На 22.03.2021 г. в ZOOM се проведе първата за втория семестър сбирка на Кръжока по Римско право към Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Срещата беше под надслов „De iure personarum“. Сбирката беше открита от ас. Стоян Иванов, който разясни основните проблеми, които предстоят да бъдат разгледани, а именно някои римскоправни аспекти и техните съвременни проекции и приемственост относно статуса на лицата. Ас. Иванов въведе аудиторията в терминологията на римското лично право, подчертавайки, че основният термин в частното право е persona, с който се приема, че се означава правният субект- физическо лице като без да се основава на общо понятие за persona, нито на цялостно изградена теория за правосубектността, в римското право има редица текстове, които бележат античната основа на съвременната концепция за специалното място на личността като обект на правна защита. Ас. Иванов обясни, че правното значение на термина „persona“ според господстващата доктрина се оформя в края на Републиката, когато започва и активната научна дейност на римската юриспруденция. Беше разяснен също така и традиционният институт на patria potestas, във връзка с който лицата се делят на неподвластни (personae sui iuris) и подвластни (personae alieni iuris) и на специалната древна искова защита чрез legis actio sacramento in rem и in personam, като се обърна внимание, че съответната употреба на термина е засвидетелствана както в Закона на Дванадесетте таблици от средата на V в. пр.Хр., така и много по- рано, още в т.нар Leges regiae и дори към епохата на първите римски царе. Като „persona“ означава на първо място „маска“ – религиозна или театрална маска, но също така и правен субект (persona sui iuris et persona alieni iuris) Асистент Иванов коментира също така „ius personarum“ – в обективен и субективен смисъл.

След кратката анотация по темата, ас. Стоян Иванов представи специалната гостенка на кръжока – проф. д-р Мария Игнатович от Университета в Ниш, Република Сърбия, която е дългогодишен член на Балканската асоциация по римско право и римскоправна традиция „Societas pro iure Romano“ и е чест гост на различни прояви в Юридическия факултет на Софийския университет. Проф. д-р Мария Игнатович e титуляр на дисциплината Римско право в университета в Ниш. Тя изрази особената си радост, че можем да се видим отново, дори и през зуум и отправи своите сърдечни поздрави от Ниш към студентите и гостите на Кръжока по Римско право към Юридическия факултет на софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Игнатович поздрави колегите по Римско право от СУ и най-вече проф. д.ю.н. Малина Новкиришка и изказа благодарността си за поканата да бъде лектор на кръжока и да представи своята презентация на студентите. Проф. Игнатович подчерта, че съвместната работа между Катедрата по римско право от Ниш и Катедрата по теория и история на правото на Юридическия факултет на СУ не е от вчера, а е вече стандартна практика, като двата факултета заедно от вече 5 години участват в съвместни проекти и конференции, и всички са много горди от този факт. Тъй като сръбският и българският език са близки, Игнатович продължи да говори на сръбски език като презентацията, която вървеше на екраните беше на български.
Проф. Игнатович изнесе лекция по темата за правната уредба и приемствеността на римските брачни традиции. Тя изясни какво е сключването на брак, като акт, свързан със съответната служебна форма, като сподели, че въпреки важната роля на държавния орган, на практика самото сключване е съпътсвано от редица ритуали. Проф. Игнатович говори за годежа и за различните брачни и сватбени обичаи в Древността и нашето съвремие.

