На 26 април 2021 г. в ZOOM се проведе втората за семестъра сбирка на Кръжока по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата на сбирката беше „Quid est veritas“ и беше посветена на процеса срещу Иисус в римската провинция Юдея през погледа на юристите. Сбирката беше открита от проф. д.ю.н. Малина Новкиришка-Стоянова, която след като запозна аудиторията с проблематиката, която ще бъде разглеждана на кръжока, представи специалния гост на срещата, а именно известния романист и преподавател от университета в Падуа, Италия – проф. д-р Луиджи Гарофало. Университетът в Падуа (италиански Università degli Studi di Padova), е един от най-старите университети в Европа и Италия, открит в Падуа през 1222 година. През ХV-ХVІІІ век той е бил главният образователен център на Венецианската република. Мотото е: Universa universis patavina libertas („Свободата на Падуа е универсална за всички“). Университетът е основан през 1222 г. от преподаватели и студенти, напуснали университета в Болоня поради конфликт с властите. През Средновековието в Падуа са учили студенти от цяла Европа, разделени на „нации“ (общности) според техния произход. От 1339 до 1813 г. той е разделен на две организации – Universitas Iuristarum, където се преподава гражданско и канонично право и теология, и Universitas Artistarum, където се преподават астрономия, диалектика, философия, граматика, медицина и реторика. Има и Universitas Theologorum, създаден през 1373 г. от папа Урбан V.

Правни науки, в университета, в който проф. Гарофало е преподавател, се изучават в три факултета: Частно право и критика на правото (Diritto privato e critica del diritto) и Публично, международно и европейско право (Diritto pubblico, internazionale e comunitario) и (Политически и правни науки и международни изследвания (Scienze politiche, giuridiche e studi internazionali).

От 1 ноември 2012 г. е създадена Школата по право (Scuola della Giurisprudenza) със седалища в Падуа и Тревизо. Тя е една от най-иновативните в италианската академична панорама. Всъщност нейният eCampus съчетава характеристиките на най-добрите университети с авангардни онлайн методи на обучение.

Обучението по право има за цел да отговори на актуалните изисквания на икономическата, социална и правна реалност в Италия и в Европа. Магистърската програма по право е 5 годишна. Има и специализации по:

• правно обслужване на предприятия
• пенитенциарно право
• Криминология
• Политически и социални науки
• Институционална комуникация и предприятия
• Дигитален маркетинг
• Дигитални забавления и дигитални игри
• Инфлуенсърство
Основните курсове, които проф. д-р Луиджи Гарофало чете за учебната 2020-2021 г. са:
• Основи на европейското право (FONDAMENTI DEL DIRITTO EUROPEO)
• История и догматика на договора (STORIA E DOGMATICA DEL CONTRATTO)
• Римско право (DIRITTO ROMANO)
• Основи и развитие на европейското право (FONDAMENTI E SVOLGIMENTI DEL DIRITTO EUROPEO)
• Институции на Римското право (ISTITUZIONI DI DIRITTO ROMANO)

Освен това проф. Гарофало е ръководител на Школата за докторанти на университетите в Падуа, Болоня, Генуа, Милано и Торино. Член е на научния съвет на Центъра за европейски изследвания на Университета Roma Tre, на Управляващия комитет на Международната асоциация за правно-исторически и сравнително правни изследвания (Aristec), на Центъра за изследване и изучаване на европейското частно право на Университета във Верона, на Научния комитет на Висшия съвет на магистратурите и на Италианското сдружение за история на правото, на Венецианския институт за наука, култура и изкуства, на редакционните колегии на много романистични списания, сборници и поредици издания по римско и европейско право. Доктор Луиджи Гарофало е също така и почетен професор на Университета Ricardo Palma в Лима (Перу) и гост- професор в Правния факултет на Католическия понтификален университет в Сантяго (Чили) и на Испанската кралска академия по правораздаване и законодателство.

