IUS & HUMANITAS

От 22 до 24 септември 2022 г. в столицата на Босна и Херцеговина- Сараево, се проведе Седмата международна конференция на Балканската асоциация по Римско право и римскоправна традиция. В почти двугодишния период на пандемията от Covid-19 усилията на Управителния съвет на нашата Асоциация бяха насочени към това да не престава нейната дейност и така през 2020 и 2021 година се проведоха дистанционно две конференции, посветени на TRADITIO IURIS ROMANI и MARE NOSTRUM. Бяха използвани всички възможности на виртуална среда, във всяка участваха повече от 50- 60 членове на Асоциацията и колеги от Балканските страни и цяла Европа, даде се възможност на много млади учени да направят своите първи изяви в международен план, издадоха се и редовните втори броеве на електронното списание IUS ROMANUM за съответните години.

През двете години на пандемията Управителният съвет на нашата Асоциация се е ръководеше от идеята да не прекъсва нашата дейност, да полага всички усилия тя да продължи, да насърчава участието на млади колеги и да издава сборници от нашите конференции. Надяваме се, че макар и не по най-съвършения начин, но според възможностите и опита, който трябваше да придобием по време на дистанционно обучение и научни събития, дейността на нашата Асоциация никога не е спирала.

След много притеснения и изолация на този период, благодарение на кмета на Сараево- уважаваната колега-романист д-р Бениамина Карич, и на колегите от Университета в Сараево, се организира и проведе нашата Седма международна конференция с присъствието на повече от 70 участници и гости, които споделят идеите и целите на S.I.R.

Темата на нашата Седма международна конференция PROVINCIAE е свързана с изследване на една много обширна проблематика. От историческа гледна точка става въпрос за една широка темпорална рамка, в която протича продължителен процес на установяване на политическото господство на Рим в Средиземноморието и Близкия Изток, който не е свързан само с военно доминиране и  политическа  лоялност.  Римляните  си  поставят  много  по-мащабни  цели  за формиране на общност от народи и територии и изграждане на Orbis Romanus. В този контекст се променя римското конституционно устройство, създават се статути на провинции като административно-териториални единици към римската държава, които не могат да се вместят в републиканския модел на публичната власт.

Формирането на провинциите е един динамичен процес, в който римляните прилагат диференциран подход в различните географски региони и за различните народи въпреки стремежа за унифициране на провинциалните структури, на управлението на публичната собственост и на условията за осъществяване на стопанска и търговска дейност.

Темата за провинциите поставя на преден план и въпросите за романизацията на териториите, покорени и присъединени към римската държава, за постепенно изграждане на обща правна система, гражданска идентичност, религиозна търпимост, културен обмен.

Значителното участие на много романисти в конференцията, съответно и изпратените за публикуване статии с широка палитра на проблематиката наложиха известна промяна в традиционната структура на съдържанието на списанието IUS ROMANUM и разделението на публично и частно право. Повечето от изследванията са посветени на по-общи или конкретни въпроси на публичната власт, но сред тях могат да се обособят и няколко по-общи тематики.

В първия раздел на съдържанието са включени статии за римската концепция за общностната идентичност и гражданството в Средиземноморието, за федерализма и федерациите, за градската автономия в Късната Античност, за взаимодействието между Рим и провинциите в края на Републиката и началото на Принципата, разрешаването на спорове от римската провинциална администрация и прилагането на обичайни практики, военните кампании и придобиването на имущество в окупираните територии, режима на собствеността и императорския култ, статусът на перегрините и на робите със самостоятелно участие в търговските отношения.

С известна обособеност са темите за ролята на отделни императори и провинциални управители при създаването и управлението на провинциите. Разгледани са различни аспекти на правото по време на военната анархия през втората половина на ІІІ век и развитието на провинциите, на териториалните реформи на император Ираклий, на управлението на Галерий като цезар на Диоклециан, както и няколко задълбочен изследвания на правомощията на провинциалните управители-на техните титулатури и конкретни действия.

Значително място е отделено на изследването на правото в отделни провинции на Римската империя. И тук са обособени два раздела. Първоначално са поставени някои проблеми в Испания, африканските провинции, Египет, Близкия Изток и конкретно в Сирия и Юдея.

Самостоятелен раздел, предвид и на многобройното участие на членовете на Балканската асоциация по Римско право и римскоправна традиция в конференцията, е посветен на балканските провинции. Тук са представени изследванията относно колонизацията, войните, фециалното право, администрацията и финансовата система в римска Дакия, римската власт на територията на съвременна Хърватия и България, а също и на Сърбия и влиянието на римското право върху средновековното сръбско право.

Мост към съвременността е и финалната статия, посветена на българските документи за самоличност на лица с предоставена международна и временна закрила, в която се откриват елементи от римскоправния статус на перегрините и провинциалите.

Надяваме се, че с това значимо разнообразие на теми относно Рим и неговите провинции не само ще провокираме интереса на читателите, но и ще поставим теми за размисъл и изследване както в романистичен, така и в сравнителноправен и исторически план.

…