S.I.R.

Встъпително слово на проф. д.ю.н. Малина Новкиришка за учредяване на Балканската асоциация по римско право и римскоправна традиция

Уважаема госпожо заместник ректор на Софийския университет,
Уважаеми г-н Декан на Юридическия факултет на Софйския университет ,
Уважаеми дами и господа конституционни съдии, народни представители, съдии и адвокати,
Скъпи професори и гости от университетите на Балканските държави,
Скапи студенти и колеги,

Позволете ми с особено вълнение да открия настоящото учредително събрание, с което да създадем за първи път на Балканския полуостров организация на преподавателите, обединени от общото историческо минало на нашите страни по времето на Римската империя и преподаващи науката за римското право в университетите в балканските държави.

Научното сътрудничестно на Балканите е особено интензивно в последните години. Министрите на външните работи на нашите държави подписаха множество споразумения и програми, които съдържат параметрите за една градивна съвместна научна дейност в полза на обществото и академичното развитие. Създадени са двустранни и многостранни връзки между отделните университети, реализират се научни проекти, обмен на информация, преподаватели и студенти както в рамките на Програмата „Сократес ІІ“ и Програмата „Еразмус“ , така и на други регионални и европейски програми. Поставя се на преден план европейското коопериране (при това не само в рамкита на Европейския съюз) във всички области на образованието, респ. и във висшето образование и науката, на европейския диалог и взаимно опознаване на културата и историята на европейските народи, на международния обмен и разпространение на научни достижения, мобилността на младите и утвърдените учени, подпомагане на обучението на студентите в трите степени на висше образование- бакалавърска, магистърска и докторска, организирането на общи проекти, създаването на мрежи и форми за разпространение на идеи, научни резултати и учебни добри практики, воденето на научни изследвания и сравнителни анализи и пр.

Балканите са област с голямо историческо и културно многообразие. То дава своето отражение и върху развитието на държавността и на правната система на отделните страни. Но все пак има една обща отправна точка, от която започва изграждането на средновековните балкански държави и се определя тяхното по- нататъшно развитие. Това е организирането на тази част от Европа като римски провинции в периода от ІІ-І в. пр. Хр. насетне, по- късно включването й като част от Източната Римска империя. Рим дава на тези провинции едно унифицирано право, при което не заличава регионалните системи и правни обичаи и допуска прилагането им в рамките на една космополитна държава, каквато е Римската империя. На Балканите се прилага един от моделите на римската политика, който гарантира относително спокойното икономическо развитие, ненамесата в утвърдените социални и организационни структури, но постепенното внедряване на римските държавни правила, които да осигурят интегритета на територията и цялостното й подчинение на централната власт.

Има много области, в които може да се задълбочат изследванията, вкл. и в сравнителноправен план, за това общо историческо минало. Не са много обаче инициативите за такива изследвания в правен аспект. И ако за римскоправната традиция в съвременното право се говори много, то е предимно за страните от Западна Европа, а по- малко- с акцент на отделната държава от Източна Европа, съответно и на Балканския полуостров. А е време да се помисли за създаването на една цялостна картина на региона- както относно Античността, така и във връзка със създаването и развитието на съвременните държави и правни система. Струва ми се, че към момента ние, преподавателите по римско право, сме уловили основните щрихи, но до създаването на цялостната картина е необходимо да се добавят още много детайли и изображения.

Именно по тази причина ние, колеги от няколко факултета от университетите в България, Сърбия, Македония, Хърватска и Румъния, дискутирайки на различни романистични форуми, заедно и поотделно, от няколко години обмисляме идеята за създаване на организация, която да обедини преподавателите по римско право на Балканите. Смисълът на такова сдружение е не само да споделяме проблемите на обучението по римско право, окето в последните десетилетия добива ново измерение и незаслужено е пренебрегвано заедно с другите фундаментални дисциплини в някои държави (за радост- в много по- малка степен именно в университетите на Балканите!). Основната цел е да организираме едно наистина ефективно сътрудничество, да приобщим и млади колеги- преподаватели и изследователи и да дадем едно ново направление на преподаването и изучаването на римското право- не само за себе си, а във връзка с преминалата през вековете романистична традиция, въплътена в институтите на съвременното публично и частно право.

Сътрудничеството между преподавателите от университетите на балканските страни има своите специфични задачи да постави романистичните изследвания и преподаването на римското право и в общия европейски контекст , във връзка с другите колеги романисти. Ако днес се говори IUS GENTIUM EUROPEUM, то трябва да търсим неговия фундамент в IUS GENTIUM ROMANUM. Класическата традиция на демокрацията и на правовата държава не се корени само в гръцката философия, но и в конкретните правни и организационни форми, създадени от римляните в периода на Империята, представляващи модел за обединяване на народите от общи икономически, политически и социални цели.

Изучаването на римското публично и частно право, на византийското право, на варварските законодателства, рецепцията на римското право и създаването на съвременните кодификации винаги е имало формиращо значение за бъдещите юристи. То не се явява само елемент от изучаването на историята и формиране на обща правна култура, а утвърждава у тях дух на законност, стабилно управление и господство на правото. Римското право дава на младите юристи и една солидна лексикална и терминологична основа, но и безценни умения за решаване на практически казуси, за тълкуване на правото, за неговото адаптиране и усъвършенстване чрез правораздаването.