Проф. Гарофало е автор на редица изследвания, както и участва в ръководство на поредици и сборници, посветени на съвременното право- например поредицата „Il giurista europeo“, но и в множество сборници, посветени на историята на правото, правната методика и образованието на европейския юрист, естествените задължения, гражданския обмен и безвъзмездност, дружествено право. Има трудове, посветени на свободата на договарянето и договорната отговорност, престъпления и деликти- нормативна уредба и доктрина, език и институции-комуникативни, интелектуални, историко-правни и религиозни аспекти. Сред библиографията на проф. Гарофало се включват коментари по потребителско право, изследвания по административно право, трактат по облигационно право и пр.
Проф. Луиджи Гарофало е съавтор в поредицата „I grandi processi della storia. Collana a cura di Barbara Biscotti e Luigi Garofalo“

„Великите процеси в историята. Поредица, съставена от Барбара Бискоти и Луиджи Гарофало“ със съдействието на Corriere della Sera. Книгите от поредицата са следните:
– Gesù. La crocifissione di un giusto (№ 14), Milano, 2019, pp. 13-157;
– San Paolo. Esule e martire per volontà imperiale ( № 19), Milano, 2019, pp. 13-158.
– Orazio e Appio Claudio. Un eroe e un antieroe a giudizio (insieme a Carlo Peloso) (№ 40), Milano, 2019, pp. 13-157.
– В същата поредица са и Процесите на Сократ, Темистокъл, Катилина, Верес, Иисус, Свети Павел, Апулей, Хораций и Апий Клавдий.

Преди думата да бъде дадена на специалния гост на кръжока проф. Гарофало, гл. ас. д-р Тихомир Рачев представи икономическата, социалната и историческата действителност в Рим и в провинциите в навечерието на Принципата. Той говори за промените, настъпили в Римската държава в периода на залеза на Републиката 87-27 г. пр.Хр., наситен с особени събития и противоборства, прераснали в граждански войни, но също така и съпътстван от редица нововъведения. Ас. Рачев обърна внимание на трансформацията на Рим от res publica nationalis в res publica universalis или в една световна държава с огромна територия и разнородно население. Бяха разгледани също така отношенията принцепс/ Сенат в контекста на правотворчеството, публичните приходи и провинциалното управление. Рачев продължи, очертавайки някои аспекти на административното устройство на провинциите – provinciae populi et provinciae principis, показвайки ги нагледно на аудиторията на карта в своята презентация. Изложението му продължи с представянето на римската провинция Юдея, нейните главни градове, основаване, начин на управление, население, религиозен и етнически състав. Акцентът беше поставен върху юдейската религия и напрегнатата от социално и конфесионално гледище обстановка към началото на новата ера. Д-р Рачев говори за произхода и биографията на римския провинциален управител, осъдил Христос – Понтий Пилат. Бяха споменати основните автори и техните произведения, от които черпим сведения за живота и делата на Пилат – римски конник от самнитски произход, който достига до висока позиция в римските магистратури и до поста praefectus Iudaeae, а именно Филон Александрийски – 15 г. пр. Хр. – 59 г. сл. Хр.- Legatio ad Gaium – 299-305; Йосиф Флавий – 37 г. сл. Хр. – 100 г. сл. Хр.; ἱστορία Ἰουδαϊκοῦ πολέμου πρὸς Ῥωμαίους βιβλία – IX; Тацит – 54 г. сл. Хр. – 120 г. сл. Хр., Annales – 15.44.

Проф. Гарофало представи пред кръжока една тема, по която безспорно е сред най-големите познавачи в Европа, а именно историко-правните въпроси на процеса срещу Иисус. Според Гарофало се предполага, че целият план за залавянето и задържането на Иисус е дейност на Синедриона, тъй като Пилат Понтийски изобщо не е информиран. От разказа на евангелистите и от последвалите задържането на Иисус събития е видна основната цел на еврейските първосвещеници: бързото физическо ликвидиране на човека, който е провъзгласен за Месия от много други, повярвали в неговото слово и учение и от многобройните и впечатляващи чудеса, които извършва. Окончателното решение за това те вземат след възкресението на Лазар. Опасенията са, че силното влияние на Иисус ще отслаби позициите на Синедриона в управлението на страната. Те са прикрити зад твърденията, че духът на противопоставяне на римляните може да доведе до масово унищожение на еврейския народ.

