SEMINARII

Дата:  на 23 март 2023 г. (четвъртък ) от 18:00 ч.
Тема: IUS et PAX
Място: 272 аудитория на Ректората на Софийския университет

ОЧАКВАМЕ ВИ!

На 23.03.2023 г. от 18.00 ч. в 272 аудитория на Ректората на СУ се проведе първата за втория семестър сбирка на Кръжока по Римско право към Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата на сбирката беше „IUS et PAX“ или „Право и мир“ като се постави акцент на политическия, социален и икономически контекст на мира и спазването на законите в Древен Рим, на преодоляването на конфликтите в международен план, на същността на ius gentium и на римските foedera, на съдържанието на израза „De iure et de pacis“ и на измеренията на „Pax romana“, както и на някои аспекти на възможната приемственост на римскоправните принципи и норми в съвременността.

Срещата беше открита от д-р Стоян Иванов, който говори накратко за Pax Romana или от латински за „римския мир“, представляващ приблизително 200-годишен период от римска история, който се идентифицира като епохата на златния век на римската икономика, култура, политика и териториална експанзия. Това е време на нарастващ и устойчив римски империализъм, относителен мир и ред, просперираща стабилност и хегемония на Рим в целия средиземноморски басейн, съпроводено с влияние в целия регион. Началото на тази ера съвпада с периода на управлението на Октавиан Август, създал Принципата, на базата на привидното запазване на републиканското държавно устройство и традиции през 27 г. пр.н.е., като според преобладаващото становище в доктрината епохата завършва през 180 г. сл.Хр. със смъртта на Марк Аврелий. Тъй като мирът започва при Август в края на последната война на Римската република, понякога се нарича още и Pax Augusta. През този период от около два века Римската империя постига най-големия си териториален обхват, а населението й достига до 70 милиона души. Първото известно споменаване на термина Pax Romana се появява в текст на Сенека Млади от 55 г. сл.Хр. Концепцията за римския мир повлиява особено в следващите епохи и е обект на теории и опити за прилагането й впоследствие. Италианският професор Арналдо Момиляно отбеляза, че „Pax Romana е проста формула за пропаганда, но трудна тема за изследване“. Август се сблъсква с проблемa да превърне мира в приемлив начин на живот за римляните, които са били във война с една или друга държава или народ непрекъснато в продължение на столетия, като главната особеност е именно, че икономиката им е била свързана с това. Рим гледа на мира не като на липса на война, а като на рядка ситуация, която съществува, когато всички противници са победени и са загубили способността си да се съпротивляват. Предизвикателството, което Август приема е да убеди римският народ, че просперитетът, който може да се постигне при липса на война, е по-добър за империята, респективно за държавата от потенциалното богатство и чест, придобити при водене на рискована война. Август успява да направи това чрез умела пропаганда. Следващите императори следват примера му, като понякога организират пищни церемонии за затваряне на портите на Храма на бог Янус, сечейки монети с Pax и покровителствайки литература и култура, възхваляваща предимствата на римския мир. От друга страна този период съвпада с времето на най-развитата икономика в Античността, което е предпоставка за създаването на една съвършена частноправна система, каквато е ius privatum romanum, за да регулира сложните икономически отношения между частните лица, породени от интензивния обмен и търговия. Мирът е благоприятен за развитието на правото и точно тогава се обособява класическият период на римското право, когато именно творят най-видните представители на римската класическа юриспруденция.

След това думата беше дадена на специалния гост на кръжока доц. д-р Джовани Бранди Кордаско Салмена, преподавател от Университета в Урбино, Италия, който се включи онлайн посредством зуум. Той представи пред студентите изказване на тема „War and peace in the ancient mediterranean’s inter-pòleis balance“ на английски език.

Следващият участник беше студентът от първи курс Право – Алексаднър Савов, който говори по темата „Proscriptiones“ и представи презентация пред аудиторията на кръжока, разглеждайки въпроса за проскрипциите в Римската република. Те са един интересен случай в римската история и право, който представлява юридическо легитимиране на политическия терор на базата на вече съществуващ закон. Проскрипцията всъщност е на първо място обявяване на дадено физическо лице за hostis publicus („публичен враг, враг на обществото“), на второ място – лишаване от граждански права (capitits deminutio maxima); като трето се предвижда конфискация на имуществото, прогонване и убийство.