В нашето сложно време реализирането на тези идеи за коопериране се оказа не толкова просто. През 1992-1993 г. в Римския университет „Ла Сапиенца“ се срещнах с проф. Пиеранджело Каталано и порф. Габор Хамза. Тогава за първи път се спомена идеята за такова сътрудничество във връзка със сравнителните изследвания на проф. Хамза върху развиитето на европейската правна култура, които той блестящо реализира. В Рим тогава беше и младата асистентка от държавния университет в Истанбул Хавва Карагьоз, с която обмисляхме как да осъществим тази идея. Необходими бяха много контакти, време, желание и не на последно място- финансиране, което беше особено сложно в обстановката на Балканите в края на ХХ и началото на ХХІ век.

Идеята беше многократно обсъждана с колегите романисти, когато се срещахме на ралчини научни форуми. Подкрепа за нея изразиха и проф. Ханс Анкум и проф. Лорънс Винкел от Холандия, проф. Фернандес де Бухан от Испания, проф. Пишона и Дюнан от Швейцария и още много други наши именити колеги , които ни насърчаваха да предприемем конкретни действия за реализирането й. Така се стигна до една среща в началото на 2016 г. по повод на организирания от Юридическия факултет на Софийския университет международен научен колоквиум „Римско и съвременно търговско право“ с колегата от Ниш проф. Мария Игнатович и колегата от Скопие проф. Гоце Наумовски. Към нас се присъединиха и приф. Марко Петрак от Загреб и проф. Валериус Чукъ от Клуж и започна подготовката за тази конференция. Особена благодарност искам да изкажа и на колегата доц. Самир Аличич, който много ни помогна да открием имената и адресите на преподавателите по римско право в университетите от нашите страни и да им изпратим покани, като самият той се ангажира с каузата на Асоциацията и нейното представяне на Балканите и в Италия. Няма да звучи, надявам се, нескромно, но на нас- един професор, трима асистенти и няколко студенти от Кръжока по римско право от Юридическия факултет на Софийския университет, се падна задачата да извършим конкретните действия по подготовката за учредяването на Асоциацията- съставянето и превода на устава и другите документи, поканите, координацията на пристигането и настаняването на участниците, залите и пр. Особено съдействие по организацията имахме от страна на проф. Игнатович и нейният студент и сътрудник Александър Арсич от Университета в Ниш- негово дело е логото на Асоциацията. И съвсем не на последно, а може би на първо място- ректорът проф. Анастас Герджиков, заместник ректорът доц. Юрий Кучев и деканът на Юридичесикя факултет на Софийския университет проф. Сашо Пенов подкрепиха безрезервно тази инциатива и направиха всичко възможно тя да се реализира именно в нашия университет. Сред нас са и проф. Габор Хамза, член на Унгарската академия на науките и един от най- видните романисти с изключителна заслуга за изследването на романистичната традиция в Европа, проф. Себастиано Тефаро и доц. Микеле Инделикато от Университета „Алдо Моро“ в Бари, доц. Пиетро Онида от Университета в Сасари – сътрудник на проф. Каталано- истинският инициатор на идеята за създаването на Асоциацията и дошъл тук като негов представител, проф. Джорджо Бароне Адези от Университета в Катанзаро и порф. Ванеса Понте от Университета в Кордоба, с които ни свързват трайни връзки на сътрудничество и съвместна научна дейност.

Създаденият по проект на факултета и финансиран от Софийския университет първи романистичен сайт в България ще бъде и първият виртуален дом на Асоциацията. В бр. 2 на електронното списание IUS ROMANUM, което е на същия сайт и вече има много широка популярност и авторитет, ке се публикуват докладите и статиите от Първата балканска международна научна конференция “ Изучаването и преподаването на римското право в началото на ХХІ век“, която ще започне утре. Финансирането на цялата организационна, редакционна и административна дейност по създаването на виртуалното пространство за нашата Асоциация, за публикациите и регистъра на членовете й ще се финансира и осъществява от Юридическия факултет на Софийския Университет.

Няма да злоупотребявам повече с вашето внимание. Имате на разположение всички учредителни документи, които бяха изпратени за предварително обсъждане преди днешното събрание. Преди да пристъпим към тяхното гласуване, бих искала да дам думата на още двама от нашия т.нар. инициативен комитет, с които многократно се събирахме и уточнявахме всички детайли относно днешния ден- проф. Мария Игнатович от Университета в Ниш, Сърбия и проф. Гоце Наумовски от Университета „Св. Кирил и Митодий“ в Скопие, Македония.

Но преди това ми позволете да ви приветствам с „Добре дошли“ в нашата столица София, създадена на мястото на римската Сердика, в нашия университет, носител на традициите на средновековните български книжовни школи, и да пожелая успех на нашето ново начинание.

Статиите се публикуват само след положителна оценка от реферирането.

Към всички броеве
bg_BGBulgarian