На 9 март 2023 г. от 17.30 ч. в 272 аудитория на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д. н. Пьотр Садовски представи пред студентите от първи курс, специалност „Право“ публична лекция на тема „Бейрутската школа и развитието на римското право“. Лекцията беше на френски език online с превод на български език, като помощ за превода оказаха студентите Мария Йоана Димитрова и Светослав Михалков. Проф. Садовски, който е виден романист от Полша, приятел на България и член на редакционната колегия на електронното списание на Юридическия факултет на СУ – IUS ROMANUM обърна внимание, че Бейрутската римска и византийска правна школа е пример за една от юридическите школи в онази епоха, които са съществували в Западната и Източната част на Римската империя. Тя е юридическа, а не ораторска школа. В школите по реторика изучаването на отделни аспекти на правото е възможно, но маргинално. В Древен Бейрут нещата са различни. Този град е известен имено със своята школа, в която се преподава право. Намира се в Близкия Изток, кръстопът на култура и езици, където човек може да усети „духа“ на Рим. Тук живеят ветераните от римските легиони и техните потомци. Когато в Близкия изток се разразяват бунтове през първи век сл. Хр., на ветераните може да се разчита да умиротворяват региона.

Не можем да посочим точната дата на създаването и на закриването на школата, но се предполага, че тя съществува между ІІІ и VІ в. сл.Хр. Първият надежден източник, който имаме за Бейрутската правна школа, е от 238 г., като тя е спомената от Григорий Чудотворец, който иска да учи там, в кореспонденцията му с Ориген. Следователно, школата вече съществува по това време и явно привлича ученици от далечни краища на Империята. В самия Бейрут школата престава да функционира след земетресението вероятно през 551 г. След това събитие тя е преместена в Сидон и датата на края на дейността ѝ потъва в забвение.

В Бейрутската правна школа през годините преподават много изтъкнати професори. Не можем да приемем със сигурност, че там преподават Улпиан и Папиниан, както някои автори твърдят, без изрични позовавания на източниците. Все пак са запазени имената на някои преподаватели от IV век, например тези на Домнин, Скилаций и Себастиан. Споменава се, че един от преподавателите от този период е особено известен, но същевременно и много беден. През годините от 410/420 до 500 г. в Бейрут преподават „вселенските учители“, сред които Кирил, Патриций, Домнин, Демостен, Евдоксий, Амблих, Леонтий и най-вероятно Авксоний, Сабин или Анонимният автор на труда Схола Синайтика. През VI в. тук преподават Доротей, Анатолий и вероятно Стефан, Юлиан и Исидор.

Златният век на училището настъпва през V и VI в. Подобаващото ниво на школата става ясно и от факта, че оттам са избрани Доротей и Анатолий, които са едни от съставителите на Юстиниановата компилация. Обучението в Бейрут свидетелства за голямата мобилност на студентите от онова време. Те пристигат в Бейрут от Арабия, Армения, Азия, Витиния, Кападокия, Кария, Киликия, Египет, Константинопол, Гърция, Иберия, Лирия, Ликия, Палестина, Памфилия, Финикия, Пизидия и Сирия.

Професорът подчерта, че благодарение на работата на Доротей и Анатолий школата има много конкретен принос в законодателната дейност на император Юстиниан. Прякото влияние на преподаването на правото в Бейрут върху творчеството на Юстиниан се вижда от схолиите на Базиликите, например Bas., 8.2.79; Bas., 11.2.35 ss. Правната школа в Бейрут, която е мост между правната култура на Източната и Западната част на Римската империя, все пак не може да създаде произведения от мащаба на правната литература от класическия период. В епохата на Домината, която определя времевите граници на функционирането на школата, юристите се задоволяват с разработването на класически текстове и адаптирането им към съвременните нужди. Юристите в тази епоха опростяват правото и постиженията на класическата правна мисъл и снижават предишното научно ниво.

Лекцията завърши с извода, че значението на Бейрутската правна школа не може да бъде пренебрегнато. То се корени в правната култура на своето време. В годините на своето управление римските императори не очакват творческа интерпретация на закона, който са създали, от професорите, а само правилното му тълкуване и прилагане. Примерът на Доротей и Анатолий показва, че школата има своя конкретен принос в развитието на т. нар. Юстинианово законодателство. И въпреки че е трудно да се измери усилието, вложено в работата по компилацията от всеки отделен юрист, ние сме наясно, че създаването на Corpus iuris наистина е колосално начинание и резултат от усилията на много конкретни юристи.