на модела, който все още не е погубен, което означава възстановяване на римския свят и на неговите ценности. Но преди всичко те се основават на концепцията за тяхната легитимност и сакралност, тъй като те са, чрез божията намеса, възстановяване на едно изконно и накърнено право на римляните. Според Юстиниан, въпреки драматичната реалност, която представлява, войната от гледна точка на византийските интереси е „свещена“, тя има религиозно справедливо оправдание. Следователно от тази позиция трябва да се приеме, че в личността и в идеологията на Юстиниан не съществува никакво съществено противоречие.

en_GBEnglish