На 10.12.2025 г. в зала „Яйцето“ от 17.30 ч., се проведе последната сбирка за календарната 2025 г. на Кръжока по Римско право при Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на една тема с фундаментално значение, а именно „FONTES IURIS ROMANI“ или „Източниците на римското право“. Събитието беше открито от гл. ас. д-р Стоян Иванов, който направи въведение в темата и подчерта, че източниците на римското право са формите, чрез които се създават и изразяват правните норми в Древен Рим, които се съдържат именно в тези нормативно признати източници, които са критерий за тяхната валидност. Fontes iuris имат динамично развитие през различните периоди и специфика във връзка с трите правопорядъка, които са създадени от римляните, а именно ius civile, ius praetorium/honorarium и ius gentium. Основният източник на римското право през Царския период е Юридическият обичай (mos maiorum/consuetudo), той е най-древният хронологически и първоначално единствен източник на неписаното право. Представлява дълготрайно прилагани в практиката правила, останали от предците (veteres), които се приемат за задължителни поради убеждението за тяхната необходимост. Закониите (Leges) в Рим се гласуват от народните събрания по предложение на магистрат с imperium. Най-значимият ранен паметник на писаното право е Законът на дванадесетте таблици (Lex duodecim tabularum) от V в. пр.н.е., който кодифицира обичайното право. Едикти на магистратите (Edicta) са източник, създаван от претора при встъпването му в длъжност, чрез който най-бързо и лесно се въвеждат правни норми. Те определят какви правни средства и искове ще предоставят през годината си на управление, което води до създаването на преторското право (ius praetorium), допълващо старото цивилно право. Сенатусконсултите (Senatusconsulta) представляват решения и постановления на Сената. По време на Републиката имат по-слабо значение, но през епохата на Принципата придобиват силата на закони. Императорските конституции (Constitutiones) са актове, издавани от императора, които стават основен източник на правото през Късната империя. Делят се на четири вида: Едикти (Edicta), които са общи за цялото население източници, Рескрипти (Rescripta) – отговори по конкретни правни казуси, Мандати (Mandata) – инструкции към административните чиновници, Декрети (Decreta) – решения на императора по конкретни дела. Класическата юриспруденция, а именно становищата, тълкуванията и отговори на юристите – Responsa prudentium заема ключово място сред източниците на римското право. Задълбоченият анализ и юридическата работа и анализ, състоящи се в правната интерпретация и извеждане на правила за поведения във връзка с конкретни практически казуси от видни римски юриски като Гай, Улпиан, Папиниан, Паул и Модестин има важно значение за развитието на правото. В класическия период някои от тези представители на юриспруденцията получават правото да дават официални и задължителни становища от името на императора или т.нар. ius publice respondendi ex auctoritate principis, които са важен източник на цивилното право.

Специален гост-лектор на сбирката беше доц. д-р Елия Маринова, преподавател по римска литература към катедра „Класическа филология“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет и дългогодишен приятел и съмишленик на Кръжока по Римско право. Тя изнесе лекция относно особеностите на реда на ежедневието на римляните, включително как съдебното производство се е вписвало в него, от гледната точка на някой, който не е юрист. Подчерта, че интересно сходство се наблюдава между най-древната форма на съдебния процес и молитвите до боговете – необходимостта думите да се произнасят според строго определен словоред, защото в противен случай са се считали за непроизнесени. Естествена последица на този формализъм е бил ограниченият достъп – само познаващите правото богати римляни – представители на патрицианското съсловие са можели да водят дела и само жреческото съсловие е познавало тайните на правните формули. Доц. Маринова запозна аудиторията на Кръжока и със стриктното предварително разпределение на дните в годината на dies fasti et nefasti – дни, в които е можело или не е можело да се работи, да се започват съдебни процеси или т.нар. пазарни дни. Първоначално жреческото съсловие е имало монопол върху тази информация и тя се е оповестявала ден за ден, докато не се стига до „революционното“ обнародване на годишния календар на голяма мраморна плоча през 304 г. пр. Хр., с което той се превръща в общодостъпен източник. Интересен е и пътят на развитие на самия календар от лунарен към соларен. В архаичния период изчисляването на месеците и дните често е подлежало на промени, като се стига и до година с продължителност 1400 дни, добавяне на „допълнителни“ месеци по заповед на императора и т.нар. „Юлиански календар“ слага край на сложността и непредвидимостта на годишния календар.