Правното легитимиране на проскрипциите е уредено в част ΙΧ на Закона на Дванадесетте таблици, според който се наказва със смърт всеки, който сътрудничи на врага. Въз основа на тази разпоредба е създаден законът за престъпления против римския народ – Lex Maiestatis, в който откриваме какво е представлявал съдебният процес за престъплението предателство (еквивалент на днешните престъпления против републиката). Според Lex Maiestatis изменниците се наказват със смърт или прогонване. Проскрипциите, проведени от Луций Корнелий Сула Феликс през 82-81 г. пр.Хр. и 40 години по-късно проскрипциите, извършени от ΙΙ триумвират в състав Марк Антоний, Гай Юлий Цезар и Марк Емилий Лепид през 43 г. пр.Хр., са на базата съответно на Lex Cornelia de maiestate и на Lex Iulia de maiestate. Сула всъщност въвежда и наказанието „конфискация на имуществото в полза на държавата“. Смъртното наказание става естествената последица от конфискацията на имуществото и прогонването. Римските граждани, които убият проскрибирана личност са освобождавани от подвеждане под наказателна отговорност за убийство. Проскрипциите, направени от Сула и по-късно тези, извършени от ΙΙ триумвират са на практика политически убийства, които са планирани детайлно, преди да бъдат узаконени. Марк Антоний и Октавиан се явяват новатори в това отношение. Те изготвят списък с политическите си противници и принуждават Сената и Comitiа centuriata да признае лицата от списъка за държавни изменници. Броят на жертвите на проскрипциите от времето на Сула е 4 700 според римските автори, но всъщност може и да е по-малък. По времето на ΙΙ триумвират проскрибираните възлизат на около 450 души. Тогава жертва на проскрипциите става и прочутият римски оратор, политик, консул и юрист Марк Тулий Цицерон, който е убит по заповед на Марк Антоний през 43 г. пр.Хр., като ръцете му са заковани на портите на Сената.

В сбирката се включи и студентът Кадир Кадир от I курс, който разгледа темата „Идеята за илюзия за мир в Късната република“ и представи презентация пред кръжочниците. Той говори за относителния мир в края на Републиката, който става основа на Pax Romana по-късно. Вдъхновение за тази тема е получил от цитат на Тацит, който в своята книга „Агрикола“ говори за командир, който казва за римляните: „ubi solitudinem faciunt pacem appellant“ (създават пустош и я наричат мир). Това на практика го кара да се замисли какво всъщност е мирът и да отбележи, че дори и днес римляните продължават да ни изумяват. Тяхната държава, техните закони, идеи и култура имат дълбоко влияние и днес, дори и там, където Рим не е успял да се докосне. Очевидно Рим се появява много често и в дебати в САЩ относно ролята на страната в света и Съединените щати дори са си поставили цел – да развият Pax Americana, основан на римската идея за Pax Romana. И разбира се постигането на такова състояние на продължителен мир и просперитет е нещо, към което трябва всички държави да се стремят, но трябва да си зададем въпроса дали всичко е било толкова безпроблемно по времето на Рим. По всички стандарти Рим е необичайно явление – много малко държави с такава дълга история могат да се хвалят с подобно на Pax Romana постижение. Точно този факт прави още по-важна нуждата да разберем какво всъщност е Римският мир или какво по-точно е представлявал римският мир по време на Късната република. Но за да разберем това, трябва първо да си обясним какво е мир. Особено днешното положение на света е добър пример, за да направим извода, че абсолютен мир няма, че мирът е относителен. И трябва да се съгласим, че важно влияние над перспективата ни за мир се явява разстоянието и със сигурност времето. С течение на времето Рим се разраства и просперира, населението му се увеличава. Римската република вече не е само града Рим и земите около него. Римско гражданство се предоставя на лоялни съюзници и на освободени роби, други народи получават привилегирования статус на латини. Създават се колонии. И така Рим завладява по-голямата част от трите познати му континента – Европа, Африка и Азия. В Енеида Вергилий образно казано кара Юпитер да обещае на римляните imperium sine fine – безкрайна власт. Тези, които ръководят Републиката през последните ѝ десетилетия, постепенно изграждат едно ново и различно разбиране за римския imperium в сравнение с по-ранните поколения. Вече imperium започва да означава не просто власт, а физическата територия, управлявана като провинции. Римляните се хвалят, че властват над „целия свят“ и че имат печалби и удобства, които това управление носи на римския народ. В различни речи Цицерон посочва Сицилия като най-големия доставчик на зърно за Италия, а Азия като най-богатата от всички провинции. През 66 г. пр.н.е. Цицерон се изказва в подкрепа на закон, даващ на Помпей Велики специални правомощия в защита на провинциите, казвайки че провинциите са част от славата на Рим, източници на обществени приходи и собствеността на populous Romanus. Римският мир в този период се основава на победите и се поддържа чрез силата на Републиката. Даже Цицерон разделя покорените народи на три, казвайки, че: „Няма раса, която да не е била толкова напълно унищожена, че почти не съществува, или толкова напълно покорена, че да остане покорна, или толкова умиротворена, че да се радва на нашата победа и управление.“ (De Provinciis Consularibus). С течение на времето Римската република започва да приема своя империум не просто като власт, а като нещо по-близко до модерната концепция за империя. Поддържането на мира в провинциите и защитата на съюзниците им вече е един от римските основни приоритети. Мотивът никога не е бил алтруистичен, а прагматичен, тъй като за богатството на Рим спомагат най-вече отвъдморските му територии и е разумно то да се поддържа и увеличава. През последния половин век на Републиката най-големите врагове на мира и стабилността в държавата се оказват самите римляни, а сред съюзниците и сред жителите на провинциите в гражданските войни на Рим никой не остава незасегнат.