В този смисъл е и предхождащото Иисусовия арест неформално събиране на синедритите под ръководството на Каиафа, върховен първосвещеник, изпълняващ длъжността от 18 г. сл.Хр. Каиафа подсилва думите си с предсказание, че Иисус ще умре същата година за народа. Там е взето решението: „От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият“ (Йоан 11:53).

В организиране на издирването и залавянето с измама е включен Иуда Искариотски, един от апостолите около Иисус, който се предполага, че не толкова от алчност, колкото вероятно от разочарование, че дори Иисус не е в състояние да освободи евреите от римляните, приема да посочи своя Учител. Арестът е в правния контекст на използването на въоръжени отряди, подчинени на религиозните иудейски власти, за запазването на публичния ред на територията на провинцията и за залавянето на престъпници, тяхното предаване на компетентните органи, а също и изпълнението на присъдите им.

Иисус е отведен първоначално при Анà – важен иудейски първосвещеник, тъст на Каиафа, а не в седалището на римската кохорта или в двореца на Ирод Велики, където се намира губернатора, пристигнал в Йерусалим по повод на наближаващия Пасха. Ескортира го охрана, състояща се изключително само от евреи, която по краткия път между Гетсиманската градина и резиденцията на Ана, по всяка вероятност не пропуска да го малтретира, хули и обижда. Ана е върховен първосвещеник от 6 до 15 г. сл.Хр. и според описанието на Йосиф Флавий се радва на голям престиж, който се корени в аристократичния му произход, но и във влиянието му, с което и петимата му синове стават еврейски първосвещеници. Затова и не е чудно, че точно Ана е този важен член на Синедриона, който пръв разпитва Иисус. Той се опитва да разбере повече за „учението“ и за „учениците“ на обвиняемия, но не просто от любопитство, а с оглед определяне на някакви незаконни действия, за да се приложи наказание по еврейското и римското право. Стремежът е да се „запълни“ престъпния състав на laesio или minutio maiestatis, който е най- тежкото държавно престъпление по римското наказателно право и винаги се наказва със смърт.

Това престъпление е уредено в издадения през 27 г. пр.Хр. (или според някои учени в 8 г. пр.Хр.) закон на император Август – Lex Iulia de maiestatis, който санкционира различни действия срещу римската държава и нейната сигурност. Според Дигестите (Улпиан в D. 48.4.1.1) maiestas е величието и сигурността на римския народ и всяко противопоставяне като държавна измяна, организиране на бунт, провокиране на безредици, узурпиране от частни лица на правомощия и функции на публичната длъжност, превръщане на съюзниците във врагове на римския народ и т. под. Включват се и правните тълкувания на всякакви деяния срещу личността на императора – атентати срещу неговия живот, конспиративна и заговорническа дейност срещу него и неговото управление, произнасянето на слова и съставянето на текстове, които имат за цел да го опозорят и дискредитират, унищожаването на статуите или на изображенията, които представят императора, отказът да му се правят жертвоприношения и да се правят клетви per genium principis и пр.

Наказанията по Lex Iulia варират според тежестта на престъплението от заточение (aqua et igni interdictio), придружено с конфискация на имуществото, но по- често чрез обезглавяване, предаване на дивите зверове в цирка, изгаряне на клада и разпъване на кръст (предимно в провинциите).

