На 17.12.2020 г. чрез системата ЗУУМ се проведе последната за 2020 г. сбирка на кръжока по Римско право към Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Saturnalia и dies fasti“. Сбирката беше открита от ас. Стоян Иванов, който въвеждайки присъстващите в проблематиката представи римския календар и най-общо римските празници. Ас. Иванов обърна внимание на Feriae Publicae или официалните празници, чествани всяка година на един и същи точно определен ден, като даде за пример Идите на всеки месец, които са посветени на върховния бог в римския пантеон – Юпитер и Мартенските календи, които са в чест на бог Марс. Известни примери за Feriae Publicae са Луперкалиите (15 февруари) и Сатурналиите, чествани на 17 декември. Иванов представи разликата между dies fasti (позволените за работа дни) и dies nefasti във връзка с работата на обикновените хора и на римските институции, като беше изяснен етимологически и семантично генезиса на понятията и термините и тяхното значение. Публичните работи, включително делата на държавата като провеждането на народни събрания, заседания на Сената, заседанията на римски колегиални органи, а също така провеждането на наказателните процеси и гражданските процеси трябва да се осъществят само на dies fasti, „позволените дни“. Иванов говори за римския пантеон и за политеизма в римската религия, а също така и даде конкретни примери за честване на религиозни култове при специалните празници. Разясни, че празничният календар в Рим е обявяван на народа от жреците в началото на всеки месец. Ако два празника се паднат на един и същи ден се прогласява кой от двата е по-важен, но се дава изрично разрешение и инструкция, че на същия ден могат да се празнуват два празника. Храмовите празници винаги имат един общ ритуал т.нар. dedicatio или посвещение, тоест на кой бог е посветен храмът, кой го е построил (магистрат или друг римски граждани), кой е направил посвещението към божеството (конкретен жрец), кой е поръчал създаването на храма или е наредил да се направи и по какъв случай, в резултат на какво събитие. Бяха представени също така и култовете на италийското божество Сатурн и на римския бог Сатурн, като бяха направени и паралели с гръцката митология и еквивалентното божество в гръцкия пантеон Кронос.

След това думата беше дадена на специалния гост на кръжока – Владимир Попов, председател на сдружение за антични реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“, който прeдстави интересна презентация във връзка с празника Saturnalia. Попов започна изложението си, уточнявайки, че Сатурналия /лат. Saturnalia/ — е празник в чест на бог Сатурн, с името на когото жителите на Лациум свързват земеделието и реколтата, като вярват, че управлението му бележи „златния век на човечеството“ /aevum aureum/ – без робство, войни, скръб, раздори, глад и болести, когато все още в Италия не е обособен институтът на частната собственост. Попов уточни, че честването на Saturnalia протича през втората половина на декември – времето, хората са освободени от полската работа и имат свободно време. През Късната античност празникът продължава около седмица от 17 до 23 декември и обществените работи са отменени, военните действия се прекратяват, забранено е да се наказват престъпниците. Робите през това време не изпълняват ежедневните си задължения, могат да носят pilleus /шапка-символ на освобождаването/, могат да се хранят от трапезата на господарите си и да носят техните дрехи, и дори да ги командват. След това Попов отдели внимание на Сатурналиите в Късната античност като спомена, че с приемането на християнството от по-голямата част на населението на Римската империя, празненствата покрай Сатурналиите и по-специално денят, в който се почита Непобедимото Слънце /25 декември/ са трансформирани в честване на раждането на Исус Христос. Въпреки усилията на църквата да заличи календите /празнувани в началото на новата година/, луперкалиите и брумалиите /зимните празненства в чест на Сатурн, Опс и Бакхус/, те са дълбоко вкоренени в местния фолклор и продължават да се честват. Накрая Попов се спря на празнуването в България на Сатурналиите, организирано от председателстваното от него сдружение.