На края на сбирката участва и студентът Валери Сланчев от първи курс, който говори на тема „Ius gentium през Античността и днес“. Той обърна внимание на това, че един от основните проблеми на създаването на единно европейско право е откриването на баланса между общоевропейските правила и националните правни системи. Решенията на римското право могат да играят значителна роля при формирането и унифицирането на общото европейско право. Това може да се осъществи чрез заимстване на идеи и принципи, а не на конкретни правни норми. От римското право могат да се почерпят идеи за унифициране въз основа на съдебния прецедент и на правната теория. Римските принципи на непротиворечива съдебна практика и на избягване на властническо налагане на норми, които не са проверени от практиката, могат да послужат за изграждане на европейската правна идентичност. В опитите си да изгради общоевропейско право, Европа трябва да се обърне към отношенията между ius gentium и ius civile. Националното право на всеки народ в Римската империя запазва своето значение, тъй като то отразява спецификите и правните му разбирания. Но римските управници осъзнават, че за да се създаде ефективна правна система, трябва да се установят норми чрез юридическия регулатор, валидни за всички. По този начин се създават общовалидни принципи, които придават стабилност на търговския обмен и осигуряват динамична платформа, която води до бързото икономическо развитие на Рим. В стремежа си за създаване на общоевропейско право, политиците трябва да вземат в предвид опита от римската правна система. Националното право няма как да бъде заместено изцяло от общоевропейското, тъй като то не може да отрази отделните специфики, традиции и разбирания на всички народи, не може да отрази техния особен национален дух. Усилията на европейските управници трябва да са насочени към създаването на система, подобна на ius gentium, която само налага правните рамки, в които националните юридически системи трябва да се развиват. Въпреки това трябва да се вземе под внимание голямото времево разстояние между Древен Рим и нашата действителност. Съвременната ни епоха се характеризира с либерални ценности и с невероятното развитие на технологиите и комуникациите, докато римската империя се основава на политическата хегемония на една супер сила, създадена като такава поради методичното и целенасочено елиминиране от римляните на потенциална тяхна сериозна конкуренция в лицето на друга държава или народ в района на Средиземноморието, на Близкия изток и на Северна Африка в конкретния исторически период. Римската държава има водеща роля в отношенията си с останалите страни, затова при античния вариант на „ius gentium“ може да се говори повече за универсализма, отколкото за интернационализма при създаването му.

Всички студенти, изнесли презентации и доклади бяха сърдечно поздравени и поощрени от присъстващите преподаватели по Римско право. Сбирката завърши с оживена дискусия.