Според проф. Луиджи Гарофало изследователите на римското право на базата на анализ на различни от евангелията извори (историографски, литературни, юридически, епиграфски), считат, че изключителната компетентност за налагане на смъртно наказание принадлежи единствено и само на губернатора на Иудея, според правомощията, дадени му от принцепса, тъй като наказателната юрисдикция в този момент, на тази територия (към 30 г. сл.Хр.) е в зависимост от вида престъпление, и е принадлежала както на римските, така и на еврейските власти. Компетентността на Синедриона е само за престъпления от религиозен характер, но не и когато се иска смъртно наказание. Провинциалният управител има неограничена и обща компетентност по отношение на римските граждани, както и за всички престъпления, които засягат държавата и смущаването на реда в провинцията. Гарофало подчерта, че процес, започнал пред Синедриона, завършва само със становище, че подсъдимият е признат за виновен и подлежи на смъртно наказание, но не и че е осъден – само соленелно деклариране, че трябва да бъде понесена отговорност. За да се стигне до истинска смъртна присъда, синедритите трябва успешно да предявят обвинение, но процесът да протече по римските закони пред представителя на императора в провинцията, той да постанови присъдата и да осигури изпълнението й.

Според еврейския закон смъртна присъда се постановява при съвпадение на показанията на двамина свидетели. Но привиканите като свидетели лица си противоречат. Същевременно учениците на Иисус, способни да го оправдаят, отсъстват, а Петър още при Ана, а и трикратно след това се е отрекъл Учителя си. Гарофало подчерта, че е очевидно, че Синедрионът не е бил свикан, за да се постанови смъртна присъда, а за да измисли правдоподобно обвинение, на базата на което Пилат сам да постанови присъдата.

Гарофало смята, че е налице потвърждение на тезата, че Синедрионът не постановява присъда, а само становище за наказанието, което трябва да наложи римската власт. И самите евангелисти не споменават за присъда, произнесена от Синедриона, но твърде емблематично подчертават отговорността на иудеите за убийството на Иисус. Матей ясно ги обвинява: „А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият“ (Матей 27:1).

Този, който трябва да вземе решение за съдбата на Иисус и да го осъди е именно римският провинциален управител Понтий Пилат. Назначен от Тиберий да оглави римската власт в Иудея през 26 г. сл.Хр., Пилат незабавно показа „юмручния“ си характер и антисемитското си отношение в продължение на десетте години, в които заема този пост. Той предприема редица действия, накърняващи еврейските ценности и обичаи, граничещи с насилие, заповядано на неговите войници, дори и когато това му носи само негативното отношение на евреите, което постепенно се засилва (жестокият образ е потвърден от Филон Александрийски и Йосиф Флавий).

Самият Пилат знае, че обвиненията на Синедриона са поради завист към Иисус от неговите членове. Той е имал и информацията (вероятно получавайки писмен текст) за решението на Синедриона, за обвиненията в богохулството еврейския закон, както и за трите обвинения за престъплението по римското право laesio maiestatis, което налага съденето на Иисус от римския префект и налагането на смъртно наказание. И това оформя убеждението му, че обвинението срещу Иисус не е толкова заради опасност за римската власт и необходимост от прилагането на римските норми, колкото за нещо друго- опит чрез римската власт да се отстрани завинаги един неудобен и ненавистен за управляващата в Иудея прослойка. Той предполага фалшива демонстрирана лоялност към Рим, от един народ, винаги готов на бунт, и взема решение да се противопостави на евреите да го използват за свое оръдие за разчистване на политическите си сметки. Затова и той иска да разпита и опознае лично Иисус, да се ориентира в ситуацията и да не се остави да бъде замесен, дори и най- далечно, в тази разправа. Макар и по- късно да се отмята от това решение, както впрочем често и в други случаи, когато при отпора на евреите той съзира голяма опасност за Рим.

