На 26.11.2020 г. през системата ЗУУМ се проведе втората за учебната година сбирка на Кръжока по Римско право към Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата беше посветена на значението на изучаването на юридическия латински език. Сбирката беше открита от ас. Стоян Иванов, който въведе присъстващите в материята. Иванов обърна внимание, че докато езикът на естествените науки е един универсален език, използван от различни общества и култури, то езикът на правото или още юридическата терминология, е точно връзката между културите и тясно се преплита с развитието на едно специфично общество и неговата правна система, а именно Древен Рим и неговата съвършена правна система. Ас. Иванов подчерта, че в миналото латинският език играе роля на общ юридически език, който се използва отвъд границите на местното и националното право като поради тази причина латинският може да бъде наречен общият майчин език на западноевропейската култура, който всъщност повлиява за развитието на всички останали езици. Влиянието на латинския върху другите езици започва още с големите завоевания на Рим в Средиземноморието, които несъмнено оставят своето отражение върху лексиката и синтактичните правила на западноевропейските езици. Постепенно латинският език е пренесен от римските войници, управители, провинциална администрация, публикани, колонисти и търговци в различните части на постоянно разширяващата се римска държава – Сицилия, Сардиния, Корсика, Далмация и Пиренейския полуостров, които са под римска власт към началото на II в. пр. н.е., а експанзията продължава още близо 300 години, за да се стигне до завладяването на Дакия от император Траян към II век сл.Хр., когато римската империя достига своето най-голямо териториално разширение, включвайки Британия на запад и бившите владения на елинистическите монархии на изток и граница на север до Рейн и Дунав. Последицата от това е създаването на една обща цивилизация, във формирането на която ключова роля има латинският – езикът на властта, а и от тази гледна точка езикът на администрацията, езикът, на който са написани законите, а също и езикът, на който се водят съдебните процеси, сключват се търговски сделки и не на последно място езикът, на който се командват римските легиони. Ас. Иванов обърна специално внимание на мястото на латинския в историята на развитието на правото на европейската цивилизация, спирайки се на ключовите съчинения на римските юристи от класическия период като след това премина към значението на Юстиниановата кодификация за съвременните правни системи от романо-германския правен кръг. Иванов подчерта значението на изучаването на юридическия латински език в юридическите факултети в наши дни, като възможност за получаване на студентите по право на основни знания по латинска правна терминология и латински език с оглед на заниманията им с римско право и с отделните съвременни правни дисциплини, в които присъства римскоправната традиция и терминология, като ключово е обяснението на голям брой правни термини и изрази на латински език, които се използват и в съвременното право, които да бъдат разгледани в непосредствена връзка с основните казуси в римското право, в които са употребени, като се анализира юридическата аргументация и тяхното значение както в римското, така и в съвременното право. Чрез изучаването на юридическия латински език се представят пътищата на формиране на правната терминология и се изграждат някои основни умения за разбиране, тълкуване и критика на нормативни разпоредби.

След това модериращият сбирката, гл. ас. д-р Тихомир Рачев, даде думата на студента от IV курс и председател на Клуба на юриста „Теодор Пиперков“ – Велимир Димитров. Темата на Димитров, придружена с изключително интересна презентация, беше „Юридическата терминология през призмата на Атически нощи“. Димитров започна с представянето на кратка биография на автора на произведението Noctes Atticae – Авъл Гелий, като подчерта основната цел на автора в „Атически нощи“, а именно да разкаже за бита и традициите на древните общества. Велимир Димитров започна с анализа на понятието „humanitas“, посочвайки разликата с гръцкото филантропия – φιλανθροπια, като humanitas в стария латински означава „образование и обучение в науката и изкуствата, затова “най-хуманни” са онези, които имат най-голям вътрешен стремеж и влечение да ги овладеят.“ След като премина през „трите вида реч“ и „за значението на думите“, Димитров се спря на „за изпълнението на задълженията“ като посочи генезиса на лексемата „officium“, обвързвайки я с произведението „De officiis“ на Марк Тулий Цицерон. Димитров обясни и правните аспекти на понятието „obligatio“ като подчерта разликата в значението му към II век от н.е., когато всъщност живее и твори Авъл Гелий, и в архаичния период от развитието на римското право, когато на практика възниква това понятие именно като физическо обвързване, а не правно или vinculum iuris, каквото е вече в класическия период на римското право – книга трета, титул XII от Дигестите: „Задължението (obligatio) e правна връзка, чрез която сме обвързани да престираме определено нещо, според правото на нашата държава.“ Димитров разгледа също така и понятията „длъжностно лице“ спря се на „за задълженията на съдията“ според Гелий и накрая завърши с правилата за тълкуването на договорите, обвързвайки ги с тълкуването на договорите според съвременното българско право.

Специален гост на сбирката беше гл. ас. д-р Димитър Илиев от Факултета по класически и нови филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който представи пред аудиторията презентация, посветена на ключовите за юридическия латински език понятия като: „ius“, „iustitia“, „fas“, „lex“, „iudex“, „arbiter“, „forum“ и мн. др. От позицията на експерт – филолог и лингвист д-р Илиев направи компаративистичен езиков анализ на всички тези понятия, давайки множество текстуални примери за всяко едно от тях в римските литературни и юридически източници, завладявайки присъстващите на кръжока със своя увлекателен стил и изключително задълбочени филологически, исторически и културни познания.

Сбирката завърши с интересното представяне на юридическата терминология в „Речите на Цицерон срещу Гай Верес“ от студента от първи курс, специалност „Право“ Виктор Росенов Георгиев. Младият колега разгледа няколко ключови момента от интересното свидетелство на великия оратор от I век пр.Хр., като обърна специално внимание на някои правни термини, чиято интерпретация е възможна, благодарение на внимателния прочит на текста от Цицерон. След това се пристъпи към дискусия и се избра нова тема за сбирката на кръжока на 17 декември 2020 г., а именно: „Saturnalia и dies fasti“.