С доклади на тази сбирка се изявиха няколко студенти с траен интерес към Римското право.

Велин Златков (II курс) представи Институциите на Гай – наръчник за обучаващи се юристи, разделен на 3 части: за лицата, за вещите, за способите за придобиването им. След кратко изложение за дейността на Гай и неговите институции направи сполучлив опит за сравнителноправен анализ между римското частно право и действащия правен ред в Република България. Велин обърна внимание, че в материята на личното право преобладават различията – римскоправното деление на хората на свободни и на роби, наричани „говорещи инструменти“, и днешното разбиране за равенство между всички граждани по достойнство и права. Сходствата са видими в материята на вещното и облигационното право, например наличието на по-усложнен способ за отчуждаване на категории от вещи, считани особено ценни за оборота – римската манципация, между която може да се направи паралел с нотариалната форма на покупко-продажбата на недвижим имот днес. Като още по-ясни бяха посочени сходствата в материята на наследственото право, пример за които са приравняването на осиновените на кръвни низходящи, както и фикцията, чрез която нероденият, но заченат преди откриване на завещанието, получава право да наследи. Колегата Златков подчерта, че Институциите на Гай са едно от най-значимите произведения на древното римско право. Това е най-големият и цялостен източник на класическа римска юриспруденция, който е напълно и цялостно запазен учебник по право и е достигнал в оригинал до нас. Този труд е първообраз, използван при създаването на Институциите на Юстиниан – които са част от Corpus Iuris Civilis – и за формирането на Институционалната система в рамките на Континенталното правно семейство, която все още следва тематичното разделение, направено от Гай. Едно бързо сравнение между съдържанието на Институциите на Гай и съвременните закони на България разкрива колко широкообхватно е влиянието на римското право дори в днешно време.

Нели Димитрова (V курс) направи презентация, отнасяща се до становищата на юристите с ius publice respondendi ex auctoritate principis като източник на римското право. Реформата, въведена от император Август, улеснява значително правоприлагането, и предвид практическото си значение голяма част от тези становища на юристите са преработени от Юстиниановите компилатори и събрани в Дигестите. Сред посочените подбрани откъси имаше множество правни принципи, на които се позоваваме и днес, например презумпцията за бащинство. Други са загубили прякото си приложение, но са също толкова ценни, защото разкриват природата на римскоправната мисъл – такава е идеята, че на латински думата „право“ (ius) е производна на „справедливост“ (iustitia), както и емблематичната дефиниция на брака според Модестин.

Ивет Качурова (II курс) изнесе доклад на тема „Дигестите на Юстиниан“ – уникален по рода си източник, представляващ подбрани и преработени съчинения на римски юристи за период от близо 1000 години. Владетелската мисия на Юстиниан е била да възстанови империята в някогашния й блясък – renovatio imperii, като използва достиженията на класическото римско право. Този мащабен проект на императора се е смятал за Deo auctoris – по Божие разпореждане. Комисията от 16 видни юристи от Константинополската школа изпълнява мащабната си задача за само за три години. Дигестите са най-изчерпателният източник на познания за класическото римско право, с който разполагаме, но предвид това, че някои от откъсите са били променени (интерполирани) от Юстиниановите юристи, е трудно да се извлече първоначалното им съдържание. Насърчавайки приемствеността и авторитета на миналото обаче, императорът забранява текстовете да се тълкуват, лишавайки правото от един от най-ценните му инструменти. Източниците на аргументация от миналото са важни, но недостатъчни без еволютивното развитие на правната мисъл.

Сбирката завърши с оживена дискусия и въпроси към участниците, изнесли презентации. Проф. Новкиришка и гл. ас Иванов поздравиха и благодариха както на студентите, така и на доц. Маринова за тяхното представяне.