Гл. ас. д-р Тихомир Рачев говори пред кръжочниците за ангажирането на отговорността на господаря и pater familias в римското право чрез т.нар. пекулий (peculium). Препращайки основно към статиите на проф. Малина Новкиришка – „Peculium и Actio de peculio“ в Ius Romanum, 1/2019, с. 210-250 и „Отговорността на pater familias за търговската дейност на неговите подвластни и роби“ в Ius Romanum 1/2017, с. 315-353, Рачев представи какво представлява пекулият и каква е неговата основна функция – обикновено пекулият се определя като „обособено имущество, предоставено за стопанисване и управление на подвластните синове или роби от pater familias“. Общоприето е, че терминът “peculium” е производен от “pecus” – както се е означавал първоначално добитъкът като събирателно понятие, а също и от най-древното понятие за “pecunia” като имущество, състоящо се предимно в добитък и земи, а по-късно – и в пари. Някои автори подчертават, че “peculium” е умалително от “pecu”, като по-нататък развиват тезата, че първоначално като пекулий са се представяли само няколко глави дребен домашен добитък – кози и овце, за което ограничение обаче няма изрични сведения. Определянето на пекулия почти като собствено имущество на подвластния или на роба е обвързано с тяхната личност. Така в Дигестите се споменават хипотезите, в които робът се отчуждава заедно със своя пекулий (D. 15.1.47.4–5). Тогава при релевиране на претенции срещу роба се оценява доколко от действията му има увеличение на пекулия и съответно се прави приспадане от продажната цена. В този случай робът и пекулият му се явяват като една комплексна вещ, в която дори може да има и подчинени на него роби (servi vicarii). Д-р Рачев завърши с коментар относно actiones adiectitiae qualitatis в римското право.

Ас. Стоян Иванов разгледа някои важни аспекти относно римскоправните основи на теорията за юридическите лица в контекста на темата на сбирката „De iure personarum“. Ас. Иванов подчерта, че в римския юридически опит от всяка епоха съществуват явления, които представляват основа за по-нататъшното развитие на същите правоотношения, които съвременните учени са обособили концептуално. Това се отнася и до теорията за юридическите лица. Съвременните теоретици на правото, следвайки един възглед, появил се през Средновековието, успяват да формулират същността на абстрактната категория на юридическото лице – социално образувание, юридически персонифицирано от правния ред на базата на своето имущество по подобие на човека, квалифициран като физическо лице . Според Иванов терминът „юридическо лице“ не е създаден от римската юриспруденция, а по-скоро може да бъде счетен за творение на немската Пандектистика от XVIII-XIX век. Но независимо от липсата на единен термин, общностите от хора или съвкупното имущество, на които определен правопорядък узаконява придобиването на права, или поемането на задължения, респективно предоставянето на властнически, или управленски функции, са съществували и в римския свят. Без да бъдат обект на специално теоретично изясняване, те са използвани с оглед на практическите цели на римскоправното регулиране на обществените отношения. В този смисъл не можем да твърдим, че съществува в римското право общ термин „юридическо лице“, но е изградено макар и не единно и абстрактно, но аналогично на съвременното понятие „юридическо лице“. В римския правен опит не липсват и конкретни случаи на обособяване на отделни общности като юридически лица, които са илюстрацията на степента на абстрактност, до която достигат римските юристи във връзка с различните ситуации, при които се предоставят права на образувания, различни от физическите лица. Най-общо трябва да се има предвид, че римската правна мисъл никога не е стигнала до една задълбочена теория за лицата (personae), тоест правните субекти, включително и тези различни от отделните физически лица. От друга страна, не липсва употреба, макар и спорадична и дори случайна, на термина „persona“ за означаване на образувания, различни от физическите лица. Не са малко и опитите в по-късен етап, когато и правото е по-развито, да се въведе единна терминология (corpus и най-вече universitas) по отношение на субекти, конституирани от една организирана общност от хора, считани за отделни и независими от физическите лица, които ги съставят. Ас. Иванов завърши с екзегеза на няколко текста от Дигестите на Юстиниан, ключови за разбирането за римското разбиране за лицата, различни от физическите, както и фрагмента от Гай в D. 3.4.1, който разкрива изключително пълно с най-големи детайли уредбата на сдруженията и дружествата по римското право от епохата на Антонините. Пасажът, част от титул от Дигестите на Юстиниан, наречен „Искове от името или срещу корпорация (universitas)“, беше коментиран от Иванов като най-важния текст относно изследването на правното обособяване на сдруженията и дружествата по римското право.