Ас. Стоян Иванов уточни, че по време на Сатурналиите ролята на господари и роби се сменя, падат правилата и моралните окови и задръжки като се избира специален цар за празника, т.нар. saturnalicius princeps. Докато траят Сатурналиите властта на господарите спрямо робите е временно суспендирана, робите се сменят с господарите и избират своя цар за празника, който ръководи голямо угощение, банкет, купон, където господарят сервира на масата на своите роби. В архаичния период, този цар накрая на празника е убиван, като тази практика може би произхожда от елините, които след като превземат дадена област, жертват една десета от плячката си, а на Кронос едно човешко същество, като Херкулес убедил своите съграждани да не принасят в жертва човек, а запалени свещи или факли. Ас. Иванов очерта основните характеристики на римските Сатурналии в класическия период, а именно:

• свободата, предоставена на робите да третират своите господари, както последните третират робите си, възпроизвеждайки пороците на господарите, порочните им практики и обиди спрямо робите;
• наличието на големи банкети, на които е позволено на всички да присъстват независимо от техния социален статус, произход и култура; танци, зрелища, спектакли и всякакви игри, без хазартните, които са забранени игри; едно определено „разпускане“ на нравите, което често пъти е заклеймявано и отричано заради размерите си и пагубното си влияние от някои интелектуалци от периода на Принципата като Сенека и Плиний.
• размяната на подаръци;
• танци, смях, забавления, балове, игри (без хазартни).
• носене на запалени свещи и факли.

Ас. Иванов уточни, че Сатурналиите се честват през декември – последният месец от римската година, само след като е приключило жертвоприношението в храма на Сатурн на форума. В архаичната епоха празникът се е чествал само един единствен ден, впоследствие по времето на Цезар 3 дни, при Август 4, а 5 дни при Калигула, като накрая са 7 при Домициан. По време на Сатурналиите, съдилищата и училищата са затворени, забранено било да се започват войни или да се участва във военни действия, да се изпълняват смъртни наказания и като цяло да се упражнява каквато и да е дейност, която не е свързана с празненствата. Сатурналиите се провеждат в периода преди зимното слънцестоене, тоест в зората на раждането на Слънцето, тоест новото Слънце, което се възражда след своята символична смърт.

Велина Стоянова от I курс, специалност „Право“ изнесе пред аудиторията на кръжока много интересна презентация във връзка с ограниченията, въведени от senatus consultum de Bacchanalibus. Младата дама с много изискан изказ и старание представи повечето проблеми по тази нелека тема. С ценната помощ ма проф. д.ю.н. Малина Новкиришка, Велина е успяла да преведе релевантните текстове от Тит Ливий във връзка със сенатусконсулта, както и самия текст на епиграфския надпис, на който се съдържа информация за постановлението на Сената и ги представи и коментира пред кръжока. Надписът представлява писмо на двамата консули от 186 г. пр. Хр. до магистратите от Теурано в Калабрия, съдържащо най-важните разпореждания на сенатусконсулт, насочен към спиране на разпространението на култа към Бакхус в Рим и Италия. Култът е въведен, според Тит Ливий в Етрурия, а после и в цяла Италия от жрица от областта Кампания и има множество последователи, като се състои в нощни церемонии за инициация за млади хора – мъже и жени на възраст по-малко от 20 години. Велина уточни, че шествията са с мистериозен характер и включват мистичен символизъм. Целта на сенатусконсулта е изключително политическа – да бъде ударена една религиозна практика, доколкото се явява опасна за публичния ред, тъй като е практикувана от низши прослойки на римското общество, които са лесно податливи на манипулация, а и този култ не е канализиран във формите и нормите на традиционен публичен култ. С други думи Сенатът не забранява култа, а въвежда особен разрешителен режим – градският претор, след разрешение на Сената, трябва да позволи на най-много пет души да практикуват култа към Бакхус. Това е форма на контрол, която от една страна затруднява ефективното му и постоянно практикуване, а от друга ограничава размера на отделните групи от поклонници преустановява възможността тези групи да се превърнат във форми на сдружаване, които имат предимно политически или общественоопасни цели и могат да бъдат използвани лесно от силни политически фигури за различни противоборства, метежи или печелене на избори.
Сбирката завърши с представянето на храма на Сатурн и aerarium Saturni от гл. ас. д-р Тихомир Рачев.