Проф. Гарофало завърши с обявяването на решението на Пилат и присъдата на Иисус. Наред с това предаването на Иисус на първосвещениците може да се тълкува и като нов опит за освобождаването му, защото само римският префект има право да налага изпълнение на наказание, което той самият е произнесъл. А Пилат изрично заявява, че Иисус е невинен. Описаните от Йоан по- нататъшни действия на Пилат са свързани с твърдението на тълпата, че единственият цар е римският император и отхвърлянето на всякакви твърдения относно царското достойнство на Иисус. Пилат е принуден да отстъпи и се осланя изцяло на жеста с измиването на ръцете, с който снема от себе си отговорността за смъртта на един невинен. Капанът, който се сключва около него, е демонстрацията за пълно и безусловно подчинение на императора. Но от правна гледна точка той извършва нарушение, предавайки изпълнението на решението на местен правораздавателен орган –Синедриона. Като Лука изрично напомня (23:25) Пилат е „предал“ Исус на „волята“ на евреите. Но по-късно той отново е принуден, с мотива за запазването на обществения ред, да осигури с римски войници изпълнението на присъдата, която сам реално не е издал.

Докторантката по римско право в Юридическия факултет на Пловдивския университет Таня Мирчева представи процесът срещу Иисус в изкуството. Започвайки с целувката на Юда, Мирчева обясни, че въпросната целувка бързо се превръща не само в нарицателно, но и в сюжет за много картини. Пример са картината на ренесансовия художник Джото, изобразена върху стените на Капела дел Арена в Падуа и на Фра Анджелико – художникът, с чиито творби Медичите демонстрирали богатството и вкуса си към изкуството. След като представи редица творби, посветени на „Иисус при Ана“ и „Иисус при Каяфа“, докторантката се спря на „Съда на Синедриона“ картина от руския художник реалист – Николай Ге. Картините му са революционни за времето си и съвсем очаквано се сблъскват със силна цензура от страна на Руската православна църква. С години наред е забранявано те да бъдат показвани, а картината „Съдът на Синедриона“ е била забранена за показване лично от самия директор на Императорската художествена академия. Мирчева завърши своето изложение с представянето на картините от фазата на процеса „Исус пред Пилат“. Една от тях е картината „Христос пред Пилат“ на Дучо ди Буонинсеня, художник от епохата на ранния Ренесанс, който успява да постигне удивителна хармония между канон творчество. Същата сцена е пресъздадена особено живо и натуралистично и от унгарския художник Ми́хай Му́нкачи. Художникът е изобразил над 20 души като всеки един от тях изживява събитието по свой начин и това е изписано на лицата им. След първото извеждане пред народа Пилат нарежда Исус да бъде бичуван – още една сюжет, който бива интерпретиран от творци като Караваджо, Рубенс и разбира се, много други. Винаги е интересно да се изследва как различните творци представят една и същата тема, а следващата несъмнено е интерпретирана многократно. Процесът срещу Исус е достигнал момента, в който след мъченията, Божият син отново е изправен пред тълпата, а Пилат произнася прочутата фраза „Ecce homo!“ или в превод – „Ето го Човекът!“. Думи, които имат за цел да покажат, че Исус не е заплаха нито за Синедриона, нито за императора, а още по-малко в онзи момент прилича на цар. На този момент от живота на Исус картини посвещават творци като Рубенс и Караваджо, за които вече казахме доста, а също и големи художници като Йеронимус Бош, Тициан, Чизери, Мункачи, чиито имена сами по себе си говорят достатъчно. Кулминацията в процеса достига връхна точка, когато по случай Пасха Пилат пита насъбралото се множество дали искат да освободи Исус, или престъпника Варава. Тогава тълпата избира Варава и започва да крещи Христос да бъде разпнат.

Щом чува това Пилат най-после произнася присъдата, а след това пред всички измива ръцете си и заявява: „Не съм виновен аз за кръвта на Този Праведник!“. Този момент от Библията също е обект на много интерпретации, а една от най-интересните е тази на Тинторето, при който историческата достоверност до голяма степен отстъпва на художествената интерпретация.

Сбирката се радваше на изключително голяма посещаемост на над 100 присъстващи.