На 6 април 2023 г. от 14.00 ч. проф. д-р Мария Игнатович от Университета в Ниш, Сърбия – чест гост в ЮФ на СУ и деен член на Балканската асоциация по римско право и римскоправна традиция „Societas pro iure romano“ изнесе пред студентите от I курс лекция на тема „Pater familias и patria potestas“. Тя започна с твърдението, че в съвременното право родителските права се определят като съвкупност от особени права и задължения, които съгласно нормите на обективното право са поверени на родителите да упражняват съвместно, по споразумение и наравно в първостепенен интерес на детето, като се грижат за личността, правата и интересите и имуществото на детето. От гледна точка на римското право това определение е неприемливо, преди всичко поради робовладелския характер на римската държава и неравностойната роля на родителите при упражняване на родителските права, поради доминиращата роля на мъжа (pater familias) над домочадието и робите си.

Patria potestas е неограничената и пожизнена власт на домовладелеца над цялата familia, т.е. над децата и следващите ги низходящи (внуци, правнуци) , но и върху семейното имущество, така че тази власт включва както лични, така и имуществени правомощия. Значителният авторитет и действителната власт на бащата на семейството е особено широка, скрепена и с правото на живот и смърт (ius vitae ac necis), както определя Гай в своите Институции: „Едва ли има други хора, които са имали такава власт над децата си, каквато имаме ние, римляните“.

Основно значение на властта на pater familias по отношение на личните отношения между родители и деца има при съденето на децата за простъпки, които по древните обичаи се разглеждат от „домашен съд“ (iudiculum domesticum). В съответствие с обичайните правила, pater familias е бил длъжен да се консултира със съвета на роднините като вид фамилно събрание (consilium или iudicum domesticum), преди да наложи наказание на съпругата, децата и робите. Съветът на роднините е съставен от по-възрастни членове или близки роднини или дългогодишни семейни приятели. Решенията, взети на фамилното събрание, нямат обвързваща сила за домовладелеца, така че той не трябва стриктно да се придържа към тях.

С развитието на римската държава и развитието на гражданския оборот имуществените права на pater familias по отношение на детето се ограничават, така че в този период то може да има и собствено имущество (peculium), който зависи от възрастта на детето и от някои други обстоятелства. Patria potestas на pater familias може да се установи не само чрез раждането, но и чрез волеизявление на pater familias за включване в семейството на дете, което е родено извън брака, чрез осиновяване. Връзката между осиновителя и осиновения е била подобна на тази на биологичния родител и детето (adoptio naturam imitatur).

Проф. Игнатович завърши своето изложение, споменавайки, че прекратяването на patria potestas на pater familias-а, настъпва след естествената или гражданска смърт (capitis deminutio maxima) на pater familias или на лицето, което е подвластно (alieni iuris), недостойнство на pater familias, назначаване на лицето alieni iuris на висока религиозна или държавна длъжност, както и след доброволното освобождаване на alieni iuris от patria potestas чрез emancipatio. В класическото римско право emancipatio е начин за освобождаване от бащината власт и съответно за придобиване на самостоятелност на